Теми по Ортопедия

[Mozo]

1. Контузия на меките тъкани, distorsio, luxation-
• Контузия на меките тъкани- е нарушаване целостта на меките тъкани, придружено с разкъсване на кръвоносните съдове и нарушаването на функцията им.
• Дисторзио – (навяхване) получава се разкъсване на връзковия апарат на ставите, вследствие на индиректен механизъм (приложена сила по- висока от допустимата).
Клинична картина- Налице е остра болка, хематом, също така е възможна хемартроза (това е кръвоизлив в ставната кухина), ставна нестабилност, деформация и функциолеза – невъзможност за движение на крайника.
Като пример мога да дам навяхването в Гл.С., при стъпване на криво (инверзия). Получава се преразтягане на лигаментите , като при надвишаване на силата се получава частично разкъсване или изливане на кръв. Тогава ставата става отточна, болезнена, деформирана и подута около латералния малеол.
Диагноза – Първото нещо, което правим е преглед и мануално тестуване на пациента, след което преминаваме към другите методи на изследване- като рентгенография, ехография, ЯМР, стресрентгенография – за да се установи степента на дисторзио.
Лечение – Имаме 2 типа- при частично и пълно разкъсване. При частичното разкъсване лечението е консервативно- първите 24 часа лед, за да се свият кръвоносните съдове и да избегнем хематома, следващата стъпка е имобилизация на крайника за около 3- 4 седмици- с гипсова шина или ортеза. И вече при пълното разкъсване лечението е оперативно.
• Луксация - липса на контакт между ставните повърхности. Като има три степени: нормална, сублуксация- частичен контакт м/у ставните партньори, пълна – липсва контакт м/у ставните партньори.
Етиология – получава се често вследствие на падане или силна тракция/ торзия.
Клинична картина- Имаме наличие на болка, деформация, нефункциониране, пружиниращо съпротивление.
Различават се няколко типа стави:
• Конгруентни – двете ставни повърхности са с приблизително еднакъв радиус. Тези стави са много стабилни с намален обем на движение и трудно се луксират. Пример за това е ТБС.
• Инконгруентни – при тях разликата в радиусите е голяма, с висок обем на движение, но са нестабилни и лесно се луксират – пример за това е РС.
Лечение –
Имаме два основни вида- консервативно и оперативно. Консервативното лечение включва репозиция на ставата задължително под анестезия и имобилизация с мека превръзка или ортеза за около 3-4 седмици. Ако това лечение не помогне се преминава към оперативното лечение- към кръвната репозиция.

2. Травматична луксация на ТБС-
Луксацията е загуба на контакт между ставните партньори. Тя е пълна, когато разместените кости не се допират една до друга, и непълна, когато те са в частичен допир. Причинява се вследствие на падане от високо, катастрофи (ПТП), високо енергични травми и други.
Има няколко вида луксации на ТБС:
В зависимост от разместването на ставните повърхности биват:
a) Предни луксации – главата на бедрената кост е пред ацитабулума.
b) Задни луксации
c) Горни луксации
d) Долни луксации
e) Централни луксации - при тях главата на бедрената кост удря дъното на ацитабулима в малкия таз.
Клинична картина – При луксация на ТБС е налице силна болка, хематом– получава се по-късно, принудителна позиция на ДК, промяна на дължината, пружиниращо съпротивление, деформация в областта на ТБС, функциолеза (невъзможност за движение).
Диагноза – Едни от най- честите изследвания при луксацията на ТБС са- рентгенографията, КТ – компютърната томография (скенер), ЯМР.
Лечение – Имаме два вида- консервативно и оперативно. Консервативно лечение- възможно най- бърза репозиция по метода на Бойчев, като този метод се извършва само под анестизия. Тъй като опасността да тромбозират съдовете е много голяма и ако главата остане без кръвоснабдяване до 1 година може да стигне до некроза. И оперативното лечение- прилага се кръвна репозоция, фрактура на елемент от ставата, КРМОС. И вече при некроза на главата се извършва алопластика (тоест сменяне на става). И това е много важно- 6 месеца не трябва да се стъпва!
• Метод на Бойчев - анестезия, на пода, един придържа таза, а лекарят дърпа ТБС нагоре. Осъществява се натиск на подбедрицата към пода. В този момент се извършват и ротаторни движения, като главата открива разкъсаното място на ставната торба и се намества.
3. Луксация на РС-
РС е инконтруентна става. Луксация- липса на контакт между главата на humerus и cavitas glenoidalis. Получава се вследствие на прилагане на сила, която надхвърля максимума на допустимия обем на движение в ставата: при падане, при силна тракция, силна външна и вътрешна ротация.
Видове: В зависимост от местоположението на главата на humerus биват:
• Предни – най-чести около 90% от случаите.
• Задни - главата на раменната кост е изместена назад. Среща се рядко, тъй като ставата е подсилена отзад от мощни мускули.
• Горни
• Долни – (luxatia erecta) - главата на раменната кост е изместена надолу.
Клинична картина: Налице е силна болка, хематом, пружиниращо съпротивление, принудително положение на крайника, положителен симптом на Пагон (тук главичката на humerus излиза от ставната ямка и от капсулата, а clavicula не се размества), фунциолеза (невъзможност за движение).
Методи на изследване: Като се започва с преглед на пациента, след това се приминава към: рентгенография (фас/ профил), компютърна томография (КТ), ЯМР– за да се види дали има съпътстващи меко-тъкани увреди, като руптура на ротаторния маншон и др.
Лечение: бива 2 вида- консервативно и оперативно. При консервативното лечение имаме репозиция на ставата, като се извършва чрез много методи-
• Метод на Хипократ- ортопеда слага крака си в аксиларната ямка на пациента и затегля по надлъжната ос и извършва ротаторни движения в РС. Разбираме кога главата се е наместила, когато изщракне.
• Метод на Кохер- Той е 4 моментен – затегляне по оста, външна R, аддукция, вътрешна R.
• Метод на Мод- прави се от двама оператори, единият затегля от аксилата с чаршаф, другия затегля и абдуцира ръката, след това слагаме имобилизация на крайника.
И при невъзможност за консервативно лечение, се прилага оперативно лечение. Като при фрактури и разместване на големия tuberculum и acromion прилагаме КРМОС.



4. Луксация на ЛС
Луксация – загуба на контакт между ulna, radius и humerus. Тя е пълна, когато разместените кости не се допират една до друга, и непълна, когато те са в частичен допир. Като най-често се получава при падане върху отведена ръка или силна тракция по оста.
Видове луксации:
• Предна – ulna пред humerus, може да се увреди n. radialis и a. brachialis. Може също да има фрактура на olecranon.
• Задна - ulna зад humerus. Може да има фрактура на короноидния израстък.
• Латерална
• Медиална – може да се увреди n. ulnaris.
• Фрактурата на Monteggia се получава при директна травма на горната трета на
лакътната кост и се състои в предно изкълчване на главичката на радиуса и фрактура на улната в горната и трета.
Клинична картина- Налице е болка, хематом, деформация, бледа ръка, пружиниращо съпротивление, принудително положение на ръката, хемартроза, функциолеза (невъзможност за движение).
Методи на изследване- Едни от най- честите изследвания при луксация на ЛС са: рентгенография, електромиография (ЕМГ) - за диагностициране на мускулни и периферни нерви увреди, ЯМР, ангиография.
Лечение- бива 2 вида- консервативно и оперативно.
При консервативното лечение имаме безкръвна репозиция с последваща имобилизация за 1 месец, при което следва активна рехабилитация и физиотерапия.
И вече при неуспех се преминава към оперативното лечение. Като при фрактура се прилага КРМОС и на 3 ден започваме с рехабилитацията.






5. Счупване на костите на мишницата-
Типове:
• Счупване в проксималния край- фрактура на главата и шийката
• Фрактура на диафизата
• Фрактура в дисталния край- супракондилни и кондилни
Механизъм на получаване- Получава се при падане върху отведена или приведена ръка, при силна торзия.
Клинична картина- Имаме наличие на болка, хематом, патологична подвижност, съдова или неврологична усложненост- при засягане на съд или нерв, костни крепитации, функциолеза (невъзможност за движения).
Методи на изследване- Едни от най- честите изследвания при фрактури на мишницата са: рентренография (във фас и профил), ЯМР, КТ (компютърна томография), ЕМГ (електромиография)- при неврологична увреда, ангиография- при увреда на кръвоносен съд.
Лечение- бива 2 вида- консервативно и оперативно.
При неразместени субкапитални фрактури на хумеруса, кондилни и супракондилни фрактури се използва превръзка тип Велпо или Дезо, другия вариант е ортеза.
Като при разместените фрактури, вътреставните фрактури или при съдова или неврологична усложненост категорично се преминава към оперативното лечение- чрез КРМОС. При раздробени раменни фрактури се преминава към раменно ендопротезиране. И се препоръчва възможно най-ранна рехабилиация, като на 3-ти ден се започва с раздвижването.

Целият материал: