Гръбначни изкривявания

[Mozo]

І. УВОД


Гръбначните изкривявания, познати на лекарите още от дълбока древност, са и продължават да бъдат един от най-сложните проблеми в съвременната ортопедия. Проучванията върху честотата на разпространение на гръбначните изкривявания показват от една страна нарастване на стойностите и от друга намаляване на възрастта на проявление на деформацията. Сложността на проблема се обуславя не само от широкото разпространение на заболяването, поразяващо детския организъм, но и от последващите го нарушения във функциите на всички важни органи и системи.
В продължение на много столетия гръбначните деформитети са се изучавали и обсъждали, предизвиквайки многобройни и противоречиви предположения на причините за възникването им. Но едва в последните години, благодарение на създадените експериментални модели тези деформитети и развитието на по-точни методи за изследване, стана възможно изучаването на етиологията и патогенезата на изкривяванията на гръбначния стълб. Натрупаните задълбочени клинико-рентгенологични и ортопедо-неврологични изследвания позволиха уточняването на диференциалната диагноза и изработването на показанията за лечение.
В настоящето са известни многобройни литературни източници, които информират за постигната ефективност от хирургични, ортопедични и консервативни методи на лечение.
В много от тях се посочва, че кинезитерапията е един от най-съществените компоненти в комплексната терапия на гръбначните деформитети. Нейният лечебен ефект се дължи на строго дозираните и системно прилагани физически натоварвания, които освен локално въздействие оказват благоприятно влияние върху целия детски организъм.
Кинезитерпевтичните мероприятия, като част от общия лечебен процес на учениците с кифотична деформация предизвикват определени промени в дейността на нервно-мускулната и опорно-двигателната системи. Необходимо е да се подчертае, че изследванията върху тези промени все още са оскъдни и непълни.
Фрагментирано се споменава от някои автори за подоборени функции: на дишането, мускулната сила и общата подвижност на гръбначния стълб.
Липсват обективни данни за постигната корекция на деформацията във възможните граници. Недостатъчно изучаване на двигателната реактивност на гръбначния стълб на учениците с кифоза насочи вниманието ни към тази проблематика.
В настоящата работа е направен опит за обобщаване възможностите за корекцшя на кифотичната деформация под влияние на системни занимания с кинезитерапия.















ІІ. ЛИТЕРАТУРЕН ОБЗОР

1. ФУНКЦИОНАЛНА АНАТОМИЯ НА ГРЪБНАЧЕН СТЪЛБ, ГРЪДЕН КОШ И ИШИОКРУРАЛНА МУСКУЛАТУРА

1.1 Функционална анатомия на гръбначен стълб

Човешкият гръбначен стълб е сегментен орган, който има изключително сложна анатомия и изпълнява важни функции – опорна, двигателна и защитна. Той е главната опора на тялото, а поради сегментната си структура осигурява голяма свобода на движенията и представлява добра защита на гръбначния мозък. От чисто функционална гледна точка е полезно гръбначния стълб да се раздели така :
• Предна колона – включва предния надлъжен лигамент .
• Задна колона – прешленни дъги с бодилестите, напречните и ставните израстъци, коренчетата на дъгите.
• Връзков апарат - ставни капсули на интервертебралните стави, жълтия лигамент, интертрансверзалните, интерспиналните и супраспиналните връзки.
Всеки елемент от гръбначния стълб има определена функция за осигуряване на стабилността и подвижността му. Особено важна роля играе “подвижният сегмент“, който се намира между отделните прешлени и се състои от интервертебрален диск, интервертебрални стави и връзков апарат.
Интервертебрален диск – най-важният елемент на “подвижния сегмент”. Той се състои от: nucleus pulposus, anulus fibrosus и хрущялни плочки.
Човешкият гръбначен стълб съдържа 24 подвижни сегмента, а сегментите между окципиталната кост и атласа, както и между атласа и аксиса не съдържат междупрешленни дискове.
Хрущялните плочки – състоят се от хиалинен хрущял и се свързват с крайните пластинки на прешленните тела чрез костен слой, притежаващ фини пори. През тях преминават хранителните вещества за дисковете, които нямат собствена съдова система.
Anulus fibrosus – изграден е от влакна, които се простират между съседните прешлени и имат спираловидна оплетка. Те здраво свързват диска с ринговата апофиза на прешленните тела. Фиброзният пръстен е по-дебел и по-издръжлив отпред и отстрани отколкото отзад. Тази анатомична особеност има важно значение за статиката на “подвижният сегмент“.
Nucleus pulposus е образуван от остатъци на ембрионалната нотохорда и затова при неутрална позиция на гръбначния стълб се разполага по-назад в напречника на интервертебралния диск. В него се откриват ретикуларни връзки и везикуларни нотохондрални клетки.
Телата на гръдните прешлени са по-големи в сравнение с шийните – предно-задният им диаметър е по-голям, а странично те са по-тесни. Дъгите имат по-големи спинозни и напречни израстъци. Наклонът на ставните израстъци спрямо хоризонталната равнина е още по-голям. Въпреки, че движенията в сагиталната равнина са доста по-ограничени, интересно е да се отбележи, че при по-млади хора са възможни малък обем ротационни движения. Страничен наклон в гръдните прешлени от Th1 до Th9 е почти невъзможен.

Целият материал: