Фрактури в дисталната част на предмишницата

[Mozo]

Русенски университет „Ангел Кънчев”

По
Учебно-клинична практика 2

Тема: Фрактури в дисталната част на предмишницата


Лакътна кост – ulna
Лакътната кост има тяло – corpus ulnae, и два края – горен и долен. Тялото е почти право и има форма на неправилна тристенна призма. На него се различават три ръба: преден – margo anterior, заден – margo posterior и междукостен – margo interossea, който е насочен към лъчевата кост. Последният е заострен и на него се залавя междукостната мембрана на предмишницата. Ръбовете са добре изразени в горната част на тялото, а към долния край се изглаждат и тялото се заобля. Трите ръба ограничават три повърхности: предна – facies anterior, задна – facies posterior, и медиална – facies imedialis. Последната е по-тясна от другите две.
Горният край на лакътната кост е по-масивен от долния. На него се намират два костни израстъка, разделени от костна изрезка. Задният от тях, наречен лакътен израстък – olecranon ulnae, е по-голям и изпъква нагоре. Предният, наречен венечен израстък – processus coronoideus, завершва със заострен връх, насочен напред. Изрезката между двата израстъка има форма на на вдлъбнат скрипец – incisura trochlearis. Тя служи за съчленяване с мишничната кост. Встрани от incisura trochlearis се намира друга, по-малка изрезка с форма на част от вдлъбнат цилиндър. Тя е обърната към главата на лъчевата кост и носи название лъчева изрезка – incisura radialis. Под венечния израсък на лакътната кост се намира ясно изразена грапавина – tuberositas ulnae, залавно място на мишничния мускул.
На долния си край лакътната кост завършва с кълбовидно задебеление – caput ulnae. На нея се намира обърната встрани ставна повърхност - сircumferenta articularis, чрез която лакътната кост се съчленява с долния край на лъчевата кост. На края caput ulnae завършва с насочен надолу шиловиден израстък - processus styloideus.
Лъчева кост – radius
На лъчевата кост се различават тяло – corpus radii, и два края – горен и долен.
Тялото на лъчевата кост на горния си край е тънко и заоблено. Надолу то постепенно надебелява и добива форма на тристенна призма с три ръба и три стени. Най-добре е изразен ръбът, обърнат към лакътната кост – margo interossea. Другите два ръба – margo anterior и margo posterior, са заоблени.
Горният край на лъчевата кост завършва с разширение – caput radii, което има форма на нисък цилиндър. На самия край се намира вдлъбната, със сферична форма ставна повърхност за съчленяване с главичката на мишничната кост. Околовръст на caput radii се намира цилиндрична повърхност – circumferential articularis, за съчленяване с лакътната кост. Главата на лъчевата кост се свързва с тялото чрез стеснена част, шийка – collum radii. На прехода между нея и тялото на костта, на нейната вътречна страна, се намира силно изразена грапавина – tuberositas radii.
Долният край е задебелен и има форма на тристенна призма. Неговата долна повърхност – facies articularis carpea, е леко вдлъбната и представлява ставна повърхност за съчленяване с костите на китката. На страната откъм лакътната кост се намира ставна изрезка – incisura ulnaris, а от страната откъм палеца долният край на лъчевата кост завършва с шиловиден израстък – procesus styloideus.
Свързване между костите на предмишницата
Лакътя е ставата, в която три от дългите кости в човешкото тяло се свързват в средата на горния крайник. Раменната кост се свързва в лакътя с разположената от вътрешната страна на предмишницата лакътна кост и с разположената от външната страна на предмишницата лъчева кост като образуват подобна на панта структура. Ориентировката по отношение външна-вътрешна страна на предмишницата важи при длан на ръката, обърната напред. 
Лъчевата и лакътната кост се свързват и помежду си в рамките на лакътната става, като по този начин осигуряват ротацията на предмишницата. В лакътната става се осъществява сгъване и разгъване на предмишницата и въртене на предмишницата спрямо мишницата. Главният мускул, осъществяващ сгъването на лакътя е двуглавият мишничен мускул, а главният мускул осъществяващ разгъването на лакътя е триглавият мишничен мускул.
Външната костна част на лакътя, за която се залавят редица сухожилия, се нарича латерален епикондил и анатомично е част от раменната кост (хумерус). Тази част може да бъде травмирана, което причинява възпаление в областта, наречено латерален епикондилит или по-популярно като "тенис лакът". 
Вътрешната костна изпъкналост на лакътя се нарича медиален епикондил (анатомично принадлежи също на раменната кост). За медиалния епикондил също се заляват сухожилията на редица мускули и тази част също може да се възпали вследствие на травма в областта. Състоянието се нарича "лакът на играчите на голф" или медиален епикондилит. 
Костната изпъкналост отзад на лакътя се нарича олекранон. Над нея, под кожата се разполага торбовидна структура, пълна със ставна течност, чиято роля е да намали триенето при движение. Стабилността на ставата се осигурява от ставната капсула, която покрива свързващите се кости и от редица връзки (лигаменти). Лигаментите са здрави ленти от съединителна тъкан, които свързат костите помежду им и по този начин осигуряват стабилност и здравинана ставата. 
Лъчевата надлъжна връзка се разполага от външната страна на лакътя и свързва лъчевата и раменната кост (радиална колатерална връзка). Лакътната надлъжна връзка се разполага от вътрешната страна на лакътя и свързва лакътната с раменната кост (улнарна колатерална връзка). Части от лъчевата надлъжна връзка обвиват циркулярно главичката на лъчевата кост и се наричат ануларна връзка. 
Китковата става свързва костите на предмишницата с костите на ръката. 
Китката – carpus, е изградена от осем малки кости. Те са разположени в два реда по четири – първи или проксимален, на страната на предмишмицата, и втори или дистален.
Костите от първата редица, от страната на палеца към петия пръст, са: ладиевидна кост – os scaphoideum, полулунна кост – os lunatum, тристенна кост – os triquetrum, и граховидна кост – os pisiforme. Os scaphoideum, os lunatum и os triquertum са суединени помежду си и към края на предмишницата образуват обща изпъкнала ставна повърхност. Тя има форма на елипсоид и чрез нея китката се съчленява с дисталния край на лъчевата кост. На дисталната си страна на тези три кости образуват обща вдлъбната ставна повърхност за съчленяване с втората редица кости на китката. Os pisiforme не участва в тези съчленения, тя е свързана с предната страна на os triquertum.
Втората редица кости на китката, от страна на палеца към пети пръст, са: трапецовидна кост – os trapecium, трапецоивидна кост – os trapecoideum, главеста кост - os capitatum, и кукеста кост - os hamatum.
На проксималната си страна костите на втората редица на китката имат ставни повърхности за съчленяване с първата редица. На нея най-проксимално изпчква повърхността на главата на os capitatum. На дисталната сис страна те имат ставни повърхности за съчленяване с костите на дланта.

Целият материал: