Цели и задачи на кинезитерапията

[Mozo]

ОБЩА МЕТОДИКА на Кинезитерапията (Кинезитерапия) 
ПРИ ТРАВМИ НА ОПОРНО-ДВИГАТЕЛНИЯ АПАРАТ (ОДА)
Спортни травми. В съвременното общество все повече хора в различни възрасти и с различно ниво на двигателни способности практикуват спорт. В резултат нараства и спортния травматизъм. При спортните травми често се съчетават увреди едновременно на  костите и меките тъкани. Те се получават в резултат на външно въздействие.
1.    Видове травми на опорно-двигателния апарат:
a) ФРАКТУРИ (счупвания) – най- сериозните травми на костите. Нарушава се целостта на костта. Получава се по директен или индиректен механизъм. Характерни за спортната практика са т.нар. „стрес-фрактури“ – в резултат на често натоварване и поемане на усилия се говори за „умора“ на костната тъкан, намалява издръжливостта на костната структура. До колко една фрактура е сериозна зависи от:
- Броя на фрагментите;
- Съпътстващи увреди – на нерви, кръвоносни съдове, мекотъканни увреди, вътрешни органи;
- Има ли нарушаване целостта на кожата – открити и закрити фрактури;
- Според вида на фрагментите – напречна, спираловидна, надробена, компресивна, „зелена клонка“;
Неблагоприятни са счупванията на места, където кръвоснабдяването е затруднено, това забавя зарастването.
Визуализират се чрез рентгенова снимка. Лечението на фрактури е продължително като се прекъсва тренировъчния режим. По-неблагоприятни са фрактурите на долните крайници, които значително засягат свободата на общата двигателна дейност на болния.
Костната тъкан е единствената тъкан в ОДА, която се възстановява със собствени клетки. Останалите съединителни тъкани се съединяват с фиброзна тъкан, като на мястото на увредата се формира цикатрикс (белег). Най-голям шанс за незарастване има при фрактурите в средата на диафизите (тялото на костта) съпътствани с мекотъканни увреди.
Първичен калус + калций = кост
Въпреки че скоростта на регенерация е почти еднаква за горните и долните крайници, костите на долния крайник се нуждаят от повече време поради това, че те се натоварват много повече от тези на горния крайник.
При фрактури в спортната практика най-честите мекотъканни увреди са на мускулите, сухожилията, ставните връзки, менисци. Травмите на меките тъкани се класифицират на контузии и руптури (разкъсвания).
b)    КОНТУЗИИ – засягат мускули и стави. Не се стига до разкъсване на основните структури на увредената тъкан, но се разрушават кръвоносни и лимфни съдове. Образува се оток, ако е от кръв се нарича хематом. Основните оплаквания са от болка, но функцията е минимално нарушена. Получават се при директен удар.
c)    МЕКОТЪКАННИ РУПТУРИ (разкъсвания) – по-тежки от контузиите, налице е увреда на основните структури на засегнатата тъкан. По степен на увреда могат да бъдат:
-     Микроруптури;
-     Частични руптури;
-     Пълни руптури;
Получават се най-често при луксации и сублуксации на ставите, при което ставните и околоставните структури се увреждат в различна степен. Диагностицират се най-често с магнитно-ядрен резонанс.
Травмите на стави са луксациите и сублуксациите.
d)    ЛУКСАЦИЯ (изкълчване) – пълно разместване на ставните повърхности. Единия ставен партньор напълно излиза извън периферията на другия, и не може да се върне. При луксации значително се увреждат – ставната капсула, лигаменти, мускули и др. като степента на увреда е от руптури до микроруптури.
e)    СУБЛУКСАЦИЯ – частично разместване на ставните повърхности, при което ставните сегменти спонтанно се наместват обратно, както трябва да бъдат анатомично. При ставна нестабилност субликсациите са често срещани, като в тези случаи не е налице осезателна тъкана уведа.
Освен остри травми, в спортната практика са често срещани микротравматизмът и претоварванията на ОДА. При тях се предизвиква възпалителна реакция в засегнатите тъкани, която ако не се овладее може да хронифицира и да предизвика трайни увреждания (дисфункции). Засягат се най-често сухожилията (тендинити) и ставните бурси (бурсити).
Увредата на ставния хрущял може да се получи както при директна травма така и при постоянно претоварване на ставите, съпътстващо повечето от спортните дисциплини. Това е много сериозно състояние, което отключва механизъм за прогресивно разрушаване на ставата и постепенно развитие на артрозна болест. Ставният хрущял при възрастни регенерира непълно с фиброматозна тъкан, която няма същите свойства.
Времето необходимо за зарастване на меките тъкани зависи от различни фактори:
-     Възраст
-     Общо здравословно състояние
-     Степен на увреда и др.
Най-бързо зарастват тъканите с обилно кръвоснабдяване – мускули и кожа. Сухожилията и връзките зарастват значително по-бавно.
При регенерацията на меките тъкани е налице „цикатрикс“ (белег), дължи се на факта, че зарастването се случва посредством образуването на фиброзна тъкан. Ако травмата не се лекува адекватно цикатриксът загрубява, хипертрофира, скъсява се и сраства с околните структури. Това ограничава в последствие пълното функционално възстановяване. Предпоставка е за остри травми и микротравматизъм.
2.    Влияние на Кинезитерапията върху човешкия организъм
Негативното въздействие на инактивитета може да е както локално така и общо за целия организъм. Имобилизацията и намалената двигателна активност се отразяват негативно както върху структурата и функцията на ОДА, така и върху функцията на останалите системи – сърдечносъдова, дихателна, отделителна и т.н.
a)    Промени в мускуло-скелетната система
Налице са тъканни промени (хипотрофия) на тъканите и в последствие загуба на структурни компоненти. Променят се механичните свойства на тъкантие и в последствие се нарушава тъканата функция:
-     Костна тъкан – намалява опороспособността си и капацитета й на минерален резервоар
-     Мускулна тъкан – губи от контрактилната си способност
-     Съединителна тъкан – намалява еластичността си и здравината
-     Нервна тъкан – намалява чувствителността на някои обвити със съединителна тъкан рецептори.
 
КОСТИ
Тъкани промени: след 10–15 дневна имобилизация минералното съдържание на костта се намалява, като организма губи много калций чрез урината. Оттам намалява и костната плътност.
Промени на механичните свойства: За 12 седмици твърдостта намалява на 55-60% от нормата. Еластичното съпротивление и твърдостта намаляват и костта става по крехка, податлива към фрактури.
Промени във функцията: опорната функция на костите е намалена. Намалява устойчивостта на костите към натоварване.
 
МУСКУЛИ
Тъкани промени: намалява размера на мускулните фибри (загуба на миофибрили), към края на втората седмица. В дегенериралия мускул се разполага фиброзна мастна и съединителна тъкан. Мократа мускулна маса спада с около 25%, а общото тегло с 32%.
Промени на механичните свойства: увеличава се времето за генериране на контракция и релаксиране на мускула. В по-голяма степен се засягат бавните мускулни влакна (аеробните).  Намалява се контрактилна активност на мускула и спада консумацията на инсулин. Ако мускула е имобилизиран в скъсена позиция, той ще се скъси и ще се наруши еластичността му.
Промени във функцията: повишена уморяемост и намалена издръжливост, особено на постуралните мускули. Уморените мускули губят амортизиращата си и стабилизираща функция по отношение на ставите.
 
НЕКОНТРАКТИЛНА СЪЕДИНИТЕЛНА ТЪКАН
Тъкани промени: Съединителната тъкан става груба вместо гладка и фина. Промени на механичните свойства: намалена еластичност и пластичност, както и повишена крехкост на тъканта. 8 седмици след имобилизацията разкъсване на лигамент се постига по-ниско натоварване.
Промени във функцията: намалява устойчивостта на опън, разтегливостта и пластичността на съединителната тъкан.
 
ПРОМЕНИ В ДИХАТЕЛНАТА СИСТЕМА
Нарушават се регулаторните механизми и дискоординация на дихателните движения. Намалява се подвижността на гръдния кош и диафрагмата. Развива се дисбаланс и повишен тонус на дихателната мускулатура. Намаляват белодробния обем и белодробната жизнена вместимост. Недостатъчна белодробна вентилация, от което се влошава тъканото дишане.  Поради кислородната недостатъчност се нарушава работоспособността на Централната нервна система и пациента усеща главоболие и отпадналост.
 
3.    Влияние на физическите упражнения и средствата на Кинезитерапията върху човешкия организъм.
Лечението след травма изисква едновременно разрешаване на две задачи:
-     Възстановяване анатомичната цялост на тъканите
-     Възстановяване функцията на засегнатия орган
От различните средства за лечение, прилагани най-рано след травмата (шиниране, гипс, хирургична намеса, екстензия и др.) широко е и приложението на Кинезитерапията. Въздействието на Кинезитерапията е както локално, така и общо за организма.
Общо въздействие: стимулира подобряването на общото състояние на организма и спомага за ускоряване на регенерацията. Оказва се положително  влияние върху нервно-психичното състояние на пациента. Активните занимания по Кинезитерапия  намаляват и премахват депресивните състояния, подобрява се функцията на кората на главния мозък и физиологичните процеси се регулират добре – подобрява се дишането и кръвообръщението, обмяната на веществата и др. Съзнателното участие на болния в лечебната процедура благоприятства изработването на нови двигателни навици, от които зависи не само бързото зарастване, но и благоприятното функционално и структурно възстановяване на засегнатата част.

Целият материал: