Комплексна физиотерапия при "Fractura radii loco typico"

[Mozo]

Кости на предмишницата:
1. Ulna (лакътна кост)- проксимален край по- масивен от дистален край. В анатомична позиция на ръката е разполена откъм страната на малкия пръст.
2. Radius ( лъчева кост)- проксимален край по- тънък и заоблен , дистален край задебелен с форма на тристенна призма. В анатомична позиция на ръката е разполена откъм страната на палеца.


Кости на ръката:



Свързване между radius и ulna

1. Articulacio radioulnaris proximalis (проксимално свъзване). Тази става е част от articulacio cubiti.
Ставни повърхности: circumferentia articularis radii- incisura radialis ulnae.
2. Articulacio radioulnaris distalis (дистално свързване).
Ставни повърхности: incisura ulnaris radii- circumferentia articularis ulnae. Взама участие discus articularis(влакнестохрущялна плочка, която изолира главата на ulna от лъчево- китковата става).

В двете стави се извършват едновременни движения около една обща ос, прминаваща надлъжно- ротационни движения : пронация и супинация. R : 90 – 0 – 90. В анатомична позиция [A](супинация) двете кости стоят успорено. При пронация двете кости се усукват, като радиусът минава над улната.



3. Membrana interosssea antebracii- тя се залава за radius i ulna. В проксималния отдел влакната на мемраната имат ход от radius към ulna, като части от тях се групират в косо разположена връв- chorda obliqua.





Свързване между radius и проксимален ред киткови кости (без os pisiforme)

4. Articulacio radiocarpea
Ставни повърхности: facies articularis carpea radii - os scaphoideum. os lunatum, os triquetrum, които са свързани здраво помежду си чрез междукостно връзки- ligg. intercarpea interossea.
* discus articularis- разполага се дистално от главчката на лакътната кост и изолира лакътната кост от съчленение с китката. Това е елипсоидна става с две степени свобода на движение
S : 70 – 0 – 90; F : 25 – 0 – 55

Мускули участващи в движенията на радио- улнарните става и киткената става

1. Супинация в радио-улнарна става – m. supinator, m. biceps brachii, m. brachioradialis.

2. Пронация в радио-улнарна- m. pronator teres, m. pronator quadratus, m. flexor carpi radialis, m.brachioradialis;

3. Флексия в киткена става – m. flexor carpi radialis, m. flexor carpi ulnaris, m. flexor digitorum superfacialis, m. palmaris longus;

4. Екстензия в киткена става – m. extensor carpi radialis (longus et brevis) m. extensor carpi ulnaris, m. extensor digitorum, m.extensor policis longus;

5. Улнарно отвеждане в киткена става (аддукция)- m. flexor carpi ulnaris,
m. extensor carpi ulnaris;

6. Радиално отвеждане в киткена става (абдукция)- m. flexor carpi radialis, m. extensor carpi radialis


Фрактурите на радиуса на типично място биват два типа:

- Флексионна фрактура на Smith
Механизмът на травмата - падане върху дорзалната повърхност на китката при флексирана китка.

- Екстензионна фрактура на Colles (по-често срещана).
Механизмът на травмата - падане върху дланната повърхност на ръката при екстензирана китка. При тези счупвания фрактурната линия минава на 3- 4 см проксимално от радиокарпалната става.

Фрактурата се получава най-често по индиректен механизъм при падане и посрещане на опората с длан (протективна екстензионна реакция).



* В над 50% от случаите фрактурите на радиуса на типично място се съчетават
с фрактура на стилоидния израстък на улната.


Различават се два типа размествания на дисталния фрагмент от радиуса :
- Smith (при разместване на дисталния фрагмент напред, фрактулният ъгъл е отворен палмарно)
- Colles (при разместване на дисталния фрагмент назад, фрактулният ъгъл е отворен дорзално)
Различават се еднофрагментни и многофрагментни, разместени и неразместени фрактури.



Клинична картина:
1. Остра болка;
2. Поддуване и отток в областта на фрактурата;
3. Кръвоизлив в областта на фрактурата;
4. Деформация или скъсяване от разместването на костните фрагменти;
5. Нарушена функция на радо- улнарна става и киткена става.
6. След сваляне на имобилизацията ръката е оточна, обемът на движение е силно ограничен, възможно е наличието на контрактури. Мускулатурата е хипотонична и с изразена хипотрофия. Много често се засяга и лакътната става, а в някои случаи дори раменната става.
7. Нарушение насетивността на дерматомите в областта на n. medianus и n. ulnaris, поради риск от увреди на тези нерви при травмата или при опитите за мануална репозиция.

Усложения:
- Синдром на Зудек – трофоневроза, която причинява петниста локална остеопороза. Характеризира се със ливидни, отекли и болезнени пръсти, повишена температура и променен тургор (вазомоторни, съдови и трофични промени) . Движенията в метакарпофалангиалните, интерфалангиалните стави, китката и дисталната радио- улнарна става са ограничени и болезнени. Това усложнение се индуцира от недобре направена имобилизация (стегната или халтава имобилизация), от неправилна методика на кинезитерапията (насилствени, болезнени упражнения, енергичен и груб масаж), топлинни процедури с по- висока температура (парафин, кал и водни процедури); Среща се по- често при жени в менопауза.
- Синдром на карпалния канал – стесняване на карпания канал, водещо до притискане на n. medianus.
- Неблагоприятни последствия от имобилизацията;

Диагнозата се поставя след извършване на рентгенография.
Най- често лечението е А.\ консервативно-
1. Под местна анестезия се осъществява лонгинтудинална тракция по надлъжната ос на костта и тя се намества (репозиция).
2. След това се извършва имобилизация. Неразместените фрактури се имобилизират за 2- 3 седмици, а разместените за около 35 дни. При тип Колес имобилизацията е във воларна флексия и улнарна девиация, а при Смит – в дорзална флексия 200-300.
Имобилизацията се осъществява с циркулярна гипсова превръзка от проксималната част на предмишницата до метакарпофалангеалните стави. Имобилизационната превръзка позволява пълна подвижност на интерфалангеалните стави на пръстите, но ограничава пълната флексия в метакарпофалангеалните стави, тъй като покрива дисталната дланна гънка. Страничният захват между палеца и показалеца е възможен. При нестабилни фрактури може да обхваща и лакътна става.Ръката се държи в отточна позиция- нависоко, при легнало положение и на митела от изправено положение.
Б. \ Оперативното лечение е слабо показано, прилага се най-често при многофрагментни фрактури – осъществява се фиксация с Киршнерови игли.

Целият материал: