Артериална хипертония

[Mozo]

Артериална хипертония
От това заболяване, наричано още ”тихият убиец на нашето съвремие”, страдат повече от 20% от хората, което прави над 2 милиона за нашата страна. За артериална хипертония при възрастни (над 18 год.) се говори, когато артериалното налягане е трайно повишено при систоличното налягане над 140ммHg или равно на тази стойност, и /или диастоличното налягане е равно или по-високо от 90ммHg.

Класификация на видовете артериална хипертония

1. Първична (синоними: есенциална хипертония, хипертонична болест)
2.Вторична (симптоматична) хипертония.
При есенциалната хипертония (хипертоничната болест) не се установява непосредствена причина за повишението на артериалното налягане, като благоприятстваща роля за появата му играят наследственото предразположение, наднорменото тегло, злоупотребата с алкохол, прекомерната консумация на готварска сол, ендокринните фактори (хипертонията при жените започва най-често по време на климактериума).
Есенциалната хипертония обхваща над 95% от страдащите от това заболяване, докато вторичните хипертонии са около 5%. При тях причината за възникване на хипертонията е известна и най-често е свързана с бъбречни заболявания, някои ендокринни и съдови заболявания, както и други по-редки причини.
Ако стойностите на систолното и диастолното налягате попадат в различни степени, то за степен на артериалната хипертония се приема по-високата. Често при възрастните хора се измерват повишени стойности на систолното налягане над нормалното, без да е засегнато диастоличното и такава изолирана систолична хипертония се получава при склеротични промени на еластичността на големите артериални съдове – аортата и други.

Клинични стадии

Според наличието и тежестта на органните увреди, нанесени от артериалната хипертония, се различават три стадия на заболяването:
I стадий – без обективни белези за органни увреди;
II стадий – наличие на белези за органни увреди - левокамерна хипертрофия, стеснение на артериите на ретината на окото, поява на белтък в урината и атеросклеротични плаки по големите съдове;
III стадий – поява на симптоми на органно увреждане:
- сърце – стенокардия, миокарден инфаркт, сърдечна недостатъчност;
- мозък – преходна мозъчна исхемия, мозъчен инсулт;
- бъбреци – бъбречна недостатъчност;
- очи – кръвоизливи и отоци в ретината с нарушения в зрението;
- съдове – заболявания на аортата (дисекираща аортна аневризма) и на периферните съдове (хронична артериална недостатъчност).
Важно е да се знае, че с напредването на възрастта честотата на артериалната хипертония всред населението прогресивно се увеличава. Най-големият процент от артериалната хипертония се пада на лекостепенната хипертония според епидемиологичните проучвания – около 70% от случаите. Независимо от това, че смъртността при нея е най-ниска, тя е причина за редица усложнения и болестни промени. Най-често тази форма на хипертонията се установява случайно при медицински преглед, като високият процент на на известната хипертония задължава както лекарите, така и пациентите да следят активно и ежедневно стойностите на артериалното налягане.

Причини за възникване

В общи линии те са неизвестни, но е установено, че има редица подпомагащи възникването й фактори:

Възраст, раса и пол. Артериалното налягане се покачва постепенно с възрастта, като до 45-50 години е по-често при мъжете, а след това при жените. Хипертонията се среща по-често при представители на черната раса.

Генетично предразположение. Артериалната хипертония е по-честа в някои фамилии. Участието на генетичните фактори се свежда до 30-60%, като се изразяват най-често в аномалии в бъбречната функция, промени във вегетативната нервна система, разлика в чувствителността към готварската сол.

Наднормено тегло. Артериалната хипертония е 4-6 пъти по-висока при хора с наднормена телесна маса, като 70% от мъжете и 61% от жените с хипертония са с наднормено тегло. При хипертониците редуцирането на телесната маса с един килограм може да доведе до намаляване на артериалното налягане с 2 мм за систоличното и 1 мм за диастоличното налягане.

Прием на сол. Когато тя е в големи количества в храната, също води до покачване на артериалното налягане. Напълно безвреден се смята приемът на 4-5 г сол на ден. В някои райони на света всекидневният прием на сол е под 3 г и средното артериално налягане е ниско, като няма тенденция да се повишава с възрастта.

Прием на алкохол. Известно е отдавна, че редовното прекаляване с алкохол повишава артериалното налягане. От друга страна умерената консумация (под 30 г чист алкохол дневно) не води до повишаване на честотата на кръвното налягане, а се счита, че го понижава, намалява сърдечносъдовата заболеваемост и смъртност.

Тютюнопушене. Никотинът и другите съставки, съдържащи се в цигарения дим, води до повишение на артериалното налягане, като освен това причинява редица други заболявания – хроничен бронхит, рак на белия дроб, исхемична болест на сърцето и др.

Физическа активност. Хора, които са физически активни, развиват по-рядко хипертония, а вече заболелите могат да понижат кръвното си налягане с редовни физически натоварвания.

Стрес. Редица проучвания доказват, че хората, подложени на системен, всекидневен стрес под различна форма в работата си, в семейството и при други контакти по-лесно развиват повишено кръвно налягане от останалите и го поддържат в по-високи стойности.

Клинична картина

В голяма част от случаите хипертоничната болест протича безсимптомно, като може да достигне и до тежка степен. Често поводът за откриване на заболяването е случаен преглед или усложнение. По-важните оплаквания на артериалната хипертония са главоболие, намалена концентрация и работоспособност, влошаване на съня, сърцебиене и тежест в сърдечната област, шум в ушите, залитане с губене на равновесие, повишена раздразнителност. В много случаи симптомите са свързани с увреждането на тъй наречените”прицелни органи” (такива, които най-често се увреждат от артериалната хипертония), а именно очи, мозък, сърце, бъбреци, съдове.

Усложнения

1. Съдови – в 50-60% от хипертониците се развива ранна атеросклероза, която заедно със съчетанието със захарен диабет може да доведе до ранна слепота.
2 Сърдечни – при 70% от хипертониците причината за настъпването на смърт е свързана с развитието на сърдечна недостатъчност и исхемична болест на сърцето под формата на стенокардия, миокарден инфаркт, внезапна сърдечна смърт, ритъмни нарушения и други.
3. Мозъчни – при около 15% от хипертониците се развиват мозъчна исхемия и исхемичен мозъчен инсулт, както и хеморагичен мозъчен инсулт или мозъчна енцефалопатия, които са причина за настъпването на преждевременна смърт.
4. Бъбречни – болестта води до увреждане на бъбречните съдове и развитието на бъбречна недостатъчност.
5. Хипертонична криза – внезапно и силно покачване на артериалното налягане с диастолични стойности над 140 ммHg и/или над 200 мм за систолното, което може да причини хипертонична енцефалопатия с опасност от мозъчен инсулт, силно обременяване на лявата камера на сърцето с развитие на белодробен оток, остри съдови усложнения с развитие на стенокардия, миокарден инфаркт, дисекираща аневризма и други.

Вторична артериална хипертония

По-малко от 5% от хипертониците са с вторична хипертония, но за разлика от първичната при тях е възможно оздравяване от болестта след отстраняването на причината за възникването й. Специфични клинични и лабораторни данни спомагат за правилното диагностициране на вторичните хипертонии. Колкото е по-млад (под 30 г. напр.) или по-възрастен (напр. над 55 г.) пациентът при появата на хипертонията и колкото е по-тежка тя (напр. диастолично налягате над 125 мм), толкова по-голяма е вероятността за наличие на вторична хипертония.

Бъбречна хипертония. Получава се при различни бъбречни заболявания – както при бактериални инфекции (пиелотефрит), така и при имунологични възпалителни процеси (гломерулонефрит) или заболявания на бъбречните съдове – артерии и вени (реновазална хипертония).

Ендокринна хипертония – получава се при болести на надбъбречните жлези (болест на Кушинг, феохромоцитом, първичен алдостеронизъм и други).

Коарктация на аортата (вродено стеснение на най-големия артериален съд, излизащ от сърцето), която предизвиква също покачване на кръвното налягане.

Хроничен прием и злоупотреба с медикаменти, водещи до повишение на кръвното налягане – такива като кортикостероиди, нестероидни противовъзпалителни средства (диклофенак, парацетамол, ибупрофен, аспирин и др.), наркотици. След прекратяване на приема им кръвното налягане се нормализира.

Правилно измерване на артериалното налягане

Целият материал: