Участие на медицинската сестра в профилактика и рехабилитация на психично болните

[Mozo]

МЕДИЦИНСКИ УНИВЕРСИТЕТ
"ПРОФ. Д-Р П. СТОЯНОВ" – ВАРНА
КУРСОВА РАБОТА
по
Сестрински грижи при психично болни
Тема:
Участие на медицинската сестра в профилактика и рехабилитация на психично болните

Проверил :
Доц. Силвия Борисова
Изготвил :Таня Мавродинова
Спец: мед.сестра III курс
Фак.№36012045
Варна 2015г.
С развитието на медицинската наука постоянно нараства ролята на медицинската сестра при оказване на грижи за пациента. Това в голяма степен се отнася за оказването на дългосрочни грижи за лица с психични заболявания, като е необходимо медицинската сестра да е усвоила медицински, научни и технически знания, умения и компетентности. Реорганизацията на психиатричната помощ изисква специализирани сестрински грижи. Като член на мултидисциплинарния екип психиатричната сестра участва в профилактичната, лечебно диагностичната и рехабилитационна помощ, оказвана на лица с психични разстройства.
Основна цел на рехабилитацията при психично болните е обучението на болния в социални и професионални умения с възможност за социална реинтеграция за повишаване качеството на живот и пълноценно използване на свободното време.
Рехабилитацията на психично болните започва още с приемането им в лечебното заведение. Фактори, обуславящи етапите на рехабилитация при всеки конкретен случай, са естеството на болестта, стадият на болестта, възрастта на болния, динамиката на болестта, видът на провежданото лечение. Основна единица е рехабилитационна група от психично болни хора. Оптимален брой на болни в групата е 20 25 души. Екипи, реализиращи трудовата рехабилитация: За осъществяване на трудовата рехабилитация на психично болни хора е необходимо обособяване на звена за трудова рехабилитация в рамките на психиатрични болници, диспансери и центрове за психично здраве или като обособени звена. Предпазването от психични заболявания е насочено към отстраняване на причните , които биха могли да доведат до болестта , от една страна , и от друга страна – към закаляване и окрепване на организма . Профилактиката започва още преди да се роди детето и е насочена към бременната жена , дори към двамата партньори преди зачеване на нов живот . Основна роля играе тук предбрачната и медико- генетичната консултация
.
Важно профилактично значение играе и женската консултация , която има за задача да обхване жените още в периода на първите месеци на бременността .
В пренаталния период - различни заболявание и неблагоприятни екзогенни фактори могат да са причина за психични проблеми при бъдещото дете . Съществена роля в този период имат генетичните изследвания , както и психичното състояние на майката по време на бременността. Грижата за психопрофилактиката през този период се поема от личния лекар и от специалистите от женска консултация .
Интранаталния период - крие не по малко опасности за психичното здраве на детето , тесен таз , хеблагоприятно предлежание на плода , прилагане на форцепс , вакуум и др. Родовите травми и мозъчните кръвоизливи се изясняват с огнищна неврологична симптоматика , които от своя страна могат да доведат до психочни прояви в по късният живот на детето . Това изисква тези деца да бъдат внимателно проследявани .
В постнаталният период детето е изложено на значително повече и многообразни вредни влияния от пре – и интранаталния период .
По – нататък в детството рисковите фактори от околната среда непрекъснато се увеличават . Риск от инфекциозните и соматичните заболявания крие опасност да оставят отпечатък върху психиката на детето.

Дететоима нужда от обич . В първите години от живота му това е важно за форминане на психиката .
Майката би трябвало да бъде достатъчно „здряла” , вътрешно уравновесена , за да създаде със своето отношение и любов у детето си чуство на сигорност и защита .
Психопрофилактиката се заминава и с проблемите на хоспитализма , фрустрацията ( при липса на грижа и любов ) , депривацията ( липса на обич при забубата на родител ) .

Целият материал: