Спортна медицина - пищов

[Mozo]

Спортната медицина е наука, която проучва ефекта от физическата дейност в/у организма в състояние на здраве и болест. Областите, в които се прилага спортната медицина са: 1) Медицинско осигуряване на участващите в спорта; 2) Медицинско обслужване и наблюдение в/у физическото възпитание в детски градини, училища и т.н; 3) лечебна спортна медицина – лечение чрез движение (кинезитерапия); 4) профилактична спортна медицина, свързана с предпазването от хронични дегератични заболявания.
Здраве – не само отсъствие на болест, а и състояние на пълно душевно и социално благополучие.
Тотална годност – Възможността на организма да съществува в състояние на здраве. Има 3 аспекта – физическа, душевна (психическа) и социална годности.
Физическата годност - Възможностите за приспособяване на организма към физически усилия. Тя има различни степени, които зависят от няколко фактора: 1) здравното състояние на организма в момента на оценката; 2) конституцията на индивида (наследствена категория); 3) наличната и предшестваща физическа подготовка. Физическата годност се разглежда в 2 направления: 1) годност за адекватно приспособяване към физическите изисквания на ежедневния живот; 2) физическа годност за участие в състезателния спорт. При големия спорт се говори за 2 фактора определящи физ. годност: 1) общо физическа подготовка; 2) спортната тренировка. Целта на общо физическата подготовка е да се постигнат определени качества като издържливост, сила и бързина. Тези качества са свързани с определени промени в организма. Промените биват 2вида – морфологични (уголемяване на мускулната маса) и функционални (промени в сърдечно-съдовата и дихателната с-ма).
Животът е форма на движение. Няма живот без движение. От елементарните до молекулярните. За съжаление в съвременния свят се наблюдава глобална тенденция за намаляване на движението. Липсата на движение характерна за съвременния човек е хиподинамия. Тя е свързана с неправилното и/или прекомерно хранене. Физическата активност е противодействието на заседналия живот (хиподинамия). Тя е и основен фактор за поддържане на адекватна тотална и физическа годност. Физ. активност подпомага интелектуалното и емоционалното развитие като води до отстраняване на стреса и освобождава от вредните фактори на някои професии.
Ефекта на хиподинамията върху човешкия организъм. Основните промени са: 1) промени в опорно-двигателния апарат – видими и невидими – мускулна атрофия, дегенерация на ставни хрущялни връзки, костни шипове; 2) Промени в костната система – разреждане на костното в-во (деминерализация – остеопороза); 3) промени в сърдечно-съдовата система – промени в сърдечната мускулатура, отлагане на мастна тъкан в областта на сърдечните съдове и в стените на съдовете (атеросклеротични промени) и промени в кръвното налягане; 4) промени в дихателната система – намалена оксидация на кръвта в белите дробове, промени на дихателния обем; 5) промени в телесните течности – кръв, лимфа, междуклетъчни течности, отношението на клетъчния състав и отношението на йонния състав.// В късните стадии на адинамията се достига до хипертрофия на мускула. Обездвижването води до промени в артериите. Намалява се контракционността (съкращенията). Намаляване на контракциите на гладката мускулатура (получава се запек). В урината се наблюдава повече калций, поради извличането му от костите.
Енергоосигуряване. Няма живот без протеини (белтъци). [3те осн. храни – протеини, липиди и въглехидрати.] Движението на мускулната клетка става чрез съкращаване на мускулните влакна (контракция). За да се съкрати мускула той трябва да има 2основни белтъка (протеина), контракционните протеини – Актин и Миозин. Няма движение без изразходване на Е. Енергията за мускулните съкращения се получава по 2 пътя: 1) чрез аеробен метаболизъм и 2) чрез анаеробен метаболизъм. Получаването на енергия става за сметка на разграждането на фосфатни съединения – АТФ (аденозинтрифосфат). За получаването на АТФ в клетката се развива реакция на синтеза, за която е необходимо голямо количество енергия, която се използва за създаване на т.н. макроергични (с голямо количество енергия) фосфатни връзки. Разкъсването на тези фосфатни връзки води до освобождаване на енергия – тя се използва за мускулно съкращение, активен транспорт през клетъчната мембрана, синтез на нови в-ва, за метаболитни (синтез) и катаболитни (разграждане) процеси. Разкъсването на фосфатните връзки става чрез ензим (катализатор – в-во, което стартира дадена реакция, участва в нея и се освобождава непроменено).

Целият материал: