Тахилалия и речеви неврози (мутизъм)

[Mozo]

арушения на плавността на речта- Тахилалия

Те се определят като патологично умерен или бърз темп на говорене и от края на 19век започват да се разглеждат като ссамостоятелна форма . При нея се отбелязва непълноценно дишане по време на реч, което много често е свързано с вдишване по време на говоренето, което външно в някои случаи напомня на заекване. Тази форма е добре изучена, тъй като се среща много по-често от забавената реч. Според някои автори тя може да бъде и причина за решение на заекването. Споменават се различни причини за поява на тахилалия като наследственост, нарушение в екстрапирамидната система, нарушение в централните речеви механизми като има и теория, според която в основата стой ускорено патологично мислене, всяка следваща мисъл измества предишната преди тя да е докрай изговорена. Водещото нарушение е в темпа, скоростта, както на въшната, така и на вътрешната реч в основата на което стой преобладаване на възбудните нервни процеси.
Сериозно е засегнат изразителния характер на речта. За нормален говорен темп се приема, когато за една секунда човек изговаря между 9-14 фонеми. При тахилалията това количество е между 20 и 30 фонеми. Характерно е, че много от децата в предучилищна възраст говорят бързо, което се обяснява с всеобщо слабо развитите задръжни процеси и слабия самоконтрол.
В някои случаи бързото говорене е по подражание. Такива деца обикновено не изслушват другите и бързат сами да започнат да говорят при което се получава хаотичен поток от думи, които детето изговаря до свършване на въздуха. В някои случаи бързото говорене се съпровожда и от хаотичени движения на крайниците. Обикновено тахилалията се появява в ранна детска възраст и ако не се вземат мерки остава завинаги. Тя се появява най-често при нервни и лесно възбудими деца, при които наред с бързото говорене се наблюдава т дефицити на вниманието, неточности във възприятията с поведенчески проблеми, нелогично и разхвърлено мислене.
Отделят се две групи симптоми -речеви и неречеви
-патологично ускорен темп на речта, въпреки който обикновено липсват артик. И езикови нарушения. Следствие от бързия темп е наблюдават повторения на срички или цели думи, а в някои случаи пропуски или размествания на срички в думите, Следствие от неясна и неточна фраза. Особено страда изговарянето на сложни думи или по-дълго изказване , където поради ускорения темп често отпадат цели думи, а понякога и фрази. В такива случаи някои от звуците също се изговарят неточно, неправилно.
Аналогично на устната реч страдат четенето и писането. Така при четене могат да се пропускат някои малки думи или пък да се свързват части от две съседни думи.
Към неречевите симптоми се отнасят нарушения в общата моторика, проявяващи се в ускорен темп на движенията. Те рефлектират и върху съня на детето, който обикновено е неспокоен. Поради засилените възбудни процеси е ограничен и обемът на паметта, зрителна,слухова, както и обема на внимание. Мисленето е непоследователно и с много случайни асоциации. Има особености и в поведението, като децата са лесно раздразними, силно емоционални и се наблюдава голям брой вегетативни реакции като потене, изстиване на ръцете, изчервяване. Много често те се проявяват като недисциплинирани, най-вече поради слабия самоконтрол.
В периода на подрастване (12-15г) децата започват да осъзнават проблема си, коато някои го преживяват много тежко. Особено трудни за общуването при терзи деца са ситуации, в които те трябва да водят разговор с непознати или авторитарни личности или трябва да водят спор с някого. Когато обърнем внимание на детето върху темпа на говоренето му, обикновено ефекта е положителен. Съществуват две разновидности на тахилалията описани в литературата в началото на 20 век. Общото при тях е много бързата и накъсана реч.

Целият материал: