Видове нарушена работоспособност и медицинска документация по епикриза на работоспособността

[Mozo]

По своята същност Лекарската експертиза на работоспособността(ЛЕР) е експертна оценка за определяне на вида,степента и продължителността на нарушената работоспособност на индивида.Тя е неразделна част от диагностично-лечебната и профилактична дейност на лечебните заведения за доболнична и болнична помощ.

Основните задачи на експертизата са:

1.Осигуряване на възможно най-бързо възстановяване на работоспособността;
2.Запазване на работоспособността чрез рационално и пълно използване на труда на лица с ограничена работоспособност;
3.Предпазване на заболелия от влошаване на здравето и инвалидизиране;
4.Максимална полза за индивида и обществото.
Така Експертизата на работоспособността е особен вид дейност, която се осъществява от експерти, притежаващи нужната квалификация и знания. Необходимите знания за да бъде осъществена експертизата трябва да отговарят на следните изисквания:
ясно познаване на медицинските и клиничните аспекти на здравното състояние на отделния индивид,
възможност за анализ на факторите на околната среда, които могат да окажат своето въздействие (положително или отрицателно) върху здравето и работоспособността на индивида.


Съгласно горепосочената таблица и базирайки се на лекционния курс ,проведен от Доц.Пракова с наши колеги,ще дефинирам някои от основните термини с които борави ЕР.
Основни термини
Работоспособност – функционалните възможности на индивида да извършва определена дейност, свързана както с професионален труд, така и с ежедневни дейности при добра социална адаптация.И от тук запазената работоспособност е състояние на човешкия организъм,което позволява дадения индивид да извършва пълноценно опредедлена по вид,обем и качество трудова дейност.
Неработоспособността – това е нарушение (временно или трайно) на функционалните възможности на индивида поради болест или нарушена социална адаптация да извършва определени дейности, свързани с професионален труд (нетрудоспособност) или ежедневните дейности (инвалидност).При нарушената работоспособност е налице състояние,при което конкретния индивид не може да изпълнява своите професионални задължения за кратък или продължителен период от време или,когато условията на труд могат да влошат състоянието на болния.
Неработоспособността още е понятие на Осигурителното Право и се дефинира като състояние на здравето на осигуреното лице, което се отклонява от нормалното. Това състояние причинява невъзможност на осигуреното лице да изпълнява трудова дейност (поради влошено здравословно състояние при определено заболяване, тр. злополука и проф. болест; поради отклонение от нормалното физиолог. състояние – при бременност и раждане или поради възпрепятстване на осиг. лице да работи – при т. нар. ‘приравнени’ към определено заболяване Опрделени Социални Рискове) или макар да е в състояние да върши това за него съществува сериозна опасност от влошаване на здравословното му състояние и настъпването на др. по-тежки последици.
Състоянието на неработоспособността води до 3 последици:
освобождаване на лицето от задължението му да изпълнява трудовите си задължения;
отпадане на задължението на раб-ля/ възложителя да изплаща възнаграждение за извършваната работа, а за осигуреното лице това означава загуба на средства за издръжка на него и членовете на семейство му.
прехвърляне на риска от непредоставената рабдотна сила или дължимия резултат от раб-ля/възложителя в-у осигурителния орган, върху който този риск е прехвърлен при неработоспособност на осигуреното лице с факта на включването на лицето в кръга на осигурените лица за съответен социален риск.
Неработоспособността може да бъде класифицирана в различни групи, в зависимост от използваните критерии:
Според времето на появата й:
1.по рождение
2.придобита
II. Според степента на загубената работоспособност:
1.пълна неработоспособност
2.частична неработоспособност
III. Според сигурността в състоянието на неработоспособност:
1. реална
2. презумирана
IV. В зависимост от наличието или отсъствието на признаци за възстановяване:
1.временна неработоспособност
2.трайна неработоспособност
Експертизата на работоспособността е официална оценка от специално подготвени и овластени органи и лица на здравословното състояние на осигурените лица. Органите, които извършват тази оценка са оценъчни органи, а не органи, които осъществяват лечебна или профилактична медицинска дейност.
Видове нарушена работоспособност:
Тя бива два основни вида: 1.временна и 2.трайна
1.Временна неработоспособност – това са всички случаи, при които осигуреното лице не може или е възпрепятствано да работи (да извършва професионален труд) поради: общо заболяване; злополука; професионална болест; лечение в чужбина; санаторно- курортно лечение; належащ медицински преглед или изследване; карантина; отстраняване от работа по предписание на здравните органи; гледане на болен или на карантиниран член от семейството; належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед; изследване или лечение в същото или в друго населено място, в страната или в чужбина, бременност и раждане; гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина в заведението.Още Временната неработоспособност представлява състояние,при което структурата,морфологичните и функционални промени,предизвикани от дадено заболяване имат обратим и преходен характер и възстановяването на лицето настъпва в сравнително кратки срокове.
2.Трайната неработоспособност – това са всички случаи, при които индивидът не може да извършва професионален труд, има проблеми с извършването на ежедневни дейности и/или се нуждае от придружител за дълъг период от време.Представлява състояние,при което патологичните промени в резултат на заболяването имат прогресиращ и необратим характер.В тези случаи работоспособността на индивида е нарушена за продължителен период от време или завинаги.Определя се като процент загубена работоспособност спрямо възможностите на здравия индивид.Отчита се и необходимостта от чужда помощ,начална дата и срока за инвалидизиране,причинна връзка между заболяването и условията на труд.Така при  трайната неработоспособност се прави преценка (експертиза) на: 
степента на трайно намалената работоспособност в проценти спрямо здравия човек;
потребността от чужда помощ и срока;
срока на инвалидността и датата, на която изтича определеният срок на инвалидност;
началната дата на трайно намалената работоспособност (дата на инвалидизиране);
причинната връзка между увреждането (смъртта) и трудовата злополука, условията на труд, при които е работило освидетелстваното лице, включително при военна и гражданска инвалидност;
противопоказаните условия на труд;
трудоспособно ли е лицето за работното си място и необходимостта от трудоустрояване;
характера на заболяването - професионален или общ;
препоръки за по-нататъшно наблюдение и рехабилитация, режим на живот и обучение - при деца до 16-годишна възраст.
От тук може да се даде следното определение за инвалид,а именно:”Това е всяко лице,което независимо от възрастта му, е с физическо, сетивно или умствено увреждане, което затруднява социалното му интегриране и участие в обществения живот,както и възможностите му за общуване и обучение или трудовата му реализация”.
"Инвалид с трайно увреждане" е лице с установена степен на намалена работоспособност 50 и над 50 на сто.
Всички основни положения,свързани с ЕР са определени с НАРЕДБА за медицинската експертиза на работоспособността,която е приета с ПМС№ 99 от 31.01.2005 год.,обн.ДВ,бр.47 от 07.06.3005 год.Тя включва :
На първо място- ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
 Чл. 1.  (1) С наредбата се определят принципите и критериите на медицинската експертиза на работоспособността и редът за нейното извършване.
 (2) Медицинската експертиза на работоспособността е неразделна част от диагностично-лечебната и профилактичната дейност на лечебните заведения.

Целият материал: