Здравейте! Вероятно използвате блокиращ рекламите софтуер. В това няма нищо нередно, много хора го правят.

     Но за да помогнете този сайт да съществува и за да имате достъп до цялото съдържание, моля, изключете блокирането на рекламите.

  Ако не знаете как, кликнете тук

Пищов по фармакогнозия

Безплатни реферати, доклади, анализи, есета и всякакви теми свързани с медицината.
Анестезиология, патоанатомия, имунология, токсикология, патология, фармакология, хирургия, микробиология, неврология, епидемиология, кардиология, ендокринология, психиатрия, дерматология, детски болести, инфекциозни болести, акушерство и гинекология, диетология, белодробни болести, гастроентерология, вътрешни болести, офталмология, урология, хематология, онкология, рентгенология, физиотерапия, неврохирургия, нефрология.
Нова тема Отговори
Потребителски аватар
Mozo
Skynet Cyber Unit
Skynet Cyber Unit
Мнения: 230776
Регистриран: пет юни 01, 2007 14:18
Репутация: 173336
Местоположение: Somewhere In Time

Пищов по фармакогнозия

Мнение от Mozo » вт окт 16, 2018 13:39

1.Терпени- обща х-стика
Te са Въглевод-ди чийто осн. градив.елем. е изопрена.Според броя на изопрен. остат.: 1) Монотерпени (С5Н8)2;шир. разпростр, важни компон на етер масла; силен аромат. а)ациклични-делят се на:-въгле-водороди - мирцен в лавровото масло и оцимен-босилек.-алкохоли-гераниол в здравеца; -алдехиди- цитрал в лимона и маточината; б) еднопръстенни (моноциклич.)-лимонен, терпинен и феландрен;-кислородосъдър производни на еднопръст терпени:-алкохоли-ментол, терпинеол; -алдехиди-сафранал (есен минзухар); кетони- ментон, пиперитон, карвон; -окиси и прекиси-евкалиптол, аскаридол; -арома-тни еднопръст. монотерп-по-рядко се срещат в природ., срещат се производн. на р-цимола (тимол и карвакрол) (антисепт св-ва) и аром алдехиди (ванилин) и аром кетони;в)двупръстенни терпени -изград са от 2 кондензир. неаром пръстена С широко разпростр. са производните на туйан, каран, пинан, фенхан, камфан и др. 2/Сескви-терпени(С5Н8)3 а) ациклични въглевод. -фарнезен, фарнезол б) едно-пръст сесквитерпени-карио-филен, зингиберен (лимон., хвойново масло) в)двупръст сесквитерп.-2 неконденз неаром пръстена-кадиен, селинен, азолен в)сескви-терпен. лактони-имат шир. спектър на биолог. активност,противотум и анти левкем. д-е: -Гермакранолиди- кницин (горч вкус на Herba Cnici benedicti), аркциогикрин-горч. вкус и антибиотично д/е; Еудезманолиди-сантонин (сил-но токс д/е в/у кръглите червеи), артемизин; Гваяно-лиди-матрицин, лактуко-пикрин (депрес еф в/у ЦНС). 3/Дитерпени-в раст се срещат кислородн. им произво-дни,влизат в състава на смоли. а)ациклични- фитол (участ в изгражд на хлорофила ВитК1,Е); б)1,2,3,или 4 пръсте-нни дитерпени: 1-пръст- ВитА; в)дитерпенови лактони-мару-бин; г)дитерпенови к/ни- Абиетинова -гл съставка на Колофона; -Гиберелинова-изолир от гъби; 4/Тритерпени- (С5Н8)6-срещат се своб в разл смоли но най-често са гликозидно свърз. а) пентаци-клични -лупеол (в кората на брезата) , -олеанов тип (бета амирин), -урсанов тип (алфа амирин, в мечото грозде), -фриделин; б)тетрацикл. трите-рпени -произв на дамаран, циклоартан, кукурбитан, лано-стан 5/Тетратерпени (С5Н8)8-каротеноиди 6/Политерпени-каучук, гутаперча. *В завис. от типа на въглеводор. верига- алифатни и пръстенни *С/д О2 -
съдърж групи-алкохоли,феноли, алдехиди, кетони и к-ни Сесквитерпенови лактони- широкоспект. биолог акти-вност, п/вотуморно и антилевким. д/е. Антихелмитно, противомалариино и кардиото-нично д/е. Трева от пресечка -Herba Cnici benedicti- сем. Asteraceae- -Двугод тревисто раст, разклон от основата стъбло. Дрога- горните части на стъблата, листата са вълнообразно нарязани; Цветовете са жълти тръбести. Хим с-в: сесквитерпенови лактони -кницин, бенедиктин-горчив вкус; флавоноиди; ензим к/то пресича млякото. Д-е: апетитовъзб, стом-чрев, жлъчни и чернодроб заболявания Дитерпени- Трева от Пчелник -Marrubium vulgare-lamiaceae/ Herba Marrubii - -многогод тревисто растение; Дрога-надзем част,листата са с/уположни с дръжки, кръгли, назъбени, отдолу със силно изпъкнала жилка .Цветовете са бели,разпол в пазвите на листата,раст е покрито с власинки. Хим с/в-дитерп лактон-марубин; стахидрин, бетонцин,холин, урзолова к/на, етер масло, смоли.Д-е- спаз-молит, жлъчогонно-при черно-дроб забол, бронхити, коклюш, задух. Тритерпени- Лист от бреза-Folium Betulae-сем. Betulaceae Растен.: Beula pendula Дрога-лист. са ромбични, по ръба двойно назъбени, голи, лъскави, отгоре тъмнозел. Белия цв на кората се дължи на в/вото бетомен. Има мъжки и женски цв, плод орехче с криловидни израстъци.Хим с/в-тетрацикл. терп. от дамаранов тип- бетулафолиентриол и бетула-фолиентетрол. Д/е -диуретично, противовъзп,при бъбр и ревматични забол. Външ. при кожни болести (екземи, лишеи); изпол се и брезова кора.



2.Терпени.Каротеноиди (те-тратерп.) Тетратерпени-Каро-теноидите са около 500 раст пигмента с жълт или оранжев цв, намират се в хромопластите на цветовете и плодовете, по-↓ колич. има в зелените листа. Делят се на: Въглеводороди- Ликопен-ацикличен, в по-големи количества се съдържат в доматите,шипките (червен цв); Каротен -смес от α, β, и γ-каротен, най-разпростр е β.
Кислородсъдърж с/я- ал-ли-ксантофил и зеаксантин; алдехиди- β-цитраурин (на него се дължи оцв на портокалите); киселини-кроцетин (в минзу-хара). Каротеноидите в раст пренасят активния О2. Свеж корен от морков (Radix Dauci recens) Раст.:Daucus carota-сем. Apiaceae- Двугод раст,пересто наделени листа, съцветието е сложен сеник, бели цветове. Дрога-свежия месест корено-плод. Хим с/в-каротеноиди-α,β,γ-каротен, ВитВ1, В2, С. Д/е-като храна; външно при изгар, за леч на труднозараст рани. Подобрява храносм, спазмоли-тично и диуретично д/е Политерпени-изградени са от кондензирани изопренови молекули.Тук се отнасят: Каучук-получ се от млеч сок на тропичните видове Hevea brasiliensis- сем Еuphorbiaceae, Ficus elastica и Ficus bengalensis – сем. Moraceae В мл сок каучукът е силно диспергиран, получeният суров каучук не се използва защото не запазва за дълго еластичността си,затова се вулканизира - обраб се със сяра. Св-ва -еластичност, лепливост, водонепрониц. Ест каучук-пластири, синапени лапи. Гутаперча - съдържа се в мл сок на видовете Palaquiun Payena-Sapotaceae-(Gutta- percha).Освен в мл цеви сок има и във вместилищата в листата.Строежа е подобен на каучука.При стайна темп кауч е еластичен а гутаперча е пластична.

3.Етерич. масла. Етерич. масла са Pro от раст. произход ,които се отделят от специал. секреторни структури на растен. и представляват сложни смеси от орган. с-я. Те са летливи, разтвар. се в липоидни р-ли (етер, бензин ), притежават х-рна миризма и дразнят обонянието. В хим.отнош. етер. масла са сложни смеси на ≠ орган.с-я, основната им съставка са терпените. Класификация - основава се на хим.природа на компонентите, които съдържат:
1)Етер.масла,съдържащи тер-пени (C5H8)n 2)Етер.масла съдържащи производ. на фе-нилпропана С6-С3 3)Етер.масла съдъжащи серни или N-с-ния
Най-↑ е първата група , но там влизат само монотерпените и сесквитерпените. Вместилища за отлагане на етер.масла са резервоарите в които се натрупват маслата. Те биват :
I Външни вместилища- образувания по епидермиса. Намират се м/у кутикулата и обвивката на кл. ,секретираща етер. масло, която се натрупва м/у тях и композитните жлези - сем. Lamiaceae, Asteraceae
II Вътрешни 1)едноклетъчни – те са отделни кл. на паренхима,които секретират и съхран. етерич. масло - Radix Valerianae, ceм. Piperaceae
2)междуклетъчни- в завис. от произхода и нач. на образ. биват : -схизогенни - образ.се чрез отдалечаване на секрети-ращите кл-ки 1 от др., при което се образ. междукл. пространство-Myrtaceae, Apia-ceae; - лизигенни - образ.се ч/з стапяне на стените на група кл., на мястото на които се оформят вместилища - напр.смолистите канали при сем.Pinaceae -схизолизигенни - преходна ф-ма м/у първите две –Rutaceae -рексигенни - образ. се ч/з разкъсване на кл. стени-Apiaceae Етер. масла се срещат в мн. растения, като за някои раст. те са х-рен хемота-ксономичен белег - Lamiaceae, Asteraceae, Apiaceae. Маслото което се съдържа в ≠ органи на 1 и също раст. обикновенно има еднакъв състав, но има и изключения. Напр.етер.масло, което се съдържа в кората на портокала е ≠ от маслото на цветовете. Получ.: Най-често се използва: 1) дестилац. с водни пари. Този м-д се основава на летливостта на етер.масла и з-на на Далтон (две несмесващи се течности дестилират при t по-ниска от t-та на нискокипящата тч.).Етер.масла кипят при 150-250 С, при дестилацията обаче те се дестилират под 100 С 2) enfleurage - раст.материал се поставя в/у плочка намазана с индиферентно в-во (мазнина).

Целият материал:
Нямате нужните права за да преглеждате прикачените към това мнение файлове.
Прочетено: 190 пъти
Изображение

Нова тема Отговори

Върни се в “Медицина”