Герагогика

[Mozo]

ПРОФ. Д-Р ПЕТЪР ПЕТРОВ

ОСНОВИ НА ГЕРАГОГИКАТА


СОФИЯ, 2004


проф. д-р Петър Петров


ОСНОВИ
НА
ГЕРАГОГИКАТА


“Авангард Прима”
София, 2005

ОСНОВИ НА ГЕРАГОГИКАТА
проф. д-р Петър Петров, автор

Формат: 60/84/16. Печатни коли:
Печат Документен център Авангард
Зимен дворец, партер, тел.: 02/ 68-80-64

Издателство
“Авангард Прима”

ISBN 954-323-056-0

София, 2004
Съдържание
ПРЕДГОВОР 8
ПЪРВА ТЕМА
НАУЧНИЯТ СТАТУТ НА ГЕРАГОГИКАТА 10
1.1. Герагогиката в системата на научното познание 10
1.2. Предмет и задачи на герагогиката 12
1.3. Основни категории на герагогиката 15
ВТОРА ТЕМА
“ТРЕТАТА ВЪЗРАСТ” В СИСТЕМАТА НА ПЕРИОДИЗАЦИЯТА
НА ОНТОГЕНЕТИЧНОТО РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕКА 22
2.1. Преглед на по-известните периодизации на човешкото развитие 22
2.2. Обща характеристика на третата възраст, на методите и подходите за нейното изследване 34
ТРЕТА ТЕМА
ГЕРОНТОЛОГИЧНИ ОСНОВИ НА ГЕРАГОГИКАТА 46
3.1. Геронтологията в системата на научното познание. 46
3.2. Стареенето и старостта –закономерен процес
в онтогенетичното развитие на човека 50
3.3. По-важни теории за стареенето. 58
3.4. Нормално и преждевременно стареене 64
3.5. Продължителност на живота. Измерване на стареенето. “Възрастова норма” и индивидуални отклонения 67
3.6. Проблемът за забавяне на процесите на стареенето
и увеличаване на продължителността на живота.
“Вечният” проблем за смъртта и дълголетието (безсмъртието) 75
Четвърта тема
ДЕМОГРАФСКИ ОСНОВИ НА ГЕРАГОГИКАТА 84
4.1. Демографският преход и неговите основни етапи 84
4.2. Демографско остаряване на населението в България 88
ПЕТА ТЕМА
ЗДРАВНО-ХИГИЕННИ
ОСНОВИ НА ГЕРАГОГИКАТА 97
5.1. Здравето – основна човешка ценност 97
5.2. Обща характеристика на здравното състояние
на българската нация 100
5.3. Рационалното хранене в напреднала и старческа възраст –
фактор за пълноценен живот и дълголетие 112
5.4. Активната двигателна дейност в напреднала и старческа
възраст – фактор за пълноценен живот и дълголетие 128
5.5. Здравни проблеми и здравни потребности на лицата
в напреднала и старческа възраст 130
Шеста тема
геронтопсихологични основи на герагогиката 133
6.1. За предмета на геронтопсихологията 133
6.2. Стареене на психиката в третата възраст 135
СЕДМА ТЕМА
ЦЕННОСТНИ СИСТЕМИ В ТРЕТАТА ВЪЗРАСТ 169
7.1. Жизнени цели и целеполагане в третата възраст 169
7.2. Ценностни ориентации и интереси в третата възраст 174
7.3. Емоционален статус и самочувствие в третата възраст 178
ОСМА ТЕМА
ОБЩУВАНЕТО В ТРЕТАТА ВЪЗРАСТ 188
8.1. За социалната същност на общуването 188
8.2. Някои специфични особености на общуването
в третата възраст 191
8.3. Самотата в третата възраст ………………………………………
ДЕВЕТА ТЕМА
СОЦИАЛНО-ПРАКТИЧЕСКИ ОСНОВИ НА ГЕРАГОГИКАТА 215
9.1. Необходимост от подготовка за старостта 215
9.2. Пенсионирането и някои произтичащи от него промени
в живота на човека 218
9.3. Основни звена и форми за социални услуги на хората
от третата възраст 231
9.4. Ученето през целия живот – важен фактор за интеграцията
на хората от третата възраст 242
9.5. Социално-герагогически грижи за лица с демеция ………….
Литература 264
Приложения 269


ПРЕДГОВОР
Разработването на проблемите на герагогиката, особено през последните години, стана много актуално. И това не е случайно. Науките, изучаващи човека, постигнаха значими успехи, което позволи да бъдат разкрити най-съществените закономерности в неговото онтогенетично развитие. В това отношение все още обаче остават недостатъчно изяснени проблемите, възникващи през периода на геронтогенеза. Повишеният изследователски интерес към този последен етап от живота на човека е резултат преди всичко на относително нарастващия брой на старите хора в социално-демографската структура на съвременното общество. В наше време все по-остро се поставя въпросът за ролята и мястото на хората от “третата възраст”, както и за отношението към тях от страна на по-младите поколения.
Проблемите на старостта и стареенето се изучават от редица науки: биология, медицина, социология, геронтология, психология (геронтопсихология) и др. Техните успехи са важна предпоставка за обособяване на герагогиката като относително самостоятелна наука. Нейната основна задача е, като се опира на постиженията на всички науки от областта на човекознанието, да очертае най-важните предпоставки, условия и фактори, които благоприятстват за психофизиологическото здраве и за дълголетието на хората от третата възраст. Несъмнено, само върху тази основа ще бъде възможно максимално да се оползотворят техните сили и възможности за благото на цялото общество и за собственото им благо.
Настоящето учебно пособие представлява основен лекционен курс, който авторът чете в продължение на няколко години пред студентите по социална педагогика в Софийския университет “Св. Кл. Охридски”. Дългогодишният му опит на университетски преподавател свидетелства, че изучаването на теоретичната проблематика на базата на воденето на записки от студентите по време на лекциите не е много продуктивно и рационално. Едва ли може да се разчита и само на тяхната самостоятелна подготовка на базата на препоръчвана им литература. Поради това авторът “се осмели” да издаде това помагало. Като първо по рода си у нас, то безспорно не е лишено от пропуски и слабости. Поради това с благодарност ще бъдат приети всички препоръки и предложения за по-нататъшното подобряване на изложението на герагогическата проблематика.

Авторът

ПЪРВА ТЕМА
НАУЧНИЯТ СТАТУТ НА ГЕРАГОГИКАТА
1.1. Герагогиката в системата на научното познание
Изминалият двадесети век, най-вече втората му половина,се характеризира със засилената диференциация на научното познание, с твърде голямото раздробяване на фундаменталните научни области. Тези процеси се наблюдават и в системата на педагогическото знание. Наред с фундаменталните педагогически науки (дидактика, теория на възпитанието, сравнителна педагогика, история на педагогиката, специална педагогика и пр.) значителни успехи постигнаха такива по-нови дисциплини като социална педагогика, философия на образованието, организация и управление на образованието, педагогическа антропология, педагогическа аксиология, мултикултурална педагогика, педагогическа валеология, различните технологично профилирани педагогики, образователни технологии и др.
С много бързи темпове се развива и глобалната наука за образованието на възрастните – андрагогиката. И това не е случайно. В съвременни условия образованието се превръща в широко разгърната система, която обхваща практически всички хора през целия им живот. Значително се разширяват социалните функции на образованието, нараства ролята му като културизиращ фактор. Световните глобализационни процеси – икономически, политически, информационни и пр., както и тенденцията за хуманизация на обществото поставят пред образованието все нови и нови предизвикателства. Приоритетните ценности на човечеството рефлектират пряко в съдържанието, методите и формите на образованието, в превръщането му в перманентен процес. Концепцията за перманентно-интегралното образование, за учещото се общество все повече се утвърждава като водеща концепция, която стимулира положителна мотивация за учене във всички възрасти, благоприятства за формиране и усъвършенстване на способността за самостоятелно учене и за продължаване на ученето.
Самото понятие “образование на възрастни” обаче все още няма строго регламентирано съдържание. Едни автори в това понятие включват главно или само неформалното образование (учене), информалното (паралелното) образование (учене) и т.нар. инцидентно учене, докато други влагат по-широк смисъл, като не изключват различните видове формално (институционално) образование за тези лица. С основание се смята, че проблемът е не да се противопоставят или изключват различните типове и видове образование и учене, а как да се интегрират те, така че взаимно да се подпомагат и допълват.
Образованието на възрастните е един от основните механизми за развитие на човешкия фактор (на човешките ресурси). То е не само право, а и задължение и отговорност спрямо другите и обществото. В условията на глобална пазарна икономика това образование е важна предпоставка за адекватно приспособяване на всеки човек към динамично променящите се производства, за борба с безработицата, за преодоляване на неграмотността, за поемане на инициатива и отговорност, за успешно справяне с проблемите със собствени сили и средства. Приоритетното развитие на човешкия фактор в съвременни условия се свързва с концепцията за “учещото се общество”, с осигуряването на реални възможности на всички да се учат и да развиват своите потенциални възможности.
Андрагогиката като сравнително нова наука за образованието и обучението на възрастните вече придоби гражданственост не само в САЩ и развитите западноевропейски страни, а и у нас. Според някои автори системата на андрагогическите поддисциплини включва: базовата андрагогика, андрагогическата дидактика, сравнителната андрагогика, промишлената андрагогика, военната андрагогика, социалната андрагогика, пенологичната андрагогика, семейната андрагогика, геронтологичната андрагогика, специалната андрагогика, социологията на образованието на възрастните, психопедагогиката на възрастни (или андрагогическата психология) (17, с. 147-148). Наистина у нас такава диференцирана система от андрагогически дисциплини все още не е изградена изцяло. И това е напълно “разбираемо”, като се има предвид, че тази проблематика до неотдавна беше много подценявана. В много наши университети студентите от специалностите “социална педагогика” и “социални дейности” изучават само дисциплините андрагогика и герагогика.
Според нас има достатъчно основания за обособяване на герагогиката в относително самостоятелна наука. Тя разглежда проблемите на образованието на хората от т.нар. “трета възраст”, както и механизмите на влиянието на процесите на стареенето върху способностите на тези лица да учат и да живеят пълноценен живот. Както отбелязва проф. Г. Йолов, “все пак спорът около възрастните хора продължава да се води, въпреки че в наши дни става все по-безпредметен. Държи ли се обаче достатъчно сметка за факта, че за всяка възраст на човека съществуват съответни равнища на трудова и обществено-политическа дейност, на взаимодействие с другите, става ясно, че “третата възраст” не е само по-лоша, но и с редица силни страни и преимущества…Да се изгради концепция за възрастните хора е крайно необходимо, защото чрез нея ще се улесни процесът на обогатяване на личността през късните периоди на съществуването ù. Заедно с това ще се повиши нейната свързаност с другите възрастови групи на обществото(24, с.5-6).
1.2. Предмет и задачи на герагогиката
Въпросът за предмета на която и да е наука е от изключителна важност, тъй като от неговото точно дефиниране до голяма степен зависи нейното по-нататъшно развитие в теоретичен и практико-приложен план. Това положение особено важи за новоформиращите се науки, една от които безспорно е герагогиката. В етимологичен смисъл наименованието “герагогика” произлиза от гръцките думи “geras”(стар човек); “gerist” (стареещ) и “agoge” (водя). Някои автори предпочитат термина “геронтогогика” (от “geront” – стар гражданин, а в по-широк смисъл – старец. Терминът се отнася обаче само за мъже, докато “graus”означава стара жена, а “gerist” се използва за лица от двата пола). Правилното определяне на предмета на герагогиката позволява да се очертае кръгът и съдържанието на основните нейни задачи, мястото й в системата на научното познание. С основание може да се твърди, че определянето на предмета на която и да е наука има конкретно-исторически характер, тъй като адекватното разкриване на нейната съдържателна проблематика е възможно само в широкия контекст на общото състояние на научното знание.

Целият материал: