Да пожелаеш свободата

[Mozo]

,, Да пожелаеш свободата"

Да си свободен, означава да не си зависим от другите, да не се подчиняваш на определени пварила, които са в противоречие с твоите представи за живота. Да и свободен означава да имаш възможност да разгърнеш потенциала си, да следваш желанията си и да налагаш волята си. При Ботеш усещането за свобода е свързано с множество противоречия. В ранните ситхотворения ,,Майце си" , ,,Към брата си", ,,Делба", ,,До моето мило либе" и ,,Елегия", съдържат дълбоката, емоционална, съкровенна изповед на неговите душевни терзания. Майката, братът, либето и народът са адресантите, към които е насочена тази изповед, в центъра на която стои невъзможността на лирическия герой да живее по този начин в такъв свят. Така се появява Ботевата поезия проблемът за раздвоеността.

Още в стихотворението ,,Майце си" е открит пътя за всички негативни състояния - младостта е попарена, любовта и вярата са невъзможни, мечтите са безнадеждни. Човекът е лишен от всякакъв смисъл в живота си, желанията са мъртви, запътил се към смъртта. В стихотворенията ,,Делба", ,,Към брата си" и ,,Моето първо либе", мотивът за неразбрания и страдащ самотник продължава да се развида и уплътнява. Трудно е да се живее м/у ,,глупци неразбрани" сред унемели души и ,,присмех глупешки", сред ,,думите отровни на битовия любовен захлас". Героят е сам в страданието си и дълбоко неразбран в желанието си.

Какви характеристики на робския свят освен спрялото време вижда героят?

Търпението е определяща характеристика на този свят! - в стихотворението ,,Елегия" е казано ,,бедният роб търпи". Робството е станало навик, през дългите векове българинът е престанал да познава други измерения на живота. Свободата не се познава-като начин на живот, като поведение, като отстояване на личното достойнство. (подчертано) Свободата трябва ,,да се научи", за да се превърне във фундаментална необходимост на живеене.

В стихотворението ,,Елегия" Ботев открито се обръща с въпрос към народа - ,,...кой те в таз робска люлка люлее?..." - поетът търси причините в самото детство на народа. Песните, с които той е приспиван в робската люлка обвързва търпението със спасението на душата. Лъжливото спасение ще се сбъдне обаче не в тукашния а в отвъдния живот. Като контрапункт на търпението и спасението, Ботев изгражда образа на кръста. ,,...кръстът е завит в живо тело/ръжда разяна, глозгани кости". Кърстът символизира христовите мъи, но и означава че този живот повече не може да продължава. Трябва да се изгради нова представа за спасението, ново измерение на самото живеене.

Нравствено изстраданата свобода-подвигът

Нравственото страдание е онова измерение на свободата, което обвързва отделната личност с общността. Героят на Ботевата поезия е част от народа и споделя неговата съдба. Затова в редица негови стихотворения се появява местоимението ,,ний/ние": ,, А бедният роб търси, и ние(подчертано) без срам, без укор, броиме време,/от как е в хомот нашата(подчертано) шия... чакаме и ний(подчертано) ред за свобода! (,,Елегия"). В ранните стихове, бездействието и нерешителността са оценени негативно именно през личната участ. Въпросът е как героят като съучастник в робското броене да намери начин да напусне общосподеляната роля. Той иска да се разграничи от фалшивите пастири, от лъжепатриотите, от хората на празните думи. В стихотворенията като ,,Борба", Странник", ,,Патриот" ,, В механата", е изградена точна представа за живота, лишен от чест.

Целият материал: