"Илиада" - 18-та песен

[Mozo]

Увод: Омировата поема “Илиада” е най-старата запазена литературна творба. Тя връща към древен свят, причудлив с хората и техните възгледи, но вълнуващ като среща с първите съзнателни опити на цивилизацията да преобразува природата в човешка хармония.
Теза: В Омировата поема две дейности са представени като основни за човека и обществото – войната и трудът. В тях човек може да докаже себе си пред другите и да бъде признат за пълноценен член на колектива. Разказът за изковаването на щита на Ахил, където се пресрещат мотивите за войната и труда, е своеобразен химн на съзидателната сила на труда. В митологията щитът е отражение на всемира. Воинът, който го носи, показва, че защитава не просто себе си, а и света, на който принадлежи.
Щитът е символ на отбраната и предпазливостта, на закрилата. Символ на покровителство за притежателя, щитът същевременно има функцията да отрази враждебните сили, затова той носи и знаменията на страха и ужаса. Воинът, който го носи, противопоставя на противника си космоса. А когато ударите на врага попадат върху щита, символично в опасност е не само боецът, застрашена е самата реалност, която е изобразена и към която принадлежи съответният воин.
Щитът на Ахил е творение на най-добрия майстор за най-славния герой пред стените на Троя. Въоръжението на епическия боец в “Илиада” свидетелства не само за неговите високи качества и воинска мощ. Бойните доспехи са външната емблема на името на героя – те са своеобразен текст, показващ на разбиращите кой и какъв е героят, какви са неговите дела и каква слава е придобил и предстои да завоюва. Значението на сцените, представени върху щита на Ахил, определят делата на Пелеевия син като хармонично сляти с целостта на всемира, като поддържащи и облагородяващи съществуващия ред.
Върху щита на Ахил Хефест представя света като цялост. Богът извайва художествен модел на света, структуриран по хоризонтала въз основа на опозицията “център – периферия”. В концентрични кръгове се наслагват зони с различна степен на сакралност. Хоризонталният образ кореспондира и с идеята за вертикално деление на света на три равнища – небе, земя, свят на мъртвите.
Кръглата форма на щита е съотнесена с представата за кръга като графичен образ на съвършенството. Той е символ на безкрайността на живота, на вечната повторяемост, в която смъртта е само преход към друг живот.
В петте листа, които Хефест споява, за да създаде щита на героя, е заложена числова символика. Пет е число на човека, на човешкия микрокосмос. Усилията на отделни индивиди са разгледани като опит и принос за вписването на хората в окръжаващата ги вселена. Петте листа означават не само здравина и надежност на оръжието, но и магическа формула за укрепване на връзката между човека и света.
В центъра на щита Хефест извайва “земята, после небето, морето // и неуморното слънце и пълноликия месец, // та и звездите безбройни”. Богът ковач повтаря в украсата последователността на сътворението според старогръцката митология. От Хаоса първо се ражда Земята, Гея, после тя ражда Небето, Уран, след което творението продължава с възникването на моретата и звездите. Хефест ги поставя в центъра, за да създаде съответствие както на хронологията на вселената, така и на сакралната стойност на съответните обекти. Неслучайно изображението започва от земята и тя е поставена в центъра на щита. Земята е майка на всичко, тя е авторитет, пред който древния грък благоговее, силата й не е по-малка от силата на бога гръмовержец, Зевс. Тя ражда из недрата си и прибира обратно в тях, тя е началото на начатата, родено от самия Хаос.
Изписал макрокосмичния модел – земя, море, звезди на небето, Хефест се заема да изобрази микрокосмосът. Творението му възпроизвежда образа на космическото дърво по хоризонтала и по вертикала, внушаващо единството и хармонията на вселената. Представени са два града, олицетворяващи човешкия ред и живот, социалното съществуване, поместено сред космическото богът залага в символиката на числата. На Земята, Небето, Слънцето, Луната съответства единицата със значението си на универсалност, божествена неделимост, съвършенство. От друга страна, отделните обекти влизат в отношения, символизирани от значенията на числото две. Земята изгражда опозиционната двойка с Небето, Слънцето с Луната. Същата схема богът ковач запазва в представянето на два града. Числото две означава разпадане на цялото, то символизира войната, но също и съюза, допълването. То описва противоположностите, които се изключват и унищожват, но и се допълват. Изображението на градовете влиза в отношение с представяния в центъра космически свят, въвеждайки опозициите “човешко – божествено”, “смъртно – безсмъртно”. На второ място изписаните градове създават опозиционни отношения помежду си – единият град представя света на мира, а другият – на войната. Мирът и войната олицетворяват двете основополагащи начала в човешкото съществуване.

Целият материал: