Планове по литература за 12 клас

[Mozo]

ИНДЖЕ


1. Отпечатан за първи път в сп. "Демократически преглед" - 1926 г., с малки промени - в сб. "Старопланински легенди". Йовков е познавал нар. песни за Индже, използвал е извлечение от ръкописа на поп Йовчо от Трявна (от него е взето мотото), Историята на Сливен от д-р Табаков, статията на Д. Константинов за миналото на Жеравна, както и др. източници. Индже е българин, другар и сподвижник на известния с жестокостите си Кара Феиз. Превръщането му в народен закрилник е базирано единствено на народни песни, предания и легенди.
2. Композиция:
а) 9 части, отделени графически
б) мото - откъс от стар летопис, което насочва към страшното кърджалийско време - т.е. към образа на Инд. кърджалията
в) текстът е изграден на принципа на огледалното повторение - почти всички важни събития, даже конкретни детайли и сцени, се случват 2 пъти - веднъж като проява на злото в поведението на Инд. и втори път - в контекста на неговата промяна
г) използвана е ретроспекция
3. Името на героя, което стои в заглавието, озн. "тънък, строен, изящен" (в превод от турски). Инд. е онзи, който стои отвъд правилата, определящи същността на груповото битие, и то по своя воля. С хубостта и делата си той се противопоставя на останалите.
а) хубостта на Инд. не е детайлно описана - тя е в излъчваната от тялото му хищност и властност, в пищността и красотата на дрехите му; представена е и чрез въздействието й върху другите
б) делата на героя - пролива много кръв, причинява много страдания. Текстът акцентира върху неспособността му да изпитва милост, жал, боязън пред стореното (връзка с образа на Свръхчовека), да различава доброто от злото; дори не изпитва страх от смъртта (образът на сърцето камък). Посичайки детето си, Инд. сякаш прекъсва и последните човешки нишки у себе си.
г) метаморфозата на Инд. :
- болестта, срещата със смъртта го карат да "прогледне" (той е въведен в разказа именно в момента на "отварянето" на очите и "виждането" на злочестата земя)
- загубата на детето и Пауна го карат да осъзнае самотата си
- абсолютната свобода на Инд., живеещ без страхове и лишен от милост към другите, свършва, когато той започва да осмисля делата си чрез понятието "грях", да разпознава себе си като вършещ зло, което трябва да бъде изкупено и наказано
- Инд. загърбва злото, дори външният му вид се променя, но злото не може да остане ненаказано, затова героят загива от ръката на собствения си син (белязания от съдбата). Смъртта му отново е показана в контекста на празничното (умира на голям християнски празник), а заедно с нея идва и прошката на Сяро Барутчията и на Пауна.
- 3-те съдбовни срещи в живота на героя: с Пауна (с любовта), с умиращия поп (посредник между Бога и хората), който го анатемосва, с дядо Гуди - мъдрия старец, който не се бои от смъртта
- първата усмивка и първата сълза на героя
4. Пауна - присъства само чрез своята хубост (тънка, висока, с кафяви очи), не изговаря нито една дума, но образът й е свързан с мотива за прошката



ПРЕЗ ЧУМАВОТО

1. Отпечатан за първи път в сб. "Старопл. легенди"; възкресява спомена за епидемиите, които на няколко пъти спохождат Жеравна. Прототип на хаджи Драган е хаджи Драган Николов от Жеравна - ярка фигура и в стопанския, и в културния живот на селото през Възраждането.
2. Композиция:
а) мото - откъс от стар летопис, който разказва за чумавото време; въвежда темата за греха, на която разказът няма да даде ясен и еднозначен отговор
б) две части, обособени графически - едната въвежда вестта за чумата, а другата - вестта за сватбата
3. Заглавието - свързано е с един устойчив фолклорен образ - чумата, която е с женски черти и е обобщение на всички страхове, които владеят хората пред лицето на опасната неизвестност; този образ се среща често в баладите (фолклорни и литературни)
4. Сюжет:
а) 2 сюжетни линии
- първата описва опитите на общността да се справи с бедствието; тя няма кулминация
- втората, свързана с Тиха и Величко, има само кулминация - сватбата на Тиха с чумавия
б) премълчаното в разказа - едно постоянно движение между знаене и незнание, между слух и истина, чрез което се ражда легендата; финалът събира в едно реалното и митичното
в) решенията на кризисната ситуация, които творбата предлата:
- хората се събират да "тълкуват" новината за чумата, сплотяват се пред общата заплаха и символично побеждават страха чрез колективното споделяне
- всеки сам поема в ръцете си своето спасение, изолирайки се от останалите, изпълнен с недоверие към тях (залостените врати на къщитеІ
- символичните защитни действия срещу злото - чудноватите "китки", които се появяват по портите
- откриване на спасител на общността в образа на хаджи Драган (отварянето на хамбарите, което трябва да прогони глада; сватбата, която трябва да заглуши страха от смъртта)
- бягството на хората при появата на чумавия Величко - пределен израз на тяхната безпомощност пред злото
- саможертвената любов на Тиха (тя е "вградена" в ритуала, който трябва да спаси общността от страха и от смъртта)
г) наличие на знамения, които героите разчитат: отровеният въздух, прахът, огнената линия на пожарите, жълтите дюли и гроздовете в двора на хаджи Драган, орлите, черният конник (една апокалиптична визия за края на света)
д) символиката на червения цвят в разказа - защита срещу злото, любов, изкупление, червеното було - част от сватбения ритуал, виното
е) мотивът за лудостта:
- най-напред се появява във връзка с образа на х. Драган, решил да вдигне сватба в такова време
- хората, които играят на хорото "като луди"
- лудешкото веселие
- очите на Величковата майка , които са "като на луда"
- бракосъчетанието с чумавия, от когото избягва даже собствената му майка
5. Особености на худ. пространство - свързано с митологичните представи: тук-там, горе-долу, вътре-вънка (чумата идва от долните села)
6. Образи:
а) х. Драган - първенецът, който асоциативно припомня древния мотив за водача (царя), принасян в жертва от общността, за да бъде възстановено нарушеното плодородие: царствена осанка, пълна къща, изобилие; хаджия, божи човек
б) Тиха - въплъщение на женственост, дяволитост, цъфтяща младост; сравненията с плодове в портрет. й описание я свързват с плодовете в бащиния й двор; разплаканите й очи по време на сватбата; спокойният й поглед в края на разказа, когато приема чумавия със съчувствие и обич (ролята на символичния жест на Христос - благослов и опрощение)
в) Величко - неговият образ материализира представата за чумата (почернял, прашен)
г) липса на образа на младоженеца на Тиха
д) образът на общността - смяната на техните преживявания



Българският символизъм (С.)

- появява се десетина години по-късно след залеза на европейския С.
- С. е основна фаза в развитието на модернизма, една от най-ярките му и трайни прояви
- първите прояви на С. у нас Г. Цанев вижда в стихотворенията на Яворов, печатани в сп. "Мисъл" през 1905 г., влезли след това в стихосбирката "Безсъници" ("Дни в нощта", "Без път", Насаме", "Угасна слънце" и др.)
- съществува спор кой е родоначалникът на БС - Яворов с "Песен на песента ми" или Траянов с "Новият ден"
- символистите публикуват своите творби в сп. "Художник" (до войните), сп. "Съвременник", сп. "Наблюдател", сп. "Звено", сп. "Везни", сп. "Хиперион"
- БС се проявява най-вече в поезията :Яворов, Теодор Траянов, Людмил Стоянов, Емануил Попдимитров, Николай Лилиев, Димчо Дебелянов, Христо Ясенов, а в прозата може да бъде видян чрез книгите на Николай Райнов; Гео Милев и Иван Радославов са основните теоретици на БС
- говори се за два етапа в развитието на БС - до войните и след това, но своя апогей той достига около 1910 г.
- БС се появява като отрицание на дотогавашния литературен живот и под влияние на европ. С. (руски, френски, немски)
- символистите поставят в центъра на своята естетика символа - връзка между материалния и духовния свят, между света и човека и чрез символа се стремят да достигнат до подсъзнателното, до ирационалните сили на човешкия дух и съзнание
- използват митологични, народно-песенни образи, баладни мотиви
- променя се функцията на пейзажа - той се превръща в пейзаж импресия (вътрешен пейзаж, пейзаж на душата), израз на моментното чувство и настроение на лирическия човек, на неговото отношение към света, средство за постигане тайните на битието, за докосване до детството и мечтата, за дълбок самоанализ
- музикалност на стиховете (алитерации, асонанси, повторения, вътрешни рими…)
- използване на антитези
- наличие на философски и социални мотиви
- сътворява се нов, духовен и естетически модел за възприемане на света
- взаимодействие на БС с романтизма, импресионизма, експресионизма
- основен е конфликтът личност - общество, чувство за трагическа самотност на лир. герой и за изолираност от света, съзнание за излишност и прокълнатост; героят е раздвоен между вяра и неверие, очакване и безперспективност, блян и действителност, жажда за хармония и дисхармонията в живота



Димчо Дебелянов (1887 - 1916)

- роден в Копривщица, истинското му име е Динчо
- след смъртта на баща му (Деб. е на 9 г.) семейството се установявя в Пловдив
- Деб. учи в Пловдивската мъжка гимназия, а после - в Първа софийска мъжка гимназия; на абитуриентското утро рецитира "Елате ни вижте!" на Вазов в присъствието на Фердинанд
- работи като чиновник в София, репортер, коректор, стенограф в Народното събрание
- следва право и литература, но не успява да завърши поради липса на средства
- завършва Школата за запасни офицери в Княжево
- през 1916 г. е изпратен по свое желание на Южния фронт, където загива
- погребан е в Демир Хисар (Гърция), а през 1931 г. тленните му останки са донесени в Копривщица в двора на църквата "Св. Богородица"

- Лириката на Деб. е едно от най-значителните постижения на бълг. л-ра от началото на 20-те г. Приживе поетът няма издадена книга - издават я негови приятели през 1920 г. под заглавие "Стихотворения".
- Деб. започва да публикува в сп. "Съвременник" през 1906 г. (пейзажна и любовна лирика) - цикъл "Посвещение"
- през 1910 г. заедно с Димитър Подвързачов издават "Българска антология. Нашата поезия от Вазов насетне"
- 1912 г. е най-плодотворната в неговото естетическо оформяне (изпитва силното влияние на Пенчо Славейков и му посвещава стихотворение, което Сл. изобщо не прочита, но казва, че от човек с такова име не може да излезе поет)
- хумористични и сатирични стихове : "Криза", "Орден", "Кихавици", "Бохемски нощи" и др.
- съредактор на сп. "Звено", в което излиза неговата поема "Легенда за разблудната царкиня"
- през 1916 г. създава едни от най-хубавите си стихотворения: "Старият бивак", "Тиха победа", "Един убит", "Сиротна песен" и др.
- сам изучава фр. език и превежда от него
- един от най-големите майстори на стиха в бълг. л-ра, след Яворов е най-радушно приетият от бълг. критика поет
- Г. Милев: "Животът беше за него страдание, а страданието - неговата поезия".

Целият материал: