Великите приказници в българската литература - Елин Пелин

[Mozo]

ворчеството на Елин Пелин е едно крупно явление в историята на нашата литература в началото на ХХ век. По това време много от писателите са се интересували от символизма, чрез творчеството си са се отчуждавали от жизнената истина, докато Елин Пелин остава верен и около половин век е близо до своя народ, близо е до болките и неволите му. Главно можем да свържем неговото творчество със селото, той достига забележителен връх в художественото майсторство. Той е един от първомайсторите на българската детска литература. Значителен е приносът му в нашата детса литература. В работата си като учител той опознава децата, но разбира че не е толкова лесно да се пише за деца, нужно е силно вдъхновение за завладяването на малката аудитория.
Името му е псевдоним, истинското му име е Димитър Иванов, роден е на 18 юни 1977 г. в село Байлово, Софийски окръг. Бил е учител, работил е в Университетската и Народната библиотека, уредник в къщата -музей на И. Вазов, участвал е активно в литературния живот, мечтал e да учи в художествената академия, освем литературата го е вълнувала и живописта, което е от значение за самото му художествено творчество. През 1902-1903г. Издава списание "Селска разговорка", то е било протест срещу съществуващите тогава социални и обществени условия.
Елин Пелин починал на 8 декември 1949 г. в София.
Проявявал е широки литературни интереси, бил е активен сред будните младежи, интересувал се е от фолклора. Четял е от рано руска литература - Тургенев, Пушкин, Максим Горки, Гогол, Чехов Толстой и други. Още през ученическите му години се появяват първите му работи в печата. Пише разкази в началото на века и се проявява като майстор-художник на българското село. Виждаме, че в творчеството му са показани социалните противоречия у нас, живота, съдбата на селянина, по-късно и тези на градския интелигент, философския размисъл върху живота.
Голямата плодовитост на автора се проявява особенно ярко в неговото творчество за деца. Пише голям брой лирични творби за деца, стихотворения, приказки и пр. Автор е на редица книги за деца -"Златни люлки", "Кумчо вълчо и Кума Лиса", "Гори Тилилейски", "Песнички", "Сватбата на Червенушко", "Правдата и кривдата", "Дядовата ръкавичка", "Цар Шишко", "Поточета Бистри" "Ян Бибиян", "Ян Бибиян на Луната", "Трите баби", "Страшен вълк", "Щурче-свирче", "Приказки и басни", "Приказки и разкази", "Петльо и Лиса" и други. Трябва да се отбележи, че като творец Пелин се е занимавал и редакторска дейност - "Веселушка" от 1908г. "Чавче " от 1913г. Участва и в редактирането на списание "Светулка" и други. Като тврец писал за деца с право можем да кажем, че творчеството му е много разнообразно: лирични творби, стихотворен епос, разкази, приказки, преразказани приказки, романи.
Писателят е първия български автор, който въвежда стихотворната приказка в детската литература. "Чохеното контошче" излиза 1904г., след него той създава още редица много стихотворни приказки- "Трите баби", "Звяр нечуван", "Кривото патенце", "Дядовата ръкавичка", "Цар Шишко", "Бабината баница", "Сърдитата козица", "Сватбата на Червенушко", "Страшен вълк", "Вълк и козел" и други. Доста от тези приказки са издадени и в книгата "Гори тилилейски". Повечето от приказките имат битова основа и със животните в тях наподобяват широко разгърнати басни. В тях отражение намира животът на нашия народ от ХХ век до годините на антифашистката борба. Остър и изобличителен характер имат някои творби, писани непосредствено след Септемврийзкото въстание от 1923г. Приказките се характеризират с безобиден хумор или язвителен подтекст, насочен към носителите на зло в живота. Материалите за своите творби той открива в нашата действителност, силно влияние оказва българския, руския, украинския фолклор. Влияе се от Пушкин, Некрасов и др., но той създава оригинални художествени произведения. Първата му стихотворна приказка е "Чохеното контошче" и с нея той слага началото на произведенията си сварзани с деца и юноши. Тази приказка той побликува за пръв път в списание "Майска китка". Главните герой в нея са двама старци- баба и дядо. Те имат "схлупена и проста" къщурка, в която живеят скромно и се хранят с "леща и попара". Авторът лаконично изобразява това, което старците притежавали в своя дом. Те са скромни хорица, имали волове, коза, петел, кокошки и т. н. Те живеели в сговор, но в един момент той се нарушава. Бабата вижда една булка в контошче подплатено с лисичи кожи, тя става неспокойна и зависта я обзема, сърдита е и навъсена. Дядото и обещава чохено контошче. Виждаме в тази приказка, че целта е да се изобличи и усмее една ненавременна прищявка. Може би това контошче бабата е искала и в младостта си. Въпреки, че приказката е свързана с кумични ситуации виждаме, че се прокарва и известен трагизъм. Дядото угажда на прищявката на жена си и прави всичко необходимо тя да се сдобие с така желаното от нея контошче. Бабата обаче става разточителна, когато контошчето е готово тя вече е доволна и цялото село и завижда. Но дядото е мрачен и сърдит. Това е трагичната развръзка на на примитивната селска драма.

Целият материал: