Страданието и духовната жизненост на селянина в разказите „Задушница” и „Андрешко” на Е. Пелин

[Mozo]

Страданието и духовната жизненост на селянина в разказите „Задушница” и „Андрешко” на Е.Пелин


Елин Пелин пише главно за живота в българското село.В нговите разкази лирическият герой е простият и обикновен селянин.
Основната тематика в неговите разкази е страданието и тегобите с които селянинът се сблъсква всеки ден.Въпреки това обаче Елин Пелин описва селянина като издръжлив и с борбен дух,с желание за живот,независимо от мъката,която го съпътства през повечето време.
В разказа на Елин Пелин „Задушница” става въпрос именно за това-за неволите на живота и волята за живот.Разказът започва с картина,описваща типичния църковен селски празник.Цъщо така има и малко описание на природата-денят е мъглив и дъждовен.Именно мъглата и дъждът са олицетворение на страданието и мъката.Обстановката в църквата е леко забързана-поп Серафим обикалял бързо от гроб на гроб с кандилото.Един от главните герои в разказа е Станчо и именно неговото страдание е обект на разказа.Мъката на станчо идва от това,че той е вдовец.Неговата съпруга Божана е починала преди време и той е сам с четирите си деца.
Кумицата на Станчо ,както и майката на покойната Бижана го съветват да си вземе нова съпуга за да има кой да гледа децата.Тук автора ясно подчертава желанието на българина да продължава визота си независимо от мъките и страданията.Срещата на Станчо със Стоилка започва със споделеното страдание на двамата самотници.От дума на дума за страдателния живот на двамата се поражда една връзка помежду им.
Животът си върви по своите неизменни закони,а те изгубили своите спътници в живота са станали половин човеци.Решението на двамата вдовци решава основния проблем в разказа.
В разказа си Е.Пелин дори с имената на героите (Станчо иСтоилка) показва устойчивостта на българския селянин да се справя със страданието и неговата духовна жизненост.Разказът започва с изсъхналите цветя по гробовете и завършва с разцъфналото цвете м/у мъжа и жената символ на желанието за живот и борбата с нечовешките сили.
Без да се опитват да проумеят тайните на битието,героите на Елин Пелин се подчиняват на неговата непредвидима логика: „...Господ ми взе Божана,пък ми прати Стоилка.”
Разказа „Андрешко” е може би най-дискутираният в българската литература за отношението на българина към собствената му държава: защо то е така деструктивно и враждебно.
В разказа се поставя конфликта между града и селото в образа на съдия-изпълнителя и Андрешко.Съдията има предварително сформирано мнение за селяните и пречислява в него и Андрешко.Разбирайки за намерението на съдията към Станоя в Андрешко се поражда един ценностен критерии,породен от класовото разделение.В него се поражда страдание поради това,че ако на неговия приятел Станой му вземат житото,той ще стои гладен цяла зима.Слушайки как съдията разказва с презрение за селянина и за това,как селяните се преструват и лъжат,Андрешко проумява,че от всички лица които има човек,най-важно е човешкото,а именно да се помогне на човека в беда.Класовата дискриминация от страна на съдията подтиква Андрешко да го изостави насред блатото сам потунал в мрака.Тогава през каменното лице на съдията се пронизва страданието на човек,изпаднал в беда,нуждаещ се от помощ.Нуждата от добър живот и предотвратяването на страданието карат Андрешко да извърши лошата постъпка.Именно с това Е.Пелин показва борбения дух на селянина и възможността му да се справя с тегобите на живота.