Кратко резюме на "Под игото"

[Mozo]

Под игото
(Резюме)
Част първа
xI. Гост
Чорбаджи Марко вечеря със семейството си на двора в прохлад¬на майска вечер. На трапезата са стопанинът, неговата майка (баба Иваница), жена му и многобройната му челяд. Чорбаджията, както обикновено, насърчава децата да се хранят или им прави забележки, като по този начин ги възпитава. Той е посвоему строг и отговорен родител, който държи на учението, добрите нрави и честността. Не-случайно, макар и необразован, Марко е училищен настоятел в Бяла черква и приема това като голяма чест.
След вечеря децата се събират около баща си. Чорбаджията прави забележка на майка си, която плаши малките с турците; интересува се как е болният Асен; кара Васил да разкаже нещо от наученото в училище за Русия.
Неочаквано се чува шум от падане на керемиди от оградата и в двора настъпва суматоха. Марко взема отнякъде два пищова и отива да види какво става. В обора той открива непознат човек и след като го разпитва, разбира, че е синът на негов стар приятел - дядо Манол от Видин. Младият мъж - Иван Кралича, идва от Диарбекир. Като изяснява това, чорбаджията отива да успокои семейството си. Казва им, че страхът им е напразен; не споделя с тях, че имат таен гост.
В този момент започва да се хлопа на външната врата. На Мар¬ко му става ясно, че е онбашията, и тръгва направо към обора, за да скрие Иван на друго място. Но Кралича го няма. Това поражда трево¬га у чорбаджията.
xII. Бурята
Кралича с бързи крачки се отдалечава от дома на чорбаджи Марко. В тишината на нощта той събужда едно куче и лаят привлича внима¬нието на стражата. Гонят го, стрелят по него, но успява да се измъкне. Само връхната му дреха остава в ръцете на един от преследвачите.
Кралича се озовава извън града. Там го застига силна буря. Нами¬ра подслон в една празна воденица. Принуден е да се скрие, когато се връщат воденичарят и дъщеря му.
Не след дълго вратата се разтриса от удари и се чува лай на хрътка. За зла участ във воденицата идват Емексиз Пехливан - добре познат на всички в околността със злодеянията си, и още един въоръжен турчин - негов другар. Воденичарят не е в състояние нито с молби, нито със сила сам да предотврати заплахата, която грози дъщеря му Марийка. Кралича не може да остане безучастен. Напада и убива с брадва Емексиз Пехливан, а след това, с помощта на воденичаря, успява да се спра¬ви и с другия насилник - наръгва го със собствения му нож.
Бащата на Марийка (дядо Стоян) не намира думи да изрази бла¬годарността си. Двамата мъже заравят труповете в една яма, убиват хрътката и я хвърлят във воденичния улей. После заедно с момичето тръгват към близкия манастир, да пренощуват при дякон Викентий. В мрака не забелязват, че някой е станал свидетел на случилото се.
III. Манастирът
Дядо Стоян, Иван Кралича и Марийка влизат тайно в манастира и намират дякон Викентий. Воденичарят разказва накратко за случи¬лото се. Свещеникът завежда непознатия мъж до една килия, в която да пренощува. Кралича му благодари и разкрива пред него името си и откъде идва. Викентий е истински въодушевен и споделя своите пат¬риотични идеи. Той уверява госта си, че в манастира е в безопасност, и му пожелава лека нощ.
Когато остава сам, Иван Кралича дълго време не успява да заспи. По-късно чува стъпки и пеене навън. Вижда странна фигура, излиза и се среща с Мунчо - безобиден слабоумен човек, който живее в ма¬настира и всъщност е тайнственият свидетел на случилото се по-рано във воденицата.
xIV. Пак у Маркови
След бягството на Кралича от дома на чорбаджи Марко, стопани¬нът бързо успокоява и отпраща онбашията.
В този момент у Маркови идват съседът му Иванчо Йотата и док¬тор Соколов. Те са въведени в стаята за гости, богато украсена и под¬редена, приличаща на музей и на галерия заради старите предмети в нея и литографическите картини по стените.
Доктор Соколов е млад човек с буен характер. Знае добре турски език и нравите на турците, другарува с онбашията, а вечер стреля през комина, за да създава смут. Отглежда мечка на име Клеопатра. Учас¬тва във всички младежки увеселения и комитетски съзаклятия. Няма медицинско образование, но го наричат доктор и има доста пациенти, при чието лечение рядко прибягва до лекарства. Той е дошъл у Мар¬кови като лекар на семейството, за да види как е Асенчо.
Тримата мъже разговарят за случилото се по-рано вечерта. Става ясно, че Иванчо (изплашен, макар да не си признава) е съобщил в ко¬нака за суматохата у съседите. А Соколов е срещнал Кралича, упътил го е къде е домът на чорбаджията и му е дал връхната си дреха. Марко отрича у тях да е идвал някой и подхваща разговор за Херцеговското въстание. Докторът прави сравнение между херцеговците и българи¬те, разпалено говори за неправдите и страданията.
В това време влиза баба Иваница и казва, че са се чули изстрели от пушки. Марко се притеснява за Кралича. Гостите си тръгват - Со¬колов през външната врата, а Иванчо през комшулука1.
V. Продължение на нощта
Доктор Соколов се прибира. В килерчето, в което преди три го¬дини е нощувал покойният вече Левски, се крие Клеопатра. Младият мъж играе с мечето, говори му и пее.
Идва онбашията Шериф ага и отвежда Соколов в конака. Там са беят, Кириак Стефчов и Нечо Пиронков, аазата2. Оказва се, че у тях са връхната дреха, която Соколов е дал на непознатия, и бунтовнически книжа, намерени в джоба й. Докторът обяснява, че е съжалил един сиромах, дал му е дрехата си и вероятно книжата са негови. Не успява да убеди разпитващите го, че не е стрелял по заптие, защото не казва къде е бил по това време. Оставят го да нощува в затвора.
xVI. Писмото
След неспокойната нощ Марко Иванов е първият посетител в Танковото кафене. Той научава от кафеджията, че Соколов е задържан и какви са причините за това. Чорбаджията е озадачен.
Когато идва онбашията, Марко споделя увереността си, че док¬торът е невинен. Разбира, че Соколов вече е отведен от Бяла черква и че след малко онбашията също тръгва към К. с бунтовните книжа и писмо от бея.
Чорбаджията действа бързо, решително и успява да подмени писмото.
xVII. Геройство
В двора на манастира са старият дядо Йеротей, дякон Викентий, отец Гедеон и Мунчо - всеки отдаден на своите мисли и занимания. Игумен Натанаил се връща от града и донася вестта за задържането на Соколов.
1 комшулук - вратичка между съседски дворове
2 ааза - член на съвет, управник
Викентий отива веднага в килията при Кралича и му казва какво се е случило. Иван се чувства длъжен да се предаде, за да помогне на доктора. Игуменът ги изненадва, докато разговарят. След като разби¬ра кой е гостът в манастира, той го прегръща и целува като свой син.
xVIII. У чорбаджи Юрдана
Чорбаджи Юрдан е заможен възрастен човек, коравосърдечен, със стари разбирания, много близък с турците и необичан от българите.
Обядът в дома му преминава весело и шумно - има гости по случай отвратки3. Там са: кака Гинка - дъщеря на чорбаджи Юрдан, много приказлива и дръзка; госпожа Хаджи4 Ровоама - сестра на чор¬баджи Юрдан, калугерка, злъчна, със слабост към сплетните5; Хаджи Смион - зет на чорбаджи Юрдан; Хаджи Павли - сват на чорбаджи Юрдан; Михалаки Алафрангата - със самочувствието на модерен и учен човек, какъвто е бил преди тридесет години; Дамянчо Григорът - заможен търговец и родолюбив българин, с богата фантазия; мъжът на кака Гинка, Генко Гинкин - слабохарактерен и мълчалив пред жена си; Кириак Стефчов - чорбаджийски син, който стои далеч от родо¬любивите идеи и е харесван от турците, горделив, злобен и завистлив, според мълвата - бъдещ зет на чорбаджи Юрдан (бъдещ съпруг на дъщеря му Лалка); Нечо Пиронков и други.
След обяда, по време на кафето, се водят шумни разговори на различни теми. Стефчов обяснява за бунтовническите книги, откри¬ти в дрехата на доктор Соколов, и се чуват остри изказвания срещу размирниците. Кириак категорично заявява, че за такива като доктора трябва да има смъртна присъда или доживотно заточение. Това силно смущава Лалка, която не е безразлична към Соколов. Докато стои до прозореца, за да се успокои, тя вижда, че докторът се връща. Развъл¬нувана съобщава новината на гостите и това предизвиква противо¬речиви коментари - едни роптаят (Стефчов), а други се радват (кака Гинка, Хаджи Смион).
3 отвратки - част от сватбен обред; посещение на младоженците у родители¬те на булката след сватбата
4 Забележка: В резюмето правописът на приложението хаджи пред имената на герои съответства на правописа в творбата на Вазов; според актуалната правописна норма приложението следва да се пише с малка начална буква (хаджи Ровоама, хаджи Смион и пр.) и тази норма трябва да се спазва в интерпретативни съчинения и други продуктивни текстове.
5 сплетня - клюка, интрига
IX. Разяснения
Соколов отива у чорбаджи Марко, за да разкаже за преживявани¬ята си. Той споделя как, дори за негово учудване, „бунтовническите" книжа се оказват съвсем безобидни - вестник, списвай в Цариград, и „Практически лечебник от доктора Ивана Богорова", а в писмото беят пише, че не го смята виновен за раняването на заптието. Кадията6 му се извинява и го освобождават.
Чорбаджи Марко се успокоява. Но историята на доктора има про¬дължение. На връщане от К. той среща дякон Викентий и човека, на ко¬гото е дал дрехата си. Свещеникът му представя Бойчо Огнянов, който е тръгнал да го избави, защото се чувства виновен за задържането му.
Марко отново е развълнуван - този път изпитва гордост от пос¬тъпката на сина на дядо Манол. А Соколов не престава да се чуди как и кой е подменил документите. Чорбаджията му разкрива, че самият той е сторил това, и споделя с доктора какво знае за мъжа, представил се като Бойчо Огнянов.
Х. Женският метох
Женският метох7 в Бяла черква е шумно място, обитавано от 60-70 калугерки. В него не само се знаят, но и се раждат голяма част от новините и тайните в града.
Особено активна в това отношение е Хаджи Ровоама. Напоследък тя е недоволна заради освобождаването на Соколов. Намира свое обяснение за загадъчното мълчание на доктора къде е бил през нощта. Според Хаджи Ровоама той е бил при жената на бея. Тази мълва бързо се разнася из Бяла черква.
След това обект на вниманието на калугерките става Иван Кралича. Появяват се много и разнообразни версии за него и за пребива¬ването му в града. Говори се, че е търговец, учител, кандидат-жених, руски княз, а според Хаджи Ровоама той е турски шпионин. Сестрата на чорбаджи Юрдан бързо разпространява това мнение, подразнена, че новопристигналият в Бяла черква не е проявил уважение към нея и не я е посетил. След църковната служба в неделя той отново не я зачита и отива при госпожа Христина, известна сред калугерките с родолюбиви¬те си идеи и връзките си с хора, близки до комитетските дела.
6 кадия - духовно лице при мюсюлманите, което изпълнява служба на свет¬ски съдия
7 метох - клон от манастир, манастирски имот със сгради в населено място
xXI. Радини вълнения
Рада, малка останала сираче, е храненица8 на Хаджи Ровоама и затова я наричат Рада Госпожина. Тя е красива, скромна и добродуш¬на девойка. Послушница9 е в метоха и учителка в местното девическо училище.
В деня на годишния изпит Рада, силно притеснена, дава послед¬ни наставления на ученичките си, докато гостите (важни личности и родители) заемат местата си в класната стая. Изпитът започва и върви добре до момента, в който се намесва Кириак Стефчов. Той изпит¬ва по българска история, държи се високомерно, притеснява децата и те не успяват да отговарят на въпросите му. Рада е много смутена, а в класната стая напрежението силно нараства. Тогава думата взема Бойчо Огнянов. Той съумява да успокои присъстващите и да предраз¬положи момичетата, които отговарят безпогрешно на въпросите му. Напрежението отново се покачва, когато Събка се обърква и говори за освобождение от турско вместо от гръцко робство. Но духовете бързо се успокояват и изпитът приключва. Рада благодари на Огнянов за подкрепата, която е оказал на нея и на ученичките й.
XII. Бойчо Огнянов
Кралича става известен в Бяла черква с името, с което Викентий го представя на Соколов - Бойчо Огнянов. Подкрепян от новите си приятели - дякона, доктора и игумена, той решава да остане в града и там да работи за освобождението. Бързо е приет от будните граждани. Започва да преподава в девическото училище, сближава се с Рада и между тях се заражда силна любов.
В искрена изповед пред младата жена Кралича разкрива своята същност, разказва й за миналото си (за осемгодишното заточение в Диарбекир и за убийството на двамата турци) и споделя плановете си за бъдещето (да участва в организирането на въстание). Тези призна¬ния засилват любовта и близостта между двамата.

Целият материал: