Раздвоената душа на Рамадан

[Kotkata68]

Раздвоената душа на Рамадан
(интерпретативно съчинение)

Николай Хайтов е един от най-популярните съвременни български автори. Най-известният му сборник с разкази е „Диви Разкази”. Всяка творба от него носи свое послание и всички герои в разказите са реални хора, живеещи в Родопските села. Това прави „Диви Разкази” толкова превеждан и четен от всички краища на света. „Дервишово семе” заема важна роля сред разказите, описващ най-добре живота на хората живеещи в миналия век.

В това време основна цел е продължаването на рода и спазването на родовите закони. Но тук те се сблъскват с индивидуалните чувства и избора на един обикновен човек. Роднините на главния герой, Рамадан, не се интересуват от решенията му, а единствено се стараят да изпълнят родовите повели. Той няма право да избира кога да се ожени и коя ще бъде неговата жена. Единствената му роля е да изпълнява дълга към общността и да продължава съществуването на рода. Така пред Рамадан се изпречват два пътя - любовта и жаждата за отмъщение и запазването и създаването на следващите поколения.

В семейството на Рамадан има нужда от жена, защото няма кой да върши къщната работа. Затова дядо му решава да го ожени. Никой не казва нищо на младоженеца каква ще да е невестата му, дали ще я заобича, дали ще я мрази... единственото мнение, което е искано от него е цвета на потурите му. След като ги затварят в една стая, тогава Рамадан опознава своята жена. И така от една невинна детска игра се заражда истинската любов. Рамадан е щастлив с жена си, щастлив е, че я има, докато не разбира, че са я продали. Това поражда у Рамадан огромно желание за отмъщение. Но роднините му не искат това. Те си държат на своето – да продължат Дервишовия род. Затова дядото на Рамадан го жени повторно. Така младият мъж създава свое семейство, има си деца, но истинската любов към Силвина не замира. Колкото любовта му се увеличава, толкова желанието за отмъщение на съседа си Руфат нараства. Но вече той трябва да се грижи и за собственото си семейство – така повелява традицията. С годините отговорностите му нарастват, а отмъщението все се отлага. Рамадан трябва да избере какво да прави – да захвърли ли родовите закони, за да отмъсти за своята истинска жена или да остане подвластен на тях, но да се откаже от Силвина. Той не избира нито едното нито другото. Постоянно крои планове кога да отмъсти, а в същото време се грижи за своето семейство. И това в продължение на 40 години. Докато един ден най-върлият му враг се разболява. Тогава всичките му планове се сриват. Той трябва да се грижи за врага си, за да не се грижи крехката му жена. Трябва постоянно да върши добро за човекът, който 40 години го е мъчил, само защото обича Силвина. И така, вярвайки, че най-накрая Руфат ще умре, Рамадан се мъчи като грешен дявол години наред, за да не се мъчи неговата любов.

Централният персонаж в “Дервишово семе”- Рамадан изживява своите емоции в добри и лоши моменти.Съдбата му е отредила да срещне истинската любов, но и да я загуби..Изграждайки тъжната орис на своя герой разказвачът показва,че човешкия живот е низ от радости и скърби,човещина и жестокост и най-важното-любовта и омразата,в един свят на традиции и обичаи,които трябва да бъдат спазени.