Персонажна система на романа Тютюн

[Mozo]

Героите на романа (без Ирина и Борис)
Тютюневите хора
Пиер Спиридонов – тютюнев магнат, основател на “Никотиана”, баща на Мария и тъст на Борис; на него първи му идва идеята през второто десетилетие на века да поеме търговския риск и да изнесе българските тютюни зад границата; страда от заболяване на сърцето; първи от безкрайните богати и щедри любовници на Зара.
Мария – дъщеря на татко Пиер, съпруга на Борис Морев, жертва на неизлечимо и загадъчно неврологично заболяване (според някои предположения на наследствен сифилис – салварсан )
Барутчиев – трима братя носят тази фамилия; малкият е некадърен и западащ тютюнев търговец, изнуден от Борис да му преотстъпи правото да търгува с Немския папиросен концерн; старият е туберкулозно болен, от достойните представители на почтените и морално съхранени търговци, генерален директор на “Източни тютюни”
Торосян – арменец, търговец на тютюн, от големите фигури на пазара, закупуващ тютюни за френската режия
Коен – също тютюнев господар, забогатял в Германия, покрай връзките си с еврейския социалдемократ Кнор; Борис успява да го измести от позицията му на главен доставчик на Немския папиросен концерн като изнудва Барутчиев младши, който е доверено лице на Коен и има стабилни връзки с Германия (средният брат Барутчиев става пълномощен министър в Берлин).
Борис Морев – главен герой на романа; съпруг на Мария Спиридонова, зет на татко Пиер и по-късно генерален директор на “Никотиана”; любовник на Ирина, а след смъртта на Мария неин законен съпруг; син на Редингота, брат на Павел и Стефан; алчен, студенокръвен, хищен, безогледен, изключителен търговец, но според Барутчиев ще загине, защото е “морално тъп”; умира в Солун от тропична малария, твърде лесно надвила изтощения му от свръхдози алкохол организъм.
Костов – едва в края на романа се разбира главното му име – Стефан; роден в Солун, увлечен в борбите на македоно-одринското освободително движение, страстен оратор; един от първите помощници на татко Пиер и по-късно главен тютюнев експерт на “Никотиана” по времето и на Спиридонов и на Море; конте, “молец на модата”, суетник, позьор, ненавижда методите на Морев, но не им се противопоставя; добродушен, показно щедър, човеколюбието му е израз на нарцисизма му; страда от гръдна жаба; самоубива се от отчаяние и чувство на духовна пустота.
Баташки – майстор на тютюна, по-късно директор на клона на “Никотиана” в градеца на Борис; жалко парвеню, шмекер, кожодер и измамник, който мами селяните производители на тютюн, слуга и службогонец, провинциално нищожество; по-късно основава сам фирма в съдружие с един запасен генерал, а след 9 септември, 1944 година се обявява за “народен” човек.

Комунисти
Павел Морев – първият син на Редингота; генерал от Коминтерна; участник в комунистическите борби на Аржентина и в испанската война, завършил висша военна школа в СССР; любим на Лила; първи прозира сектантството и догматизма на партийните функционери, за което е обявен за сепаратист и опортюнист и изключен от партията.
Лила – дъщеря на Шишко и любима на Павел; активистка в града, нелегална, впоследствие следва също висша партийна школа в Съветския съюз и се завръща, за да се включи като партиен ръководител в партизанските борби; една от жертвите на идеологическото тесногръдие в ранния курс на комунистическата партия, машина за формули и канони, фанатичка, която дори пренебрегва любовта си към Павел в името на партийния криворазбран дълг.
Шишко – истифчия в склада на “Никотиана”, баща на Лила, едноок, загубил окото си в схватки с полицията при улични сблъсъци на работниците с униформените хрътки на властта; един от ръководителите на голямата тютюнева стачка през 1934 година, пребит за това в мазетата на полицията, осъден на седем години затвор, но пуснат предсрочно; по-късно политкомисар в партизанския отряд; загива от граната при нападението на гара “Порой”.
Блаже – народен представител, на когото след тютюневата стачка е снет имунитетът и издадена присъда за седем години затвор; по-късно осъден на смърт (неизвестно защо ! – сюжетната му диря се губи в романа, явно като Шишко е бил пуснат, но не отново обвинен в нелегална дейност) и спасен след застъпничеството на Борис, който играе двойна игра и обещава на брат си Павел да спаси осъдения, срещу своята кожа в случай на глобален политически обрат.
Симеон – един от ръководителите на стачката, убит от бой в мазето на полицията, защото държи реч пред цялото множество на площада; остава жена и две деца.
Спасуна – тютюноработничка, силна, сурова и сприхава до безразсъдност жена; убива Чакъра в сблъсъка между стачниците и жандармите; застреляна от упор в момента, когато раздробява черепа на старшията; остава две кръгли сирачета.
Стефан Морев – третият, най-малкият син на Редингота; комунист с изразени прояви на тщеславие и вождизъм; на няколко пъти спасяван от брат си от лапите на полицията; след стачката е изпратен в затвор с особено строг режим край морските блата (явно с умишленото и зловредно съдействие на изгубилия вече търпението си тютюнев колос); проявява слабост, прекършва се духовно и се опитва да влезе във връзка с покровителите си; умира от тропична малария без да дочака идването на Костов, който две седмици не се сеща да отвори едно смачкано и “незначително” писмо.
Макс Ешкенази – денкчия в “Никотиана”, нелегален активист в склада, евреин, родственик на богати фамилии; обвинен от Лила и Лукан в опортюнизъм; разочарован от курса на партията; влюбен в образ на една красива еврейка от охолното си минало, той също, подобно на приятеля си Стефан, не може да скъса с остатъците от предишното си съществуване; издаден от страхливия кръчмар Джони и заклещен от обсада, той застрелва един пълничък полицай и се самоубива.
Лукан – председател на областния комитет на партията; идеолог на комунистическата догма; железен нрав и тесногръд, недалновиден функционер; заловен и пребит в мазето на полицията; осъден също на седем години затвор, после избягва и променя възгледите си; става партиен отговорник в партизанския отряд.
Йосиф – нелегален другар от старите комунисти; свръзка на Лила с областния комитет; не одобрява методите на партийното ръководство; епизодична фигура.
Варвара – еврейка, член на партизанския отряд; мъжът й е убит в бой; досега не е изпитвала силно чувство – бракът й е по-скоро сродяване с духовно и идейно близък човек; безумно влюбена в командира Динко; ниска, късо остригана, луничава, слабосилна, чувства се излишна навсякъде и във всичко; преди стачката е заловена докато има нелегална явка с Лила след блокадата на работническия квартал и смазана от бой от Дългия; в отряда тя изпълнява ролята на домакин, санитар и политпросветник.
Динко – братовчед на Ирина, роден като селско момче от Средорек, израснал под грижите на Чакъра; завършва по партийно поръчение военната академия в София и става вещ кадър в партийните борби на партизаните; командир на отряда; безнадеждната му любов към Ирина го прави непредпазлив и мрачен, дързък; сякаш сам съзнава, че това гибелно чувство му пречи да бъде верен на идеята и повелите на партията; убит при атаката на гара “Порой”; умира в ръцете на Ирина, случайно минаваща оттам. Мичкин – бивш млекар, командир на група в отряда; по време на атаката на гарата той охранява могилата от неочакван удар в тила; доживява победата; симпатизира на Ирина; една нощ тя се вдига по средата на новогодишното тържество да прегледа болния му от пневмония внук; синът на Мичкин е обесен за конспиративна дейност.
майора – безименен герой, член на отряда, вещ стратег, участник в Първата световна война; получил задочна смъртна присъда след бягството си в балкана.
Стойне Данкин – в романа е популярен като Данкин; син на Стоичко Данкин от Средорек; обучен на вярност към партията от Макс Ешкенази и Стефан, които по партийно поръчение временно агитират по селата; той ги предупреждава за предателството на Фитилчето, като ги чака часове на едно дърво посред зимата и едва не премръзва; подофицер от военното училище; там организира агитация в казармата и изнасяне на оръжие за партизаните; по-късно член на отряда; също командир на група при атаката на гарата – заема мястото на Шишко; доживява победата – на двадесет и пет години е с чин подполковник и дясна ръка на Павел.
Ляте – епизодичен герой; македонец; примитивен отмъстител; властта е избила цялото му семейство; непримирим враг на фашизма, но и дребнав хитрец: проси цигари, краде цигари, крие цигари от другарите си; той разстрелва капитан Майкъл Джинс и вероятно и фон Гайер.

Чужденци
фон Гайер – директор на южния клон на Немския папиросен концерн; истински доблестен войн, беззаветно предан на Германия; суров характер, мъжествена осанка, бивш летец от Първата световна война, ас от ескадрилата на Ритхорфен; куц – военноинвалид; живее с утопията за величието на Германия – величие на три поколения философи, въплътено в хармониите на Вагнер; носител на митологично, атавистично съзнание за героизма на войнския дух; прозира цялата безсмислица на войната; любовник на Ирина; отчаяно влюбен в нея, той вижда в образа й своя единствен пристан, въпреки че не я докосва след две нейни развратни похождения; за да не пътува сама от Кавала до Солун, където отива да прибере трупа на Борис, той решава да я придружи и на връщане попада в ръцете на партизаните.
Прайбиш – изпълнителен, безупречен помощник на фон Гайер; по родословие е селянин; неговите прадеди са обработвали земите на поколения барони Лихтенфелд; измамен от барона и госпожица Дитрих, той бива мобилизиран на западния фронт в края на войната – когато смъртта вилнее сред немските войници; баща на четири деца.
Лихтенфелд – обеднял немски аристократ; гнусен похотливец, лицемер, лентяй, досаден бохем и вечен мърморко, противен и истеричен страхливец; некадърник в работата си, но твърде самомнителен; оженва се за госпожица Дитрих, за да се спаси от мобилизацията.
Ценкер – млад поручик от немска танкова бригада; любовник за един следобед на Ирина.
госпожица Дитрих – въплъщение на немското бюрократично скудоумие; агент на Гестапо под прикритие на секретарка в немската легация; студенокръвна машина; дори фон Гайер се съобразява с дебелоглавието й; зла, отмъстителна, ехидна, свирепа; оженва се по изгода за Лихтенфелд и двамата арестуват Кондоядис, за да го изнудят за валута, необходима им за бягство в Южна Америка.
Хайлборн – епизодичен герой, трети секретар на немската легация в София.
Тренделбург – председател на немската легация в София.
Фришмут – състудент на фон Гайер; първо полковник, после генерал; човек-сметало, човек-факт, човек-машина; удивителна механика на паметта и нула интелектуално движение; той представя поручик Ценкер на Ирина на един следобеден бридж.
Адлер – инвалидизиран бивш немски пехотинец; сега счетоводител и секретар на фон Гайер; пряк свидетел на мръсното споразумение между барона и Дитрих.
Кршиванек – австриец, който дебне да завладее контингета на Немския папиросен концерн; използва политическите си връзки в изпълнителната власт на Германия (зет е на Бромберг, министър на новото правителство на райха); Бимби работи за него; опитва се да изнуди Лихтенфелд и да го спечели за свойта кауза, като му направи неприлични снимки с леки жени; Зара казва на Борис, той на фон Гайер и планът е осуетен.
Кондоядис – гръцки тютюнев магнат, закупуващ за Холандския картел; партньор на Борис в последния му търговски гешефт в Беломорието; арестуван от гестапо за откуп в края на войната.
Малони – посредник на “Никотиана” в търговските сделки; той предава сделката между Борис и Кондоядис на Гестапо, явно с йезуитското участие на Лихтенфелд, ползващ изключителните правомощия на новата си съпруга.
Кристало – бивша проститутка в бордеите на Пирея; отличен психолог на мъжките характери; сега порядъчна домакиня, господарка на спретнат и богат дом на остров Тасос, приятелка на Костов; дава по погрешка хинин на Аликс; истерично оплаква трупа на Борис.
Аликс – синеоко деветгодишно гръцко дете, момиченце сираче, което Костов решава да осинови; болна от тропическа малария, тя умира от усложнение под формата на черноводна треска, след като Кристало й дава хинин; така умира и последната надежда за експерта.
Херакли – пропаднал пияница, чичо на Аликс и неин единствен законен настойник; бивш политически оратор, сега оглупял от ракия горделивец, който си въобразява, че е издънка на древните елини; Костов купува от него настойничеството върху Аликс за няколко бутилки алкохол.
капитан Джинкс – английски шпионин, явно действащ за белите андарти, който се опитва да подведе партизанския отряд при атаката на гарата; след опита си да подкупи Ляте му е издадена моментална смъртна присъда от Шишко, изпълнена от избухливия македонец.

Епизодични герои
Зара – скъпо платена държанка, чиито услуги се използват с цел икономическо разузнаване в тютюневия бранш; суетна кокотка, тя първо е любовница на татко Пиер, после на Борис, като “работи” за “Никотиана”.
Стоичко Данкин – беден селянин, боен другар на кръчмаря Джони от Първата световна война, когато и двамата отвличат един неприятелски войник; Стоичко все взима на вересия от кръчмаря и пари назаем, а в замяна на това му продава евтино тютюна си и му прави други дребни шмекерски услуги – например разправя сред съселяните си, че тази година изкупната цена на тютюна е спаднала; баща на Стойне Данкин; нищо неподозиращ за намеренията на приятеля си Джони, той познава Макс Ешкенази и му казва кой е той, след което Джони го предава на полицията.
Джони – кръчмарят на Средорек и тютюнев прекупвач, спекулант; тъй като се бои от селяните или от нелегалните, ден и нощ не вижда покой; след смъртта на Фитилчето той е особено нащрек и веднъж забелязва познатото лице на Ешкенази; скарва се със Стоичко, след като му отказва от завист да му даде пари назаем, за да купи бедняка градски дрехи на сина си Стиойне, приет в София във военното училище.
Фитилчето – “нелегален”, съратник на Макс и Стефан; една нощ ги предава при акция за оръжие, но двамата са предупредени от Стойне и избягват засадата; попаднали на глутница вълци и прогонили ги с пистолетни изстрели, по случайност убиват и Фитилчето; по-късно е разкрито, че последният не е изяден от вълците, а застрелян, но никой освен Джони и Стоичко не е виждал двамата непознати, с които тръгва покойният в онази зловеща зимна нощ.
Редингота – самомнителен архаичен глупак; музеен тип; грубиян и драка; душевно пуст като мъртвите езици; обича най-много средния си син; наругава и заплюва Павел след победата.
майката на тримата братя – мълчалив образ на любовта, грижата и страданието; безименна светица; и тримата братя богоговеят пред нея.
Яко и Ребека – евреи, съпрузи, хазяи на Макс Ешкенази; той е страхлив, тя – злобна и упорито безмозъчна.
Дългия – изтънчен садист и палач на полицията; страхлив и подъл, и жесток; той пребива Лукан и Варвара
Инспектора – бюрократ-мечтател; целта му е да се ожени за дъщерята на адвоката и да пипне тлъста зестра; сключва сделка с директора на “Родопи”: той да сплаши Лила, а директорът да я защити, за да се предаде последната и да стане негова “машинописка”.
дъщерята на адвоката – жалко подобие на дама; маниерна треторазрядна кокетка, претендираща за духовитост и аристократизъм; перлата на провинциалния хайлайф; недостъпната Диана на инспектора; съученичка на Мария Спиридонова от колежа в Цариград.
директорът на “Родопи” – блудкав сладострастник, нескопосан интригант, извратен лъстолюбец; опитва се да направи Лила своя любовница – тоест – машинописка.
Чакъра – суров и гневлив баща, властен съпруг, но безукорно честен полицай, уважаван от всички в града; в деня на стачката се нахвърля с бич срещу стачкуващите работници, защото околийският му заповядва да възпре хилядна тълпа с двадесет души, а една устата тютюноработничка го предизвиква, като казва, че дъщеря му е “гивендия”; убит с камък (а според оригиналната версия с железен бастун) от Спасуна.
Бимби – състудент на Ирина; безнадежден като медик; далавераджия и конте, подлога на търговци и властници, които му подхвърлят огризки; имитира благополучие и ухажва неуспешно Ирина; по всяка вероятност е жиголо на госпожица Дитрих; когато завежда Ирина в бара на “България”, тя отново вижда на съседната маса Борис след четири години раздяла; тогава за първи път я вижда и Костов и се влюбва в нея; по-късно Ирина среща Бимби на остров Тасос, когато търси кардиазол за Аликс; той там е военен лекар и тя има с него дръзка любовна авантюра под носа на фон Гайер, който вече се опитва да й прости случката с Ценкер.
Чингис – беден състудент на Ирина, който работи и учи; много способен медик; ползва чужди книги и учебници, които чете нощем, за да ги върне сутринта; комунист; в края на романа отново се срещат пак, кгато той я лекува от нервен припадък в къщата й в София, вече щаб на генерал Павил Морев.
госпожа Спиридонова – доволна от зет си остаряла развратница; не се интересува от участта на дъщеря си Мария; смята се за ловък финансист и влага всичко в акциите на “Никотиана”, за да издържа ненаситния си любовник.
Виктор Ефимич – руснак, бивш белогвардеец, хорунжий от врангеловата армия; рафинирани обноски, деликатни маниери, изпълняващ с фанатична преданост дребнавите контешки претенции на господаря си; неспасяем любител на алкхола.
Леонидис - гръцки комунист от ЕМА, който дава на Костов, Ирина и Виктор Евфимич открит лист, с който да се приберат от Кавала в родината си; денкчия при Кондоядис; веднъж Костов се застъпва за него и гъркът помни този жест; но той повече цени това, че веднъж чул експертът да се възмущава от забраната да се дава хляб на гърците (продоволствието на немската войска налага драконов режим на гърците след като ги окупират като врагове на фюрера и райха).