Старопланински легенди Анализ

[Zeroadhesion]

“Старопланински легенди”
1. Творческа история- книгата излиза през 1927 г., включва 10 разказа.Първият разказ, написан за цикъла е “Овчарова жалба”(1910), подзаглавието му е “Овчарова жалба”.Идеята на Йовков за цикъла има за основа носталгичния копнеж на автора по отминалото време, в което са живели силни и горди личности.Активно сътрудничество Йовков получава от учителя Данаил Константинов, който му изпраща легенди, предания, народни песни от Жеравна и Котленския край.
2. Заглавието има два определителя: за пространство и за време.(Старопланински фиксира конкретно пространство, а легенди насочва към миналото, което е достатъчно отдалечено, за да се превърне в легенда.Пред Н. Лилиев и Вл. Василев , Йовков споделя, че това е любимата му книга.Разказите са подредени в точно определен, посочен от автора ред: “Шибил”, “Кошута”, “Най-вярната стража”,”Божура”, “Юнашки глави”,”Постолови воденици”, “Индже”, “Овчарова жалба”, “През чумавото” , “На Игликина поляна” .Авторът държи на вътрешната връзка между отделните разкази, която се осъществява чрез двата мотива- за любовта и красотата. Няма сила, която да устои на любовта и на красотата е посланието на книгата. Така подредени разказите следват още една идея на автора, в основата на която са двата основни топоса – планината и полето. Мотивът за слизането от планината сравни с Ботевия модел за отиване в планината.Балканът е място за горди мъже, юначни битки и сражения, волен живот, който не е съобразен с ограниченията на колектива в селото. Полето, селото, е място на уседналост, на друга хармония между хората. Шибил слиза в селото доброволно, за да се подчини на неговите закони и да изживее любовта, която го преражда, но там намира смъртта си. Крайналията в последния разказ се изкачва в планината, воден от любовта и спомените и там намира покой душата му.
3. ЛЮБОВТА Е РАЗКРИТА КАТО МАГИЯ, КОЯТО ПОКОРЯВА И ЗАВЛАДЯВА, КАТО НРАВСТВЕН ДЪЛГ И ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ДУХОВНО ПРЕЧИСТВАНЕ. Любовта е основен двигател и мотивация на човешките постъпки, тя пречиства човека и му помага да преодолее злото.Йовков търси истините за човека в миналото(време на хармония, на любов и красота, на юначество), за да открие вечните ценности, позабравени от неговите съвременници.Това са десет легенди за страстта, за любовта и смъртта, за нравственото проглеждане и изкуплението на греховете.
4. Миналото, с което писателят ни среща в легендите, никога не е привнесено самоцелно.Историческите факти, темата за хайдутството, за кърджалийските погроми са пресъздадени в романтична светлина.Историческият факт е нужен на Йовков, за да създаде контакт с нравственото, героичното е осмислено по нов начин чрез духовно възвисяване на личността.
5. Особености на цикъла
-легендите утвърждават единен философско –нравствен модел(красотата, любовта , доброто , трябва да побеждава)
“Старопланински легенди” е единна поема за красотата, любовта и мъдростта, проникновена книга за българина, поема за силни и горди хора, живели в добро и грях…Цикълът обединява романтичното и реалистичното изображение, историческото и легендарното.Историческото е само фон на екзистенциалното”(Св.Игов)
-всички разкази са изградени върху ефекта на познатото(легенда, предание, мотив, нар. песен).Това дава възможност вниманието на читателя да се съсредоточи върху характерите и идеите.
-всяка легенда има мото от народна песен, чиято цел е да свърже повествованието с духа на миналото.Идеята за мото и броя на легендите Йовков заимства от Анатол Франс (”Изворът на света Клара”)

-разказите имат свой ритъм, свързан с особената постройка на фразата, на епизода, на целия разказ. “Аз не мога да си представя съвършено художествено произведение, което да не отзвучава в душата на човека като музика”(Й.Й.)
-героят във всеки разказ е поставен пред изключителна , гранична ситуация, пред съдбовно изпитание, на границата на живота и смъртта , на съвестта и греха, на доброто и злото.Това придава особена романтика и тържественост на цялостната атмосфера.
-финалът не носи ударната сила на кулминация или развръзка, а е по-скоро картина с обобщаващо символично значение.
Основни тематични кръгове:
1. Темата за хайдутството (“Юнашки глави”, “Овчарова жалба”, “На Игликина поляна”)
2. Темата за жената и любовта (“Божура”, “Постолови воденици”,”Кошута”)
Темата за трагическия път на личността ( “Индже”, “Шибил”, “През чумавото”, “Най-вярната стража”)
Общо мото за целия цикъл могат да бъдат думите :”Де са старите войводи, де са старите юнаци”(“На Игликина поляна) .Тези думи изразяват светлата тъга на Йовков по миналото, което възкресява.Героите от това минало са хора на действието, но и на мечтата, на идеала.За тях най-висша ценност е свободата на личността и любовта.Докоснали се до нея , те остават в нейния плен завинаги, дори това да ги води към смъртта.Те са изключителни личности:красиви, в повечето случаи млади, силни, волеви, прями, следват неотстъпно пътя, който са избрали, но имат сили да го напуснат ако това им нашепва сърцето.