Здравейте! Вероятно използвате блокиращ рекламите софтуер. В това няма нищо нередно, много хора го правят.

     Но за да помогнете този сайт да съществува и за да имате достъп до цялото съдържание, моля, изключете блокирането на рекламите.

  Ако не знаете как, кликнете тук

Старопланински легенди Анализ

Безплатни есета, реферати, доклади, анализи и всякакви теми свързани с литературата.
Константин Преславски, Черноризец Храбър, Паисий Хилендарски, Любен Каравелов, Добри Чинтулов, Добри Войников, Петко Р. Славейков, Христо Ботев, Иван Вазов, Алеко Константинов, Пенчо Славейков, П.К. Яворов, Димчо Дебелянов, Елин Пелин, Гео Милев, Никола Вапцаров, Христо Смирненски, Атанас Далчев, Йордан Йовков, Никола Фурнаджиев, Елисавета Багряна, Димитър Димов, Димитър Талев, Веселин Ханчев, Йордан Радичков, Николай Хайтов, Блага Димитрова, Христо Фотев, Борис Христов и Виктор Пасков
Нова тема Отговори
Потребителски аватар
Zeroadhesion
       
Мнения: 19265
Регистриран: нед апр 13, 2008 18:33
Репутация: 39457
пол: Мъж

Старопланински легенди Анализ

Мнение от Zeroadhesion »

“Старопланински легенди”
1. Творческа история- книгата излиза през 1927 г., включва 10 разказа.Първият разказ, написан за цикъла е “Овчарова жалба”(1910), подзаглавието му е “Овчарова жалба”.Идеята на Йовков за цикъла има за основа носталгичния копнеж на автора по отминалото време, в което са живели силни и горди личности.Активно сътрудничество Йовков получава от учителя Данаил Константинов, който му изпраща легенди, предания, народни песни от Жеравна и Котленския край.
2. Заглавието има два определителя: за пространство и за време.(Старопланински фиксира конкретно пространство, а легенди насочва към миналото, което е достатъчно отдалечено, за да се превърне в легенда.Пред Н. Лилиев и Вл. Василев , Йовков споделя, че това е любимата му книга.Разказите са подредени в точно определен, посочен от автора ред: “Шибил”, “Кошута”, “Най-вярната стража”,”Божура”, “Юнашки глави”,”Постолови воденици”, “Индже”, “Овчарова жалба”, “През чумавото” , “На Игликина поляна” .Авторът държи на вътрешната връзка между отделните разкази, която се осъществява чрез двата мотива- за любовта и красотата. Няма сила, която да устои на любовта и на красотата е посланието на книгата. Така подредени разказите следват още една идея на автора, в основата на която са двата основни топоса – планината и полето. Мотивът за слизането от планината сравни с Ботевия модел за отиване в планината.Балканът е място за горди мъже, юначни битки и сражения, волен живот, който не е съобразен с ограниченията на колектива в селото. Полето, селото, е място на уседналост, на друга хармония между хората. Шибил слиза в селото доброволно, за да се подчини на неговите закони и да изживее любовта, която го преражда, но там намира смъртта си. Крайналията в последния разказ се изкачва в планината, воден от любовта и спомените и там намира покой душата му.
3. ЛЮБОВТА Е РАЗКРИТА КАТО МАГИЯ, КОЯТО ПОКОРЯВА И ЗАВЛАДЯВА, КАТО НРАВСТВЕН ДЪЛГ И ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ДУХОВНО ПРЕЧИСТВАНЕ. Любовта е основен двигател и мотивация на човешките постъпки, тя пречиства човека и му помага да преодолее злото.Йовков търси истините за човека в миналото(време на хармония, на любов и красота, на юначество), за да открие вечните ценности, позабравени от неговите съвременници.Това са десет легенди за страстта, за любовта и смъртта, за нравственото проглеждане и изкуплението на греховете.
4. Миналото, с което писателят ни среща в легендите, никога не е привнесено самоцелно.Историческите факти, темата за хайдутството, за кърджалийските погроми са пресъздадени в романтична светлина.Историческият факт е нужен на Йовков, за да създаде контакт с нравственото, героичното е осмислено по нов начин чрез духовно възвисяване на личността.
5. Особености на цикъла
-легендите утвърждават единен философско –нравствен модел(красотата, любовта , доброто , трябва да побеждава)
“Старопланински легенди” е единна поема за красотата, любовта и мъдростта, проникновена книга за българина, поема за силни и горди хора, живели в добро и грях…Цикълът обединява романтичното и реалистичното изображение, историческото и легендарното.Историческото е само фон на екзистенциалното”(Св.Игов)
-всички разкази са изградени върху ефекта на познатото(легенда, предание, мотив, нар. песен).Това дава възможност вниманието на читателя да се съсредоточи върху характерите и идеите.
-всяка легенда има мото от народна песен, чиято цел е да свърже повествованието с духа на миналото.Идеята за мото и броя на легендите Йовков заимства от Анатол Франс (”Изворът на света Клара”)

-разказите имат свой ритъм, свързан с особената постройка на фразата, на епизода, на целия разказ. “Аз не мога да си представя съвършено художествено произведение, което да не отзвучава в душата на човека като музика”(Й.Й.)
-героят във всеки разказ е поставен пред изключителна , гранична ситуация, пред съдбовно изпитание, на границата на живота и смъртта , на съвестта и греха, на доброто и злото.Това придава особена романтика и тържественост на цялостната атмосфера.
-финалът не носи ударната сила на кулминация или развръзка, а е по-скоро картина с обобщаващо символично значение.
Основни тематични кръгове:
1. Темата за хайдутството (“Юнашки глави”, “Овчарова жалба”, “На Игликина поляна”)
2. Темата за жената и любовта (“Божура”, “Постолови воденици”,”Кошута”)
Темата за трагическия път на личността ( “Индже”, “Шибил”, “През чумавото”, “Най-вярната стража”)
Общо мото за целия цикъл могат да бъдат думите :”Де са старите войводи, де са старите юнаци”(“На Игликина поляна) .Тези думи изразяват светлата тъга на Йовков по миналото, което възкресява.Героите от това минало са хора на действието, но и на мечтата, на идеала.За тях най-висша ценност е свободата на личността и любовта.Докоснали се до нея , те остават в нейния плен завинаги, дори това да ги води към смъртта.Те са изключителни личности:красиви, в повечето случаи млади, силни, волеви, прями, следват неотстъпно пътя, който са избрали, но имат сили да го напуснат ако това им нашепва сърцето.
Прочетено: 4918 пъти
Нова тема Отговори

  • Подобни теми
    Отговори
    Преглеждания
    Последно мнение

Върни се в “Литература”