Здравейте! Вероятно използвате блокиращ рекламите софтуер. В това няма нищо нередно, много хора го правят.

     Но за да помогнете този сайт да съществува и за да имате достъп до цялото съдържание, моля, изключете блокирането на рекламите.

  Ако не знаете как, кликнете тук

Борбата с вятърни мелници

Безплатни реферати, есета, доклади, анализи, и всякакви теми свързани с литературата.
Константин Преславски, Черноризец Храбър, Паисий Хилендарски, Любен Каравелов, Добри Чинтулов, Добри Войников, Петко Р. Славейков, Христо Ботев, Иван Вазов, Алеко Константинов, Пенчо Славейков, П.К. Яворов, Димчо Дебелянов, Елин Пелин, Гео Милев, Никола Вапцаров, Христо Смирненски, Атанас Далчев, Йордан Йовков, Никола Фурнаджиев, Елисавета Багряна, Димитър Димов, Димитър Талев, Веселин Ханчев, Йордан Радичков, Николай Хайтов, Блага Димитрова, Христо Фотев, Борис Христов и Виктор Пасков
Нова тема Отговори
angelche
Спамер
Спамер
Мнения: 4241
Регистриран: нед юли 27, 2008 22:35
Репутация: 1402
пол: Жена
Местоположение: Анкх-Морпорк

Борбата с вятърни мелници

Мнение от angelche » чет ное 11, 2010 22:30

Борбата с вятърни мелници
Всеки човек рано или късно, се изправя пред избора, дали да живее в света на идеалите си, или да подчини живота си на материалните стойности.Често в детските си години ние имаме нереалистични очаквани и виждаме света по-красив, отколкото е.Обикновено обаче с времето всеки се сблъсква с лошите страни на живота, опознава себе си и другите по-добре и така добива реалистична представа за нещата.Всички тези уроци личността получава с цената на собственото си страдание и тревоги.Така тя постепенно съзрява и придобива устойчиво и зряло отношение към живота.Но макар и загубил голяма от предишните си илюзии, човек има нужда от мечти, от възможността понякога в по- красиви и съвършено устроени светове.Идеалите са важна част от нашата природа, те ни помагат да съхраним вярата си в доброто и да продължаваме да отстояваме собствените си принципи.Те са онази красива почивка от ежедневието, която пошива вътрешната ни устойчивост към нещастията и ни прави по-добри.Но никоя крайност не е полезна и здравословна за човека.За да живее спокойно,той трябва да съумее да постигне хармония между реалистичния си поглед за живота и разумната вяра в идеалите, която да внася красота в сивото, скучно всекидневие.
Идеалите, мечтите и илюзиите са част от вечния стремеж на човека към по-добро и по-красиво бъдеше.Те пазят жив копнежа по съвършенство, характерен за всеки индивид.Идеалите ни карат да бъдем по-смели и да се опитваме да променим света около себе си.Дават ни сила да устоим на трудностите, като съхраняват вярата ни, че в света има прекрасни кътчета и усещания за нещата.Всичко това ни убеждава, че не бива да се боим да защитаваме докрай своите убеждения.
Една от най-емблематичните сцени в романа на Сервантес Дон Кихот, разкриваща значението на идеалите, е битката на героя с вятърните мелници. Тя е изключително показателна за безумствата на човека, отдаден на благородни покриви.В стремежа си да защитава доброто и да помага на страдащите Дон Кихот си въобразява,че вятърните мелници са чудовища, с които трябва да се пребори.Тази илюзия на героя се превръща в символ на безкомпромисното отстояване на човешките идеали, въпреки лишенията и трудностите, които съпровождат този процес.
Всеки от нас в определен момент от живота си е отстоявал своя кауза, която е била противоположна на общоприетите нагласи.И тогава се е сблъсквал с много трудности и съпротиви от страна на средата.Защото живеенето в света на идеалите не е лесно, то изисква голяма вътрешна устойчивост, смелост и решителност.Още по времето на Дон Кихот виждаме,че идеалистите и мечтателите нямат място в света Действителността много често не е такава, каквото бихме желали.Тя се ръководи от прагматични цели и не се замисля за красотата и благородството, за добротата и справедливостта.Особено в днешния свят, когато хората живеят така напрегнато и забързано, тези категории звучат все по-абстрактно и далечно.Много по-лесно е да се нагодим към света и да следваме неговите правила и модели на поведение.Но тогава остава въпросът,дали лесният начин на живот наистина е по-добрият.Защото какъв би бил света без идеали и мечти?Как бихме живеели без вярата си в по-доброто бъдеще на човечеството?Всички тези въпроси ни карат да се замислим за собственото си място и човешко предназначение.Ние сами определяме действителността с нашето поведение.Само от нас зависи в какъв свят ще живеем и какъв свят ще завещаем на поколенията.Затова не бива да губим вярата си в доброто,дори когато действителността около нас чертае грозна и отблъскваща картина.Ако угасне желанието да вярваме в идеали, да градим красиви представи за света,в който живеем, то ще изгубим своя мотив да вървим напред и да се борим за прогреса на човечеството.
Много често идеализмът е сравняван с лудост, пълно откъсване от реалността.Защото идеалистите са хора, живеещи в света на мечтите и въображението, те търсят излаз от грубата и неприятната действителност около себе си.Идеалистът е способен на всякакви действия, той е готов дори на жертви за своите стремежи и нищо не може да му попречи да си бори за тяхното осъществяване.Именно затова понякога ни се струва, че борбата с вятърни мелници е форма на безумие.В този смисъл идеалистите често предизвикват присмеха на околните с действията си.Това са хора, които изглеждат неспособни да се справят с действителността и не се вместват в обичайните представи за разумно живеене.Но точно благодарение на тази си решителност и дързост мечтателите спомагат за промяната в света.Те много често се трагични фигури, неразбрани и отритнати от обществото поради своята непригодност към действителността.Защото идеалистите трябва да се примирят с неосъществимостта на своите илюзии и това е свързано с много тежки изпитания и мъки.Именно поради тази причина повечето хора предпочитат да не вярват в илюзии, да се осланят само на реалността и на практическата изгода.Но за онези мечтатели,за които тона е невъзможно, остава тежката роля да се борят за оцеляването на човешките идеали и да превръщат с вярата и делата си света в по-добро място за живеене за всички нас.
Показателен в това отношение е героят на Сервантес.Образът на Дон Кихот цели да покаже идеалиста у всяко разумно същество.И да ни убеди, че човек не може да живее без идеали, без да има към какво да се стреми и какво да очаква.А рицарят на печалния образ ни учи точно как да отстояваме нещата,в които вярваме,дори когато оставаме неразбрани от останалите.Борбата с вятърни мелници прави характера ни силен и целеустремен, поддържа вярата ни в доброто и справедливото устройство на света.Без нея светът би бил сив и еднообразен, управляван единствено от грижата за материалното оцеляване и за настоящето.Илюзиите са мястото, където можем да си починем от всички правила и изисквания, които ни притискат и да сътворим свят, в който се чувстваме свободни и щастливи.Затова илюзиите са необходими на всяка една епоха, те не губят своето значение, независимо от начина, по който е уреден светът.Те са свързани изобщо с идеята за по-справедлив и добър живот за хората.
Примерът на Дон Кихот ни убеждава, че идеалите няма да умрат и че винаги ще си намерят достатъчно смели и благородни хора, които са готови да пожертват собственото си щастие в полза на другите.Именно затова борбата с вятърни мелници се е превърнала в символ на човешката вяра в доброто и справедливостта.Историята на Сервантесовия герой е история за вечната борба между идеала и действителността, за сблъсъка на човешките илюзии с реално състояние на нещата.Още от най-древни времена идеалите са били нужни на хората със способността си да правят света по-красиво и уютно място за живеене.Затова хората са търсили начини да съхраняват способността си да вярват в красиви фантазии и чрез тази вяра самите те да стават по-достойни и справедливи личности.Донкихотовци са нужни на всяка епоха и на всяко време, защото ни учат как да бъдем верни на своите илюзии и да ги браним с цената на собственото си щастие.
Когато говорим за значението на мечтите идеалите обаче, не бива да забравяме, че прекаленото отдаване на илюзиите може да обърка човека и да му попречи да намери начина за промяна на действителността.Защото крайностите винаги са свързани с едностранчиво възприемане на света и с пренебрегване на някаква час от действителността.Идеалите са необходимост за човешката природа и те носят представата за по-добър свят, но за да бъдем наистина полезни, ние трябва да можем да преценяваме добре ситуациите.Това ще ни помогне да изберем и правилния начин за действие.Защото Дон Кихот не постига нищо, когато се сражава с вятърните мелници.С действията си той не успява да повлияе на действителността.Лудостта му пречи да взема трезви решения и идеализмът му не носи желаната провяна в света.Всичко това ни учи, че идеализмът може да бъде по-полезен,ако е съчетан с нужната доза реализъм и трезва преценка за света.
В своята борба за по-добро и справедливо бъдеще човек се направлява от идеалите и мечтите си.Те поддържат жива вярата във възможността за промяна, правят ни по-смели и ни помагат да съхраним красотата в свето.Но понякога идеалите ни карат да изгубим реална представа за нещата и това спъва полезността на нашите действия.Затова най-добре е, когато човек съумее да запази баланса между мечтата и действителността, между идеализма и реализма.Борбата с вятърни мелници е битка,която водим ежедневно самите ние-с нашия житейски избор и поведение.Резултатът от този избор определя собственото ни място в света и разкрива стойността на нашите човешки основания.
Прочетено: 3055 пъти
:слънце: Ако имате съмнения, постарайте се да звучат убедително!
"Другаде нямаше разумна раса, която да е изобретила скуката. И може би тъкмо скуката, а не интелектът, бе тласнала хората нагоре по стълбата на еволюцията. " - Тери Пратчет

Нова тема Отговори

Върни се в “Литература”