Безплатни есета, реферати, анализи - КАМИНАТА

Борбата с вятърни мелници
Всеки човек рано или късно, се изправя пред избора, дали да живее в света на идеалите си, или да подчини живота си на материалните стойности.Често в детските си години ние имаме нереалистични очаквани и виждаме света по-красив, отколкото е.Обикновено обаче с времето всеки се сблъсква с лошите страни на живота, опознава себе си и другите по-добре и така добива реалистична представа за нещата.Всички тези уроци личността получава с цената на собственото си страдание и тревоги.Така тя постепенно съзрява и придобива устойчиво и зряло отношение към живота.Но макар и загубил голяма от предишните си илюзии, човек има нужда от мечти, от възможността понякога в по- красиви и съвършено устроени светове.Идеалите са важна част от нашата природа, те ни помагат да съхраним вярата си в доброто и да продължаваме да отстояваме собствените си принципи.Те са онази красива почивка от ежедневието, която пошива вътрешната ни устойчивост към нещастията и ни прави по-добри.Но никоя крайност не е полезна и здравословна за човека.За да живее спокойно,той трябва да съумее да постигне хармония между реалистичния си поглед за живота и разумната вяра в идеалите, която да внася красота в сивото, скучно всекидневие.
Идеалите, мечтите и илюзиите са част от вечния стремеж на човека към по-добро и по-красиво бъдеше.Те пазят жив копнежа по съвършенство, характерен за всеки индивид.Идеалите ни карат да бъдем по-смели и да се опитваме да променим света около себе си.Дават ни сила да устоим на трудностите, като съхраняват вярата ни, че в света има прекрасни кътчета и усещания за нещата.Всичко това ни убеждава, че не бива да се боим да защитаваме докрай своите убеждения.
Една от най-емблематичните сцени в романа на Сервантес Дон Кихот, разкриваща значението на идеалите, е битката на героя с вятърните мелници. Тя е изключително показателна за безумствата на човека, отдаден на благородни покриви.В стремежа си да защитава доброто и да помага на страдащите Дон Кихот си въобразява,че вятърните мелници са чудовища, с които трябва да се пребори.Тази илюзия на героя се превръща в символ на безкомпромисното отстояване на човешките идеали, въпреки лишенията и трудностите, които съпровождат този процес.
Всеки от нас в определен момент от живота си е отстоявал своя кауза, която е била противоположна на общоприетите нагласи.И тогава се е сблъсквал с много трудности и съпротиви от страна на средата.Защото живеенето в света на идеалите не е лесно, то изисква голяма вътрешна устойчивост, смелост и решителност.Още по времето на Дон Кихот виждаме,че идеалистите и мечтателите нямат място в света Действителността много често не е такава, каквото бихме желали.Тя се ръководи от прагматични цели и не се замисля за красотата и благородството, за добротата и справедливостта.Особено в днешния свят, когато хората живеят така напрегнато и забързано, тези категории звучат все по-абстрактно и далечно.Много по-лесно е да се нагодим към света и да следваме неговите правила и модели на поведение.Но тогава остава въпросът,дали лесният начин на живот наистина е по-добрият.Защото какъв би бил света без идеали и мечти?Как бихме живеели без вярата си в по-доброто бъдеще на човечеството?Всички тези въпроси ни карат да се замислим за собственото си място и човешко предназначение.Ние сами определяме действителността с нашето поведение.Само от нас зависи в какъв свят ще живеем и какъв свят ще завещаем на поколенията.Затова не бива да губим вярата си в доброто,дори когато действителността около нас чертае грозна и отблъскваща картина.Ако угасне желанието да вярваме в идеали, да градим красиви представи за света,в който живеем, то ще изгубим своя мотив да вървим напред и да се борим за прогреса на човечеството.
Много често идеализмът е сравняван с лудост, пълно откъсване от реалността.Защото идеалистите са хора, живеещи в света на мечтите и въображението, те търсят излаз от грубата и неприятната действителност около себе си.Идеалистът е способен на всякакви действия, той е готов дори на жертви за своите стремежи и нищо не може да му попречи да си бори за тяхното осъществяване.Именно затова понякога ни се струва, че борбата с вятърни мелници е форма на безумие.В този смисъл идеалистите често предизвикват присмеха на околните с действията си.Това са хора, които изглеждат неспособни да се справят с действителността и не се вместват в обичайните представи за разумно живеене.Но точно благодарение на тази си решителност и дързост мечтателите спомагат за промяната в света.Те много често се трагични фигури, неразбрани и отритнати от обществото поради своята непригодност към действителността.Защото идеалистите трябва да се примирят с неосъществимостта на своите илюзии и това е свързано с много тежки изпитания и мъки.Именно поради тази причина повечето хора предпочитат да не вярват в илюзии, да се осланят само на реалността и на практическата изгода.Но за онези мечтатели,за които тона е невъзможно, остава тежката роля да се борят за оцеляването на човешките идеали и да превръщат с вярата и делата си света в по-добро място за живеене за всички нас.
Показателен в това отношение е героят на Сервантес.Образът на Дон Кихот цели да покаже идеалиста у всяко разумно същество.И да ни убеди, че човек не може да живее без идеали, без да има към какво да се стреми и какво да очаква.А рицарят на печалния образ ни учи точно как да отстояваме нещата,в които вярваме,дори когато оставаме неразбрани от останалите.Борбата с вятърни мелници прави характера ни силен и целеустремен, поддържа вярата ни в доброто и справедливото устройство на света.Без нея светът би бил сив и еднообразен, управляван единствено от грижата за материалното оцеляване и за настоящето.Илюзиите са мястото, където можем да си починем от всички правила и изисквания, които ни притискат и да сътворим свят, в който се чувстваме свободни и щастливи.Затова илюзиите са необходими на всяка една епоха, те не губят своето значение, независимо от начина, по който е уреден светът.Те са свързани изобщо с идеята за по-справедлив и добър живот за хората.
Примерът на Дон Кихот ни убеждава, че идеалите няма да умрат и че винаги ще си намерят достатъчно смели и благородни хора, които са готови да пожертват собственото си щастие в полза на другите.Именно затова борбата с вятърни мелници се е превърнала в символ на човешката вяра в доброто и справедливостта.Историята на Сервантесовия герой е история за вечната борба между идеала и действителността, за сблъсъка на човешките илюзии с реално състояние на нещата.Още от най-древни времена идеалите са били нужни на хората със способността си да правят света по-красиво и уютно място за живеене.Затова хората са търсили начини да съхраняват способността си да вярват в красиви фантазии и чрез тази вяра самите те да стават по-достойни и справедливи личности.Донкихотовци са нужни на всяка епоха и на всяко време, защото ни учат как да бъдем верни на своите илюзии и да ги браним с цената на собственото си щастие.
Когато говорим за значението на мечтите идеалите обаче, не бива да забравяме, че прекаленото отдаване на илюзиите може да обърка човека и да му попречи да намери начина за промяна на действителността.Защото крайностите винаги са свързани с едностранчиво възприемане на света и с пренебрегване на някаква час от действителността.Идеалите са необходимост за човешката природа и те носят представата за по-добър свят, но за да бъдем наистина полезни, ние трябва да можем да преценяваме добре ситуациите.Това ще ни помогне да изберем и правилния начин за действие.Защото Дон Кихот не постига нищо, когато се сражава с вятърните мелници.С действията си той не успява да повлияе на действителността.Лудостта му пречи да взема трезви решения и идеализмът му не носи желаната провяна в света.Всичко това ни учи, че идеализмът може да бъде по-полезен,ако е съчетан с нужната доза реализъм и трезва преценка за света.
В своята борба за по-добро и справедливо бъдеще човек се направлява от идеалите и мечтите си.Те поддържат жива вярата във възможността за промяна, правят ни по-смели и ни помагат да съхраним красотата в свето.Но понякога идеалите ни карат да изгубим реална представа за нещата и това спъва полезността на нашите действия.Затова най-добре е, когато човек съумее да запази баланса между мечтата и действителността, между идеализма и реализма.Борбата с вятърни мелници е битка,която водим ежедневно самите ние-с нашия житейски избор и поведение.Резултатът от този избор определя собственото ни място в света и разкрива стойността на нашите човешки основания.