Здравейте! Вероятно използвате блокиращ рекламите софтуер. В това няма нищо нередно, много хора го правят.

     Но за да помогнете този сайт да съществува и за да имате достъп до цялото съдържание, моля, изключете блокирането на рекламите.

  Ако не знаете как, кликнете тук

Образът на Константин-Кирил Философ според Пространното жити

Безплатни есета, реферати, доклади, анализи и всякакви теми свързани с литературата.
Константин Преславски, Черноризец Храбър, Паисий Хилендарски, Любен Каравелов, Добри Чинтулов, Добри Войников, Петко Р. Славейков, Христо Ботев, Иван Вазов, Алеко Константинов, Пенчо Славейков, П.К. Яворов, Димчо Дебелянов, Елин Пелин, Гео Милев, Никола Вапцаров, Христо Смирненски, Атанас Далчев, Йордан Йовков, Никола Фурнаджиев, Елисавета Багряна, Димитър Димов, Димитър Талев, Веселин Ханчев, Йордан Радичков, Николай Хайтов, Блага Димитрова, Христо Фотев, Борис Христов и Виктор Пасков
Нова тема Отговори
Kotkata68
Глобална котка-идиотка
Глобална котка-идиотка
Мнения: 29946
Регистриран: пет ное 30, 2007 12:06
Репутация: 58002
пол: Жена

Образът на Константин-Кирил Философ според Пространното жити

Мнение от Kotkata68 » вт май 18, 2010 11:57

Образът на Константин-Кирил Филоцоф според пространното житие

Житието е агиографско произведение с една основна цел – да покаже на хората как трябва да живеят, за да получат ключа към Божия дом. За тази цел житиеписците използват биографията на отци, пророци, апостоли, праведни жени и мъже и учители. Църквата канонизира личността на „първия наставник на славянското племе” – Константин-Кирил Философ.
В панонски легенди неизвестният агиограф създава представа за живота и делото на първия учител по духовност, за една от най-значимите личности в епохата, когато се създава и утвърждава славчнската писменост, за образа, вписан в душата на българина и в житийната традиция на старобългарската литература. В Пространното житие образът на Кирил концентрира в себе си чертите на необикновената личност, на съвършения християнин, на абсолютната християнска нравственост. В неговия художествен образ е въплътен идеалът на старобългарския човек за човеколюбие, нравствена извисеност, борбеност, вроден интелект и саможертва в името на демократична и хуманна кауза – всеки народа да има своя писменост и чрез своя език да стига до Бога. В творбата Кирил е представен като литературен герой, идеализиран и натоварен с определени функции – поучителни и образователни. За истинския християнин той е образец, обект на преклонение, прослава и подражание. В този смисъл в образа му са съчетани чертите на реалната историческа личност и на съвършения християнин. По този начин той се превръща в еталон за подражание за всички вярващи.
Още в началото на житието Константин е сравнен с един от апостолите на Христос – апостол Павел. Оттук нататък той ще бъде уподобен с деянията си на апостола. Кирил се отличава с проявената божествена избраност – той е седмото дете в семейството – цифрата седем се свързва със светците, отказва да поеме чуждото мляко. Това предопределя мисията му на земята, като светец трябва да бъде откърмен с истинско майчино мляко. Доказателство за стремежа му към просветителство е сънят, в който от всички девици избира София, „сиреч премъдрост”. Избирайки мъдростта, младият Философ постига забележителни успехи в училище, което доказва не само отличната му памет, но и прилежността му. Той се лишава от много неща по пътя към Бога и доказателство за това е случката със сокола: „Тъй милостивият бог със своето човеколюбие, когато не искаше детето да привикне на житейски удоволствия, лесно го улови.”
Житиеписецът характеризира своя герой като ученолюбив и упорит младеж, изучил за много кратък период всичко за своето време. С изключителните си качества младият философ привлича вниманието на логотета, който се опитва да го възнагради със злато и му предлага бляскава светска кариера. Но в името на небесните дарове Константин отхвърля всички земни блага и доказва християнското си съвършенство.
В мисиите, които изпълнява при хазарите и сарацините, той доказва в диспути превъзходството на хрисиянството над останалите религии и убеждението, че тя е истински праведната религия. Философът убеждава със силата на словото. А като истинки археолог успява да открие мощите на папа Климент Римски в близост до Каспийско море.
Но мисията на неговия живот е славянската. Изключителен книжовник и творец, праведен християнин, Константин Философ е избран от императора да осъществи отговорната и престижна мисия във Великоморавия, за целите, на която създава азбука с Божия помощ. Това е знаменателно събитие и кулминационен момент в живота на светеца. Заедно с по-големия си брат Методий той превежда евангелието и започват да рзпространяват във Великоморавия новата славянска писменост.
Философът убеждава със силата на словото. На диспута с триезичниците във Венеция той си служи с богати и логични аргументи, с емоционални и силни доводи, съдържащи точност и яснота. Житиеписецът сравнява триезичниците с „врани”, нахвърлени срещу „сокол”. Той ни убеждава, че Бог е еднакво милостив към всички и както раздава въздух и слънце на всеки, така той е благосклонен към проповядването на Божиите слова на роден език. Кирил цитира много народи, които възхваляват Бога на своя език – арменци, перси, готи, авари, хазари. Той цитира думите на апостол Павел – „в църквата предпочитам да кажа пет думи разбрани, за да поуча другите, нежели хиляди думи на непознат език...” Догмата на триезичието е победена чрез силата на словото.
Пристигането и престоят в Рим допълват качествата на светеца. Постигайки своята цел – признаване на славянската писменост от папата и обяествеността, Кирил изпълнява мисията на своя живот. В неговото послание е кодиран конкретноисторически и общочовешки смисъл. Книжовността се превръща в път към човешкото познание, а в о-широк смисъл – и в средство към себепознание и усъвършенстване.
Житието съдържа конкретни исторически доказани факти – смъртта на Кирил в Рим, местонахождението на мощите му в църквата „Свети Климент”, продължението на делото от брат му Методий.
По пътя на своята мисия Кирил успява, защото притежава незрима за простосмъртните суховно извисена сила и мощ. Такива са избраниците, които се раждат в преломни моменти от историята на народите, търсещи нови пътища, но никога принадлежащи на един народ, а на цялото човечество. Един от тях е Константин-Кирил Философ – просветителят, писателят, създателят на славянската азбука.
Прочетено: 4121 пъти

Не ми казвай какво да правя... За да не ти кажа къде да идеш...!

Опознават ме само тези, на които позволя... за останалите съм просто това, което виждат!


Нова тема Отговори

Върни се в “Литература”