“Една българка” - Анализ

[simeon8999]

Встъпление - Със своето подзаглавие “Исторически епизод” творбата посочва своята нехудожественост, своята неизмисленост и поставя ударението върху истинността си. Авторът смесва две истории – едната е част от героичната история на нацията, а другата – историята на една жена от Челопек. Цитатът от народната песен съобщава едно предварително признание за стореното от нея и възпява постъпката и. Така разказът е един вид връщане към темата за истински героичното.
Първи епизод – Датата въвежда конкретният исторически момент – разбиването на Ботевата чета. Епизодът започва с описание на разминаването между значимостта на събитието и безразличието на селяните. Живеещи в своето делнично време, завладяни от страха, неотърсили се от робската психика, мъжете са се скрили, а жените покорно отстъпват пред забраната на Хасан ага да преминат Искъра. Сред тях се откроява баба Илийца– дръзка, настойчива, упорита. Тя преглъща клетвите, обидите и униженията и дори благославя агата, за да спаси детето си. Нещо повече – провокира бащините му чувства, готова е да се помоли на своя бог за него, за да го убеди да я пусне на отсрещния бряг.
Втори епизод – Делничното време, в което живее баба Илийца се слива с историческото. На преден план е представен животът на героинята, а след това Вазов ретроспективно уточнява срещата и с бунтовника. Изживяла лична трагедия, тя е сполетяна от нова беда – внучето и е болно. Единствената и надежда е да се помоли на Света Богородица. Но за да получи добро, тя самата трябва да стори добро, като спаси бунтовника, тръгнал “за християнска вяра, курбан да става”. Спасението му тя вижда в неговото преобличане. Махането на чудатите дрехи ще го изравни с обикновените хора, ще премахне неговата необикновеност. Четникът изглежда напълно безпомощен и е готов на това преобразяване – от историческото време да премине в делничното. В думите: “Ще те чакам, бабо; върви, бабо, благодаря” се крие надеждата му за спасение. Диалогът между тях е силно развълнуван, драматичен, напрегнат. Кратките, често непълни и недовършени изречения изразяват състоянието им. Мислите на баба Илийца са ту изречени на глас, ту предадени като вътршна реч. Вазов описва емоционалната реакция на героинята и откроява мотивите и да поеме големия риск: “българин е, тръгнало е за християнска вяра, курбан да става” и “ние сме христиени”. Тя поема риск за своя живот, защото са и присъщи човешко милосърдие, вяра в бога, българско самосъзнание и чувство за родова принадлежност. Темата за съчувствието и помощта става важна, защото се откроява на фона на общото равнодушие сред обикновените българи към саможертвата на Ботевата чета.
Трети епизод – На път за манастира тайнствената природа дошълва внушенията на Вазов за неизвестността. Чувствата на безпокойство идват и от мътната река, от канарите, от спящия манастир. Блъскането на портата увенчава пристигането на баба Илийца пред манастира, който я посреща “глух и пустинен”. Над него властва страхът. Получила само хляб, като начин по – скоро да се отървът от нея, тя не намира духовна опора в светата обител и се озовава отново сама в страшната нощ.
Четвътри епизод – Той е най - описателен. В него няма срещи и разговори, а само едно действащо лице, изправено пред най – голямото изпитание на волята и духа. Сама в зловещата нощ , “много смутена”, изпълнена с тревога и безпокойство, баба Илийца се чувства за момент безпомощна. Но само в тъмнината на нощта тя може да помогне. За нея това е време на изпитания.
Пети епизод – Тук е истинската среща между старата жена и бунтовника след майчините и грижи – да го нахрани и облече – у нея надделява любопитството да проумее защо е тръгнал срещу царщината. В съзнанието и редом с желанието да направи добро се поражда и желанието да прозре смисъла на борбата. Решението и да го заведе у дома е продиктувано не само от милосърдие, но и от съпричастност към делото. Угрижен за своята съдба, той не забелязва личното и нещастие. Чувайки отчаяния и вик, тръгва из гората “потресен, безнадежден”. Те се разделят всеки сам със своята мъка. И тогава неочаквано гласът на баба Илийца го настига и обнадеждава “Довечера – пак тук, та да те намеря”.
Шести епизод – Той започва с различна природна картина. Изчезнала е зловещата тайнственост на нощта. Настъпило е дългоочакваното просветление. Бунтовникът е приел самоубийството като единствено възможно решение. Така той остава в историческото време, в което открива истинското спасение на духа си като човек, верен на борбата за свобода. Преминаването му в делничното време с помощта на баба Илийца за него би означавало физическо спасение, но и снемане на ореола му на герой.