Подробен преразказ на романа "Тютюн"

[Mozo]

ТЮТЮН
Димитър Димов
/преразказ/

Ирина се връща от гроздобер. Дъщерята на Чакъра, старшията от околийското управление, е ученичка в горните класове на гимназията в провинциален град. По Пътя тя среща Борис – безработен млад човек, син на учителя по латински език. Борис мрази всички – баща си заради неговата бедност, големия си брат Павел – избягал в Аржентина, по – малкия Стефан, който е комунист. Мечтата му е един ден да забогатее с помощта на тютюна характерен за този край. Той заговаря Ирина и въпреки арогантността му тя се влюбва. Скоро обаче баща й разбира за връзката им, и след като и вдига скандал категорично и забранява да се вижда с Борис. Момчето е съгласно, защото е започнал работа в „Никотиана” и намеренията му са да изгради кариера.
Но в „Никотиана” никой не обича Борис Морев. Кариеризмът му е явен. Скоро той има конфликт с някакви чиновници и е уволнен.
По същото време в градчето пристига от София истинският господар на „Никотиана” – Спиридонов, или татко Пиер, както го нарича дъщеря му Мария. Той е със Зара – приятелка на Мария и същевременно негова любовница. В деня, в който Морев е уволнен, татко Пиер предлага на дъщеря си да замине с него и Зара в Гърция, но момичето отказва и излиза да се разходи. Пред къщата тя случайно среща Борис, който настоява да се срещне със Спиридонов , за да му обясни как всъщност стоят нещата в „Никотиана”. Мария го харесва и се съгласява да му съдейства. За да угоди на дъщеря си татко Пиер е заинтересуван от Борис. След известно колебание бащата склонява и кани Борис на разговор. Веднага отчита качестава на младежа – тактичен и студен хитрец. Очите му като на покер играч – готови за надлъгване, за търговски преговори, за удар от засада... За Борис Морев тази среща е съдбовна. Безработният момък прави пред татко Пиер такъв задълбочен анализ на „Никотиана”, че дори собственика й е поразен. Затова го назначава за помощник на главния експерт на централата на предприятието в София – Костов. Малко по-късно Борис разработва новата европейска система за работа в акционерното дружество и от бедния си, раздиран от разправии дом в провинцията тръгва шеметно нагоре...
Малкият брат на Борис – Стефан е комунист. Известно време е лежал в затвора, участвал е в акции. Внезапното издигане на брат му буди съмнения и Стефан праща опитния революционер от Центъра – Макс Ешкенази, да го провери. Стефан минава успешно проверката, но оперативната му дейност е временно замразена.
Скоро „Никотиана” се преобразява, благодарение на Морев и уменията да се справя с конкуренцията. Всички гледат на него по друг начин, дори и баща му спира да се кара с него и започва да се гордее. Ирина научава за шеметната кариера на Борис, но също така разбира, че го готвят за съпруг на Мария.
Използвайки заминаването на баща си и Зара за Атина, Мария извиква главния експерт на „Никотиана” в София, за да го срещне с Морев. Костов е стреснат от факта, че татко Пиер му е намерил помощник, но по-смутен е от факта , че това е благодарение на Мария. Той добре знае, че тя е неизлечимо болна, нещо в нервната й система не е наред. На другия ден се среща с Борис и е поразен от ума и невероятната му студенина. Костов не разбира какво Мария харесва у Морев, но това няма значение – тя е влюбена.
Ирина вече е студентка в Медицинския факултет, но ученето не я влече кой знае колко. Празникът на университета наближава и тя се чуди с кого да го прекара. Спира се на състудента си Бимби, отворен млад човек с много връзки, който печели от комисионни на търговски сделки. Той я кани в най-луксозния ресторант в София – „България” , където се събира хайлайфа. Ирина се съгласява.
През деня от провинцията идва нейния братовчед Динко и й се обяснява в любов. Той е фанатик комунист, завършил е Школата за запазни офицери само за да се възправи един ден срещу буржоазията. Ирина го прогонва и започва да се готви за вечерята.
В ресторант „България” наистина е пълно с хора от елита. Бимби урежда сделки, пие, танцува с Ирина и е почти сигурен , че ще я спечели. Кани я горе на бара и тя отива, а там за първи път от много време насам вижда Борис Морев със съпругата му. Ирина и Борис сухо се поздравяват, а Бимби не вярва , че момичето познава такъв големец като Морев. Състудентът ненавижда Борис и й споделя, че му е направил капан с една сделка. Същата вечер за голямот учудване на Мария, Борис изпива три коняка един след друг.
След смъртта на Спиридонов новият генерален директор на „Никотиана” е Борис Морев, от когото треперят всички. Той самият е изправен пред сложен проблем. Кой тютюнев магнат ще спечели доверието на новите господари на света, хитлеристите, и по-специално на Немския папиросен концерн, представляван в България от бившия военен летец фон Гайер. Апетитите са изострени до крайност. Битката е на живот и смърт. Най-напред Борис бърза да се отърве на тоя етап от тютюните си, защото предугажда задаващата се в бранша криза. След това успява да смаже един от главните си конкуренти – Барутчиев. Морев е свидетел в дело срещу него и ако реши може да го съсипе. Предлага му спасение, при условие че онзи му отстъпи връзките си с Немския папиросен концерн срещу десет процента от печалбата. Барутчиев е потресен от ценизма и безскрупулността на Борис, но няма какво да стори. Ала това е само част от плана на Морев. Той принуждава чрез заплахи Зара, бившата любовница на покойния му тъст, да доносничи в негова полза, тъй като я държи в ръцете си чрез един нотариален акт. Едва след това иска от Барутчиев среща с фон Гайер, нацист – поклонник на Ницсше и Вагнер. Ако се разберат с него „Никотиана” ще продава на Немския папиросен концерн от десет до дванадесет милиона килограма тютюн годишно, което на практика означава, че Морев би станал един от най-богатите хора в България. А после би могъл да основе филиали в чужбина , да командва банки, да стане търговец от европейски и световен мащаб... Това са мечтите обсебили Борис. Едно нещо само го тревожи – засилващата се болест на съпругата му. Понякога няма връзка между мислите и думите й.
Наближава най-важното нещо за „Никотиана” – изкупуване на безценица на тютюна на селяните. Макс Ешкенази и Стефан Морев заедно с един друг комунист – Фитилчето , тръгват по селата да агитирват. Представят се за банкови инспектори. Вторият братовчед на Ирина- Динко, им дава двуколката си. Целта им е да подготвят протест по селата срещу купуването на тютюна на безценица, а после да направят голяма стачка в самата „Никотиана”. Само че по селата има дълбок сняг. Нападат ги вълци, а после дори разбират, че Фитилчето е предател и в селото ги чака полиция. Вълците връхлитат. Ешкенази и Стефан стрелят по тях и убиват няколко вълка, а заедно с тях и предателя. Едва се спасяват.
Идва първи май. Студентите в София организират демонстрация, но полицията ги разпръсква. Ирина е заварена от тези събития на улицата, помага на ранен студент. Привечер отива до библиотеката и неочаквано е засечена от Борис. Тя все още го обича и се съгласява на предложението му да отидат на заведение. След това той я завежда в къщата си, където е много болната му жена. Финалът за нея наближава. Морев предлага на Ирина да стане негова съпруга след смъртта на Мария. Тя отказва, съгласява се да му стане любовница, а Морев ще и купи малък апартамент в столицата, в който да се срещат.
Помощникът на Борис – Костов, е врял и кипял човек. Застаряващ бонвиван, мъчен от самота и отегчение, той вечер нарочно губи на покер, с което печели политици, търговци, влиятелни приятели, които един ден биха могли да му потрябват. Един ден Морев и Костов тръгват заедно с немските си съдружници, начело с фон Гайер, да видят поредната партида тютюни в „Никотиана”. По пътя Борис предлага на Костов да му стане съдружник, но помощникът му отказва. След като пристигат в града Морев се среща с делегацията на безработните тютюноборци. Решава въпроса по свой начин – от околото две хиляди безработни назначава на работа само десет, а в това число и самите делегати. Повече не може да си позволи. Сетне обядва със семейството си, на което е купил свястна къща.
В „Никотиана” зрее стачка. Идва по висшестоящ, който на нелегално събрание дава инструкции. Там присъства Макс Ешкенази, а Стефан все още не е допуснат. Пратеникът на Центъра Лукан е смел, но тесногръд, иска стачката да започне. Трябва да се спре потисничеството на буржоазията. По този начин в предприятието не може да се продължава, още повече че Борис всеки момент ще започне реформата в „Никотиана”, т.е. масови съкращения.
Малко по-късно, Ешкенази е разпознат от помагачи на полицията във връзка с убийството на Фитилчето. Макс се опитва да избяга, но полицейските агенти блокират къщата, където живее. Един тръгва да го арестува, но революционерът го убива, а после прострелва и себе си.
Избухва всеобща стачка във всички клонове на „Никотиана”. Морев е бесен, това може да отблъсне немците. Настоява пред политиците стачката на бъде потушена със сила. Настъпва решителният ден за работниците. Стефа е изолиран. Лукан е заловен и зверски измъчван.
Стачката избухва и нищо не може да я спре. Работниците тръгват към площада на митинг. Конският ескадрон се бави. Началника на полицията не е на себе си и заповядва на Чакъра макар и с малкия брой подчинени, да разпръснат тълпата. Това е лудост, бащата на Ирина отива на сигурна гибел, но заповедта си е заповед. Има възможност с преговори сблъсъка да се размине, но една от работничките нарична дъщеря му гювендия пред всички и това изважда Чакъра от равновесие. Той връхлите върху работниците, а една от жените го удря с тежкия си бастун и го убива. На свой ред и тя е застреляна от полицай, но вече е късно, защото Чакъра е мъртъв.
На погребението му Ирина идва с Борис, те вече не крият връзката си. Целият град шушука, но те не обръщат внимание, защото вече са част от хайлайфа. По-късно Ирина се скарва жестоко с влюбения си братовчед Динко. Ирина го изгонва, бяга от дома си и иска да види Борис.
Срещат се в склада на „Никотиана”. Морев е мрачен, току що са убили човек, който е искал да подпали сградите. На всичкото отгоре са арестували и брат му Стефан, но този път Борис е наредил да го държат известно време там да му дойде умът в главата. Ирина се нахвърля върху Борис. Той е пиян. Не може вече да живее без алкохол – заради жена си, заради труповете около себе си, заради шеметната си кариера и безумното си желание да владее всичко и всички. Нагрубяват се с Ирина, тя рухва и иска да пие. Иска и тя да бъде като него и да не съзнава нищо.
Стефан Морев е осъден на година и половина затвор. Но това е истински кошмар за него. Той се разболява от малария. Рухва психически и дори съжалява, че е станал комунист. Прави сделка с един от надзирателите да прати писмо до Костов. Сигурен е , че ще го освободят. Ала отегченият Костов, който иначе е добър човек, прочита писмата случайно едва на петнайстия ден и когато задейства връзките си, вече е късно – Стефан е умрял.
Скоро всичко се забравя. Фон Гайер действа по-грубо и безкомпромисно и дори иска да намали доставките от „Никотиана” за сметка на други тютютениви фирми. Според Борис единственият човек способен да го разубеди е Ирина. Германеца я харесва, но и тя не е равнодушна към него. Морев решава да я използва, тя е смаяна, но в крайна сметка се съгласява при условие да действа по свои правила.
Една вечер всички отиват на концерт с изключение на Ирина и Фон Гайер. Сега е моментът тя да го прелъсти, но нещо я възпира. Същата нощ избухва войната. Ирина отпътува за София. От този момент тя разбира в какъв свят живее и решава твърдо да търгува със себе си и за себе си.
Немците навлизат в Тракия и Беломорието. Нападат Гърция. Ирина вече е любовница на фон Гайер, а Борис крои планове за завладяването на гръцкия пазар. Алкохолизмът му е факт, умът му вече не е толкова бистър. Самата Ирина го мрази, защото е унищожил младостта й, чувствата й. Следването в Медицинския факултет отдавна не я интересува. Изневерява дори на фон Гайер с негов приятел.
Динко е мобилизиран. Той няма никакво намерение да се бие на страната на немците и заедно с още седем човека отива в Балкана. Една нощ, малко след смъртта на Мария, Ирина се усамотява за известно време в Чамкория. Там се среща с по-големият брат на Борис – Павел, който много прилича на него и неслучайно е избрал вилата за свое скривалище. Той е въоръжен. Първоначално Ирина е уплашена, но после провеждат дълъг разговор. Тя му обяснява какъв е станал Борис, но Павел остава безразличен. Скоро хората от партизанския отряд му дават сигнал отвън и той напуска вилата.
Павел се интересува единствено от революционната борба. Дори и самите партизани не знаят кой точно е той. Известно им е само, че е виден комунистически функционер, когото трябва да заведат в щаба на оперативната зона. От там трябва да поеме командването на партизанска бригада, действаща в южните части на Родопите, в тясно съдействие с националния освободителен фронт на Гърция. Павел минава за малко през отряда, в който са Шишко, Лукан и Динко. Сред водачите му е и еврейката Варвара, стара негова позната от нелегалната борба.
По пътя братът на Борис научава, че Динко съвсем наскоро е свален от Лукан от поста командир на партизаните. Бил издал заповед да бъде нападната добре укрепена гара само защото видял, че там е спряла колата на генералния директор на „Никотиана”. Ревността и злобата са го заслепили. Трима партизани са убити заради неблагоразумието му. Динко не може да си го прости. Нова операция е в процес на подготовка. Трябва да бъде нападната военна колона, за да се снабдят с оръжие.
По това време Морев, Костов и Ирина пътуват към Новите български земи, към Кавала. Пътят е ужасен. Ирина и Борис вече не могат да се понасят. Морев е вечно пиян. И все пак не може да живее без Ирина. Нейната мечта обаче е да се уедини на остров Тасос. В Кавала ги посреща Костов, който както винаги е уредил разкошен апартамент. Борис е решил да направи огромен гешефт – да продаде тютюните от Беломорието на гръцкия богаташ Кондоянис, като измами по този начин държавата. Същата вечер двамата започват преговорите, а Ирина тръгва към остров Тасос. По пътя среща фон Гайер, който тръгва с нея.
Същата нощ Борис и Ирина се скарват жестоко. Той не й позволява да отиде на острова с германеца, тя е категорична и Морев избухва. Страшно убижда Ирина, но тя знае, че той и е в ръцете, защото от фон Гайер зависят сделките на „Никотиана”.
На остров Тасос отиват Ирина, фон Гайер и Костов. Моревия помощник намира бедно мръсно дете, което се оказва, че е болно от малария. Той се обръща за помощ към Ирина. Отиват в местния лазарет, където среща Бимби. Той гледа на нея като на божество. Успява да помогне на детето, а после тримата отиват при майката на мимиченцето, защото Костов иска да я осинови.
Когато Костов и Ирина се връщат в Кавала, Борис ги посреща весел. Сделката с Кондоянис върви. Морев предлага на Ирина да отиде с него в Солун, но тя отказва, защото възнамерява да замине за Чамкория.
Морев и Костов заминават за Солун, за да купят фабриката. Борис дълго се пазари. Той е зле, проявява първите симптоми на малария.
Скоро болестта поваля Борис. Костов звъни на Ирина в Кавала. Тя обещава да дойде. Скоро той пак успява да се свърже с нея. Тя решава да тръгне сама с колата за Солун. Възхитен от достойнството й фон Гайер решава да ч придружи.
Започва кравопролитното сражение за превземането на гарата. Партизаните нападат храбро, но немците получават подкрепления. Точно в това време колата с Ирина, Костов, фон Гайер и мъртвия вече Морев влиза в района на сраженията и е спряна от партизански пост. За германеца е казано – щом бъде заловен да го разстрелят. Така и се случва. Ирина разбира, че Динко е тежко ранен долу при гората. Водят я като лекарка да го превърже. В началото не успява да познае братовчедка си, но после е силно развълнуван. Умира с усмивка на уста.
Това е краят. Червената армия е вече в София. Ирина отсяда известно време във вилата в Чамкория с прислужницата си, но скоро сградата е конфискувана за нуждите на съветските офицери. Тя отива при Павел, вече генерал, отседнал в къщата на Борис. Ирина го моли за помощ, но той отказва. По това време Костов се самоубива. Момиченцето, което осинови умира от малария и той няма вече за какво да живее.
Един ден Павел качва Ирина на колата и я водив родното им градче. Гроздобер е. Тя се сеща, че точно по това време е срещнала Борис, съжалява. Предпочита да е бил Павел, когото тя много харесва.
Няколко месеца по-късно, по време на Отечествената война, вече в Словакия, генерал Морев получава кратко писмо от свой подчинен. В него между другото се споменава, че снаха му Ирина се е самоубила с лекарство. Оставила е две писма: едно до следователя и едно до майка си.
В края на писмото се казва :„ Изглежда, че душата й е била проядена от нещо, което не знаем...”