Здравейте! Вероятно използвате блокиращ рекламите софтуер. В това няма нищо нередно, много хора го правят.

     Но за да помогнете този сайт да съществува и за да имате достъп до цялото съдържание, моля, изключете блокирането на рекламите.

  Ако не знаете как, кликнете тук

Ренесансовият човек в "Декамерон"

Безплатни есета, реферати, доклади, анализи и всякакви теми свързани с литературата.
Константин Преславски, Черноризец Храбър, Паисий Хилендарски, Любен Каравелов, Добри Чинтулов, Добри Войников, Петко Р. Славейков, Христо Ботев, Иван Вазов, Алеко Константинов, Пенчо Славейков, П.К. Яворов, Димчо Дебелянов, Елин Пелин, Гео Милев, Никола Вапцаров, Христо Смирненски, Атанас Далчев, Йордан Йовков, Никола Фурнаджиев, Елисавета Багряна, Димитър Димов, Димитър Талев, Веселин Ханчев, Йордан Радичков, Николай Хайтов, Блага Димитрова, Христо Фотев, Борис Христов и Виктор Пасков
Нова тема Отговори
Потребителски аватар
Mozo
Skynet Cyber Unit
Skynet Cyber Unit
Мнения: 217740
Регистриран: пет юни 01, 2007 14:18
Репутация: 126805
Местоположение: Somewhere In Time

Ренесансовият човек в "Декамерон"

Мнение от Mozo » чет окт 29, 2009 22:11

Ренесансовият човек в „Декамерон”

С пълно основание можем да заявим,че „Декамерон” е първото произведение в европейската проза на границата между Средновековието и Ренесанса, в което художествено и убедително е формулирана една коренно различна от съществуващата дотогава представа за човешката личност.
В най-известното си произведение- сборника от 100 новели „Декамерон”, Бокачо утвърждава една нова концепция за човека като съчетание от добро и зло, от възвишени чувства и греховни дела, земен и жизнелюбив, способен да бъде в едно и също време господар на съдбата си и играчка в нейните ръце. Човек е еднакво податлив и на изкушенията в живота, и на ограниченията на морала или религията.
Бокачо акцентира най-вече на многообразието на изпълващите човешката душа чувства- добри и лоши, на непредсказуемостта на различните ситуации- щастливи или нещастни, в които човек може да изпадне и да реагива на тях по различен начин.
Концепцията за човека в унисон с хуманистичните идеи на Ренесанса, е прокарана и разгърната в „Декамерон” в две проивоположни и на пръв поглед като че ли взаимно изключващи се посоки. Едната от тях, подкрепена с повече от половината новели в сборника, ни внушава, че човек не е господар на съдбата си , а е играчка в ръцете на капризното Просвещение. Нещо, което ни напомня например зависимостта на човека от боговете в античните трагедии. Другата линия в изграждането на цялостната концепция за човека се базира на мисълта, че въпреки обстоятелствата човек е творец на своя живот и с постъпките и с предпочитанията си сам определя своята участ и миговете на щастие, които изпитва. Тази поляризация във внушенията на Бокачо към читателя не е нито случайна, нито необяснима, ако си припомним реалното положение на човека в ранноренесансовата епоха. Той все повече се освобождава от оковите на средновековното мислене и от абсурдните ограничения по отношение на своята жизненост. Това му дава основание да се чувства силен, непобедим и самоуверен, както никога дотогава. В същото време обаче ренесансовият човек интуитивно чувства, че падането на старите задръжки и разкрепостяването не само на духа, но и на нравите, крие опасност от настъпването на хаос, анархия и морална деградация. Необходима е все някаква мярка, някаква сила- а какво по-приемливо може да се измисли от силата на възвишената духовност, която да спре човека, ако той навреме не осъзнае, че свободата, освен всичко друго, означава и отговорност! За всяка минала предела на човешката безотговорност проява на героите от „Декамерон” е предвидено реципрочно възмездие, което вече е поверено в ръцете на всемогъщата Съдба.
Ренесансовата концепция за човека като господар и създател на доброто и лошото в своя живот е особено приемлива перспектива за силната личност. Всеки се стреми към повече щастие, любов, възможност за себеизява и е това няма нищо лошо. Напротив, в много от 100-те новели непреодолимите препятствия и пречки пред влюбените се оказват в крайна сметка преодолими, именно защото героите фанатично вярват в своите сили, ум, хитрост и таланти. Не ги спира дори и смъртта, пресичаща понякога фатално техния житейски път, но безсилна да убие любовта им.
На фона на превърнатата от чумата в масова гробница Флоренция Бокачо строи, образно казано, сграда от 100 оптимистични и дори весели новели, в които шества всепобеждаващата любов. Неговите герои сами определят съдбата си, настоичиво се борят с позволени и непозволени средства за своето щастие, водени от мисълта, че любовта е по-силна от хората и особено от техните лицемерни усилия да я крият.
Човекът в „Декамерон”, видян в светлината на новите хуманистични идеи, действа смело, енергично и умно, за да доведе събитията до благоприятен край. Той е творец на съдбата- опитваща се често да си играе с него, само в случайте, когато не се плаши от нейното противодействие, а проявява чудесата от смелост, доблест, съобразителност, щедрост и оправдано от възможностите си самочувствие. Бокачо утвърждава правото на героите си на щастие, насърчава тяхното желание да се докажат и да защитят своята чест и гордост. Това е напълно в унисон с неговата концепция за човека, който не само може, но и трябва да разчита преди всичко на себе си, ако иска да бъде щастлив и уважаван.
Новият ренесансов човек според Бокачо е длъжен да бъде умен, да се самоусъвършенства, защото според автора няма по-голям, по-непростим грях от глупостта щом като не е вродена, а е рожба на невежеството. Той винаги застава на страната на тези свои герои, които проявяват ум, съобразителност и проницателност, изградени на основата на знанията и опита.
Прочетено: 6187 пъти
ИзображениеИзображение

Нова тема Отговори

Върни се в “Литература”