Песента като символ в поезията на Ботев

[gala_2006]

ПЕСЕНТА КАТО СИМВОЛ В ПОЕЗИЯТА НА БОТЕВ


По време на турското робство песента за българите се превръща в отдушник на най-съкровените им чувства. Тя е израз на протеста срещу жестокото потисничество и начин да се съхрани душевността на българина. Песента се запомня лесно и се разпространява бързо. Затова и стихотворенията на Ботев се приближават до народното творчество и в поезията му песента е символ на завета за борба, който поетът оставя на народа.

Песента на Христо Ботев е песен на патриота и бореца и често се различава по своя плам от тази на останалите българи. В някои произведения песента се проявява като сантиментална и лъжлива мелодия, която поетът не разбира и отрича. Лирическият герой на Ботев признава песента единствено като най-чиста и възвишена форма да се възпее родолюбието и да се призове към борба. Той не може да подеме безгрижна мелодия, докато звучат песните на робството. Чрез своята песен лирическият герой търси съмишленици, които не само ще запеят редом с него, а и ще го последват в същинската борба за родината.

Поезията на Ботев е създадена, за да предизвиква лъжепатриотите да се осъзнаят, безгрижните да се пробудят и мълчаливите роби да надигнат глас. Песента е израз на гласност и представя различни духовности. Затова и песните в творчеството на поета са различни.

Христо Ботев осъзнава , че народът не намира сили да се противопостави нито на турците, нито на лъжепатриотите и чорбаджиите. Лирическият герой се бори именно за тези изстрадали хора, мамени от всеки, които са толкова премазани от робството, че нямат сили да надигнат глас:

Мълчи народа!

Глухо и страшно гърмят окови…

/“Елегия”

Борецът за свобода на Христо Ботев се опитва да пробуди младите хора, които пеят друга песен - песен на безгрижието и младостта, но едновременно с това и песен безотговорна и недостойна за времето. Лирическият герой не обвинява своите връстници за песента им, но сам не може да я подеме, докато близките му и народът страдат:

Ах, че мен , дядо, додея

любовни песни да слушам,

а сам за тегло да пея,

/”Хайдути”/

Бунтовникът призовава близките си да запеят неговата песен, за да дойде ден, когато и той да може да пее за интимните си чувства:

пък тогаз и сам ще запея

що любя и за що милея!…

В ранните стихове на Ботев песента е призив за борба, тя се слива с шума на гората и повика на Балкана, които мамят младите да нарамят пушките и да защитят родината си. Произведения като "До моето първо либе", "Хайдути" и "На прощаване" показват, че песните , изпълнени с безгрижие, не могат да звучат заедно със звука от робските окови. Лирическият герой се обръща към скъпи за него същества и търси тяхното разбиране, за да има надежда, че и други ще го последват и ще оценят примера му:

Запей и ти песен такава,

запей ми, девойко , на жалост...

Песента за българите се превръща в символ на борците, а Ботев я увековечава като носител на техните идеали и паметник на делата им. Стихотворението "На прощаване" представя песента на бореца като завет за поколенията, който трябва да бъде запомнен и разнесен и след смъртта на героя, за да се постигне свободата на народа:

ти излез, майко послушай

със моите братя невръстни

моята песен юнашка -

защо и как съм загинал...

Песента, която бунтовникът оставя на поколенията, е неразбрана от народа. И както песента им е различна, така и в по-късната си поезия, поетът показва, че молитвите му, вярата му, разбиранията му са различни от тези на останалите българи. Песента прераства в емоционална изповед, интимна молитва и нова житейска философия. За лирическия герой на Ботев бъдещето не е вече младежки-оптимистично, а мрачно и безнадеждно. Той е отчаян от лъжливия патриотизъм на чорбаджиите, поповете и чиновниците, които имат властта да пробудят народа, а вместо това още повече засилват заслеплението му.

Лирическият герой милее за свободата именно на най-беззащитните си сънародници. Същевременно най-дълбока неприязън и отвращение той изпитва към лъжепатриотите, които могат да подемат песните му само пияни, но са прекалено страхливи за истинска борба.

Ранната поезия на Христо Ботев представлява пламенен зов към българите да отхвърлят всякакво потисничество. Тя е близка по структура до народната песен, с вяра в доброто у хората и във възможността за спасение. Ала поетът осъзнава, че идеалите му са отхвърлени, погрешно разбрани или привидно приети, но непоследвани. Неразбирането и бездействието пораждат късната поезия на Ботев и предопределят неговия сарказъм и презрение към низостта на тези, които са патриоти на думи, но не правят нищо, за да помогнат на измъчения народ. В стихотворението "В механата" като приравнява две противопоставящи се позиции в живота изразени чрез глаголите "пия" и "пея", забравата и помненето, робството и свободата, Ботев отрича най-категорично лъжеборците. Те са най-големите врагове на народа и на истинския борец, защото са прикрити и коварни. Поетът ги разобличава, противопоставяйки пеенето-крясък на немеенето (лицемерния стремеж към свобода и робския дух).

Последните стихотворения на Ботев са изпълнени с безсилен гняв, а песента като символ сменя своето значение. Тук тя не е бунтовническото послание на бореца за свобода, а пиянска и фалшива проява на лъжепатриотите. Тя се изменя , превръщайки се в плач, викове и нечовешки или пиянски звуци:

Гарванът грачи грозно, зловещо,

псета и вълци вият в полята,

старци се молят богу горещо,

жените плачат, пищят децата.

Зимата пее свойта зла песен,

Поезията на Христо Ботев е изпълнена с гняв пред безсилието на борците за свобода и безучастието на народа към жертвите , които с живота и делата си са били пример за подражание. Стихотворенията изразяват чувство на обреченост за народа, който бездейства и оставя най-свидните си чеда да загинат сами в борбата. Стихотворението "Хаджи Димитър" илюстрира контраста между песните на бореца за свобода и песните на народа. Горчива ирония звучи в констатацията на лирическия говорител:

Пейте, робини,

тез тъжни песни!…

От една страна, страданието на народа мотивира саможертвата на героя, от друга — самата противопоставеност горе-долу (юнакът на Балкана, а робите в полето) и липсата на промяна в песните внушава самотата на юнака, неговата откъснатост от народа. Хайдушката песен на Балкана определя истинския дом на бореца за свобода, а неговите песни могат да бъдат споделени само от митично същество като самодивата и то в свободното пространство на висините:

и с песни хвъркнат те в небесата,-

Макар още в началото на своя съзнателен път като революционер да разбира, че се обрича на самота, изразена най-категорично чрез риторичен въпрос в "До моето първо либе":

Ах, тез песни и таз усмивка,

кой глас ще ми викне, запее?

Ботев никога не преодолява болката от неразбирането, от липсата на правилна оценка. Това не променя решението за борба до пълна свобода, защото той вярва, че делото на живота му ще получи признание не от обикновените хора, а от пратениците на Вселената. Като поставя в съчинителна връзка "земя и небе, звяр и природа и певци", поетът отрежда за надарените да пеят най-високо място в духовното пространство на човечеството. Усложнена етимологична фигура внушава категоричността на мнението му:

и певци песни за него пеят…

Песента, преди подета от горите, полята и Балкана, сега е самотен зов на безпомощен борец. Контрастът между любовните и борбените песни се превръща в контраст на вижданията и песента като символ изчезва от поезията на Ботев. Тя изчезва заедно с надеждите на бореца за свобода, че ще бъде разбран, затова е молитвата му:

Не оставяй да изстине

буйно сърце на чужбина,

и гласът ми да премине

тихо като през пустиня!…

Макар неразбран и без съмишленици, духът на лирическия герой не се пречупва, неговата вяра е подхранвана от страданията на народа и от надеждата, че младите ще оценят завета за борба, пренесен в песните и преданията. Затова и песента на Ботев не секва. Изпълнена с жлъч и сарказъм, тя поражда срам у лъжепатриотите и смут в измъчените сърца на робите. А когато един ден на народа му дотегне да слуша фалшиви молитви и обещания и звука на собствените си окови, той сам ще чуе повика на гората и онази песен, която превръща бореца за свобода на Христо Ботев в пример за достойно човешко съществуване.