Бай Ганьо пътува

[Mozo]

БАЙ ГАНЬО ПЪТУВА
Връх в творчеството на Алеко Константинов е сборникът му с хумористични разкази “Бай Ганьо”. Първият разказ от книгата “Бай Ганьо пътува” ни запознава с героя и разкрива пред нас един наивен и простоват човек, който не разбира, че влакът маневрира на Пещенската гара и се втурва след него, за да не го изпусне.
Читателят се сме на невежеството на Бай Ганьо. Простичкият нашенец изчезва от бюфета, където са се разположили спокойно с разказващия събитието събеседник, преди да отпътуват. Разказвачът не се притеснява за изчезналия Бай Ганьо, защото той вече го е опознал и си мисли, “че е отишел във вагона да прегледа да не е отпънал някой килимчето му”.
Чрез поведението си пътуващият за Европа българин започва сам да разкрива нахалството и грубостта си, скрити зад маската на престорена наивност. “С голям примес от енергични псувни” той разказва за случилото се с маневриращия влак. Речта му е груба и изпълнена с повторения – “знаеш”, “разбираш ли”, “гледам”. Тя издава неговата необразованост и липсата на култура и възпитание. Чистосърдечно героят си признава – “не си поплювам”; подиграва се с чуждия език – “хеке-меке”; възклицава – “Унгарска работа!”. Всичко това показва самочувствие без покритие и презрение към другите на един простак и нахалник. А при разговора за неплатената бира и платената сметка пред нас се разкрива и използвачът, дребният келепирджия, който гледа от всичко и от всеки да извлече облага: “Имал си бол пари – платил си я”.
Сцената във влага изгражда цялостния образ на Бай Ганьо. Липсата на култура и възпитание го карат да застане гърбом към своя спътник, който му е платил бирата, и скришом да си отреже хляб и кашкавал. Без срам той мляска, оригва се и мърмори, че не е зле някой да го почерпи едно винце.
Пътуването на Бай Ганьо не е продиктуван от желание да види, да опознае света, а за “търговийка”. Той не иска да се обогатява духовно – просто продава розово масло и трупа капитал. Пътуването му в Европа е следствие от материалния му интерес Но учтивото предложение да почете, за да се разнообрази по пътя, прословутият нашенец любезно отказва, “защото бил чел доста навремето си” и заспива. Отрицателното му отношение към книгите го разкрива пред читателите като човек, който не е необразован и няма интерес към културата и изкуството.
Пристигането му във Виена и настаняването в хотела раждат нови комични ситуации, в които проличават негативните качества на Алековия герой. С просташката си недоверчивост и мнителност Бай Ганьо влиза в контакт с общоприетите норми на поведение и става смешен. Той не дава дисагите си на носачите, страхува се да ги остави на касата, винаги е сит, за да не харчи пари в ресторанта. Бай Ганьо е недодялан, изпълнен с подозрение и у всекиго вижда потенциален крадец. За другите той съди по себе си. Вижда у тях собствените си недостатъци: “… ще бръкне да извади някое шише – иди го гони сетне! Знам ги аз тях! И не ги гледай, че са такива мазни…, не гледай, че се увиват около тебе. Защо се увиват? Мигар доброто ти мислят?” Той не се доверява на никого. Дори и на своя сънародник – “свят много, хора всякакви, кой знае и туй хлапе какво е”. Натъпквайки мусалите в пояса си, той вече се чувства сигурен и защитен.
Бай Ганьо пътува, за “да удари келепира”, да спечели, да извлече полза от всичко. Докато неговият млад спътник разглежда с удоволствие австрийската столица и нейните забележителности, Бай Ганьо отива в кантората на един български търговец да завърти своята “търговийка”. И наистина успява, защото вечерта зашива нов джоб на антерията си, в който да скрие спечелените пари.
Така авторът разширява представата ни за героя, който носи френски дрехи, за да покаже, че вече е цял европеец. Но под тях са неизменната антерийка и червеният пояс. Бай Ганьо е само един смешен човек, защото материалното, дрехата не могат да му помогнат да достигне културата и поведението на европейците.
В “Бай Ганьо пътува” Алеко Константинов разкрива отрицателните черти на героя – използвачество, невежество, простотия и егоизъм. Бай Ганьо търси “келепир” на дребно. Смехът на автора е насочен срещу културната изостаналост на част от българите, наскоро освободени от османското робство. Той внушава, че Бай Ганьо не е типичен българин, а просто човек простак, на който не трябва да подражаваме.