Здравейте! Вероятно използвате блокиращ рекламите софтуер. В това няма нищо нередно, много хора го правят.

     Но за да помогнете този сайт да съществува и за да имате достъп до цялото съдържание, моля, изключете блокирането на рекламите.

  Ако не знаете как, кликнете тук

Бай Ганьо- анализ

Безплатни есета, реферати, доклади, анализи и всякакви теми свързани с литературата.
Константин Преславски, Черноризец Храбър, Паисий Хилендарски, Любен Каравелов, Добри Чинтулов, Добри Войников, Петко Р. Славейков, Христо Ботев, Иван Вазов, Алеко Константинов, Пенчо Славейков, П.К. Яворов, Димчо Дебелянов, Елин Пелин, Гео Милев, Никола Вапцаров, Христо Смирненски, Атанас Далчев, Йордан Йовков, Никола Фурнаджиев, Елисавета Багряна, Димитър Димов, Димитър Талев, Веселин Ханчев, Йордан Радичков, Николай Хайтов, Блага Димитрова, Христо Фотев, Борис Христов и Виктор Пасков
Нова тема Отговори
Потребителски аватар
akon
Почетен член
Почетен член
Мнения: 1953
Регистриран: вт дек 18, 2007 19:57
Репутация: 140
пол: Мъж

Бай Ганьо- анализ

Мнение от akon »

В едно свое изказване проф. Иван Шишманов изрича:”Вземете опакото на Бай Ганя и ще имате Алека”. Тези думи на видния литературен критик дават основание през столетното си съществуване автор и герой винаги да бъдат съпоставяни и да се подчертава контраста между тях . Колкото Алеко е безкористен идеалист, толкова бай Ганьо е прагматичен материалист, който търси във всичко „ келепира”.
Безсмъртният Алеков герой Бай Ганьо и днес разсмива, отвращава и впечатлява читателя, който трудно може да остане безразличен към проявите му. Те носят белезите на своето време и на социалната му същност.
Бай Ганьо е образ – тип. В него се откриват чертите и морала на прослойкта, към която принадлежи. Това е новооформящият се буржоа, който усеща силата на властта, парите и няма желание за културна промяна . Той е необразован, груб, скъперник, егоист, лишен от всякакви нравствени чувства, у когото келепирът заменя патриотизма. Бай Ганьо произлиза от недрата на българския народ. В неговия образ авторът осмива явления като политиканство, печалбарство и груб социален егоизъм, характерни за 90 – те години на XIX в.
Алековата творба „ Бай Ганьо” е категорично отрицание на грозното у човека въобще, независимо от времето. Колкото и да се стремим обаче да открием някакви положителни черти в харакъера на Бай Ганьо,не успяваме. Преди всичко в образа му са вложени само отрицателни черти, само недостатъци и пороци. Това проличава още от първата фраза на книгата и показва, че писателят гледа на своя герой като на типологичен персонаж. Авторът напомня за недалечните промени, станали със страната и народа. Той е смъкнал от плещите си агарянското робство, сдобил се е с нова конституция по подобие на белгийската и е вече в ново социално положение: има определена национална принадлежност и гарантирана свобода за изява на собствените нрави. Той тръгва из Европа, проявява себе си и се връща с ново самочувствие в България. Авторът прави съпоставка между европейските и домашните нрави, за да се разгъне с цялата си яркост персонажът на буржоата и неговата тъмна, груба душевност. Из Европа Бай Ганьо показва своята необразованост и невъзмутимо самочувствие.
Читателят е наясно и със социалната същност на проявите му. Бай Ганьо е човек сус социални възможности, с голям предприемачески дух. Той пътува за Виена, защото възнамерява да я покори с гюловото масло. Героят едновременно е търговец и в същото време силно пресметлив човек. Тези му качества го водят до комични и гротескови самоограничения. У него пестеливостта се изражда в скъперничество. Моралната деформация, свързана с недалечното минало на българина, не позволява да поема отговорност и задължения спрямо другите. Остарялото му мислене го прави морално нечувствителен. Бай Ганьо не плаща сметки, а изплзва старата чорбаджийска максима да не се плаща там, където това може да стане. Той е далеч от желанието за духовно обогатяване.Философията на живота за него са парите. Те определят интереса на героя и неговото поведение. Той приема , че всичко се купува с пари. Затова няма почтително отношение към другите, непознатите.
Бай Ганьо търси изгодата, употребява хората и всичко, до което се докосне мисълта му. Затова Алековият герий няма политически възгледи, а е безпринципен, недоверчив, страхлив. Той демонстрира егоистична лична загриженост за своите икономически интереси. Бай Ганьо следва морала и ценностите и на старата еснафска, и на неговата буржоазна прослойка. Изключително трезв, героят може да мисли вярно, да дава точна преценка. Но личностните нравствени ценности са заменени с практицизъм и студена пресметливост .Във всяко свое действие Бай Ганьо иска да „удари кьоравото”, да намери келепир. Тези думи стават емблематични за Алековия герой. Езикът на персонажа напомня за социалната му същност. В общуването си с чужденците Бай Ганьо изпада в смешни и нелепи ситуации, коетозасилва впечатляващата ограниченост на героя. Невъзможното да се изкаже с думи, той го заменя с жвстове, служи си с жаргони. Такъв арогантен и безпардонен език е социално разобличаващ героя с неговата смесица от „агарянски ямурлук” и европейски претенции.
Втората част показва изцяло в нова светлина новооформящия се буржоа. Героят на Алеко никога не е в опозиция. Той е силно повратлив, защото следва народната поговорка „Преклонена глава сабя не я сече”. Това е важен белег за социалния тип, който е приспособим за постигане на личните си цели още в еснафа. Заявил готовност да получи политическо поприще в България, Алековият герой става страшен, брутален, защото се превръща в манипулатор, тиранин, чиято природа няма граници. Затова се променят и имената на разказвачите, представящи неговите случки.Героят не е представител на народа, а на онази прослойка, която за постигане на целите си не избира методите – устремилият се към управлението парвеню.
Безпринципен и напълно чужд на идеал или почтена политическа кауза, героят усеща силния натиск и несигурност от страна на политическите фигури. Той е убеден, че може да се внести в това пространство, като използва ключови думи за националната идеолкогия и космос. В това объркано време с особени нрави социалното и моралното у героя си хармонизират. Само нравствено ограничен човек може да си позволи гавра с националните идеали и с Отечеството. По време на избори всичко е купено, проявява се домашната „етика” и човекът, носещ белезите на националното желание за благоденствие, е подложен на морален и физически тормоз. Разминаването между думи и дела в текста буди вече само смях. Това е страшна сатира за нрави, в които думите не значат нищо, защото по- важни са личните цели и интереси. Думите за свободни избори потъват в безскрупулната душевност на Бай Ганьо.Ако в началото определени национални черти , свързани с нашенските нрави, се откриват у героя ( малокултурие, недоверие, консерватизъм, ориелталщина ), то във втората част на книгата той се оформя по- цялостно като типичен представител на социалната си прослойка. В същия разказ при избора на заглавие за вестника „ България за нас” или „Народно величие” прозира страшната метафора за морала и видяната перспектива за бъдеще. „България за нас” означава България за байганьовците като управляващи, а „Народно величие” – величие с байганьовщината, въвела като норма своите социални и нравствени взаимоотношения в обществото.
Въпреки всичко Бай Ганьо е патриоти винаги има съзнание за собствено величие и значимост – смята,че другите нито знаят, нито могат повече от него и се нарича „балкански герой”. Той дава пълна свобода на патриотичните си чувства и се гордее, че е българин. Може би това е все пак някаква положителна черта? Интересен е и фактът,че героят е непрестанно деятелен. Разбира се, неговите действия са аморални и противообществени, но хораа като него са тези, които раздвижват „блатото” на бедността, нравствения и обществен хаос, спрялото, безперспективно време. Предпоставка са изчезване на „мътилката”, на хаоса и беззаконията, или наред с тези процеси, да се създаде основа за икономическа стабилност и разтеж, която да бъде и основа за духовно развитие, само налагащо нравствените си ценности и потребности. Може би Алеко е усещал това, а може би просто вярва в доброто в човешката природа, в българската същност, за да разкрие вярата си в промяната, дори в душевното прераждане на Бай Ганьо. В очерка „Бай Ганьо в Русия” е изразена авторовата надежда, че ако поставим Бай Ганьо „под влияние на добър ръководител”, той ще извърши подвизи. Необходим му е просто морален импулс за отприщване на съзидателната му, градивна сила.
С типове като Бай Ганьо българското общество трудно може да извърви своя демократичен път, в който индивидуалните ценности са водещи в обществените взаимоотнишения. С хумора и сатиричното изобличение на героя си Алеко Константинов извършва най- здравословното за нацията творческо дело- демаскира социалните деформации, за да утвърди онези ценности, към които героят му е нечувствителен: почтеност, отговорност, искрен патриотизъм, идеализъм. Героят е актуален и днес като антипод на социален престиж и публична нравственост.
„Бай Ганьо” е един от най- големите шедьоври на съвременната литература. Алеко майсторски преплита образи и действия, за да изгради един цялостен модел на поведение на българина и да осмее онези типични български качества, които принизяват човека. И успява. Целта му е изпълнена, а ние, читателите, трябва да се замислим дали има Бай Ганьовци и днес... И кой всъщност е той- един измислен герой, или действителен образ, намиращ се във всеки от нас...
Използвана литература:
Прочетено: 38874 пъти
Нова тема Отговори

  • Подобни теми
    Отговори
    Преглеждания
    Последно мнение

Върни се в “Литература”