Стълбата, която води надолу

[akon]

Изправен пред стълбата, пред реалната възможност да промени съществуването си, да направи живота си по-добър, човекът започва сложен диалог със себе си. Младият момък и Дяволът, представени в произведението на Христо Смирненски „Приказка за стълбата” като отделни образи, в действителност разкриват личностни компоненти на един човек: момъкът е рационалната страна, която обмисля възможности и взема решения, а Дяволът - емоционалната, която мотивира цялата човешка дейност. Неусетно и несъзнателно Аз-ът се отказва от идеалите на тълпата, които също така неусетно и несъзнателно е възприел и в които всъщност никога не е вярвал истински. Такива хора винаги се осмислят негативно от социума, а действията им стават обект на критики и се осъждат жестоко. Но именно личности, които мислят и действат различно от общоприетото, са двигателна сила на прогреса (Хегел). Отделянето от множеството, самоизолацията, от друга страна, е акт на духовно извисяване (Ницше). В този смисъл фигурата на индивидуалиста, решил да се разграничи от тълпата, би трябвало да се осмисли положително.
Христо Смирненски измисля съвсем друга стълба, която няма нищо общо с извисява­нето на човешката личност, с изкачването й нагоре към небесната светлина. Стълбата на Смирненски е дяволската стълба на падане­то все по - надолу и надолу в пропастта на по­рока и престъпността. Привидно изкачвайки се по тази стълба, младият герой на поета всъщност върви стремглаво към пропастта, към ада. Заслепен от богатството и властолюбието, което дяволът му предлага, той от беден и честен пролетарий се превръща в опиянен от власт и успехи самонадеян пре­дател на своите идеали, на своите близки и на съмишлениците си. Този герой може да се възприеме като символ на ренегата, из­менника, продажника и предателя. Но мо­же да се разтълкува и в по-универсален, об­щочовешки план: като символ на лекомис­лено повярвалия в обещания и илюзии мла­деж, който се саморазрушава, обезличава, самоунищожава в името на една горчива самозаблуда. А тя е, че отмъщава за своите бед­ни и страдащи братя, която замъглява съзна­нието му и неусетно го превръща в егоист и егоцентрик, който мисли само за собствения си интерес. В името на отмъщението той се отказва от всичко свое и вместо нагоре, към висините, пропада в преизподнята на загубената си човешка идентичност.
Всъщност отказалият се от себе си, от стре­межа си към усъвършенстване, от всеотдайността си и желанието си за саможертва в името на щастието на своите братя, бившият „плебей по рождение" с фанатизма и лекомис­лието си доброволно загубва сетивата, па­метта и душата си заради една илюзорна цел. Нито една цел в човешкия живот, а най-малко отмъщението, не оправдава средст­вата, с които се постига. Когато тези средства са дяволски изкушения (алчност за власт и богатство), те неизбежно водят към пропаст и саморазруха. Всъщност младият герой на Смирненски става жертва на дявола главно поради своето лекомислие, поради своята наивност и незрялост. Той не разбира, че целта не може да оправдае средствата (дяволски изкушения). Грешката му е, че не може нищо добро да постигне за себе си, нито за родни­те си братя, когато приема недостойни, не­морални, дяволски средства.
Всъщност днес може и да не четем Смирненски. Той е бил млад, зелен, обречен – не е разбирал от живот. А и е живял преди колко… много години. Днес няма добродетели. Всъщност останал е само един ЕГОИЗЪМ.
Стълбата… Стълбите водят нагоре, надолу. Кой обаче доброволно слиза от Стълбата? Личното щастие е най-важно. Стъпалата на Стълбата са красиви. Бял мрамор. Блясък. Розови нишки.
Какво толкова? И днес щом решиш, можеш да продадеш себе си. Ти си човек, но нищо животинско не ти е чуждо. Бъди вълк. Бъди звяр! И ще успееш...
Май и днес тези стъпала надолу всъщност водят нагоре??? Изборът, макар и труден, е само наш!!!