Стилистични фигури и тропи

[Mozo]

Стилистичните фигури и тропи са езикови средства за постигане на емоционално и експресивно въздействие върху читателя в художествената, публицистичната и разговорната реч. Те се изграждат въз основа смисловото съдържание на думите, словосъчетанията, изреченията и текстовете. Затова в стилистиката се разглеждат в раздел „Стилистична семасиология”. Според начина на създаването им и постигания чрез тях ефект, стилистичните фигури се делят на две основни групи:
I. Фигури на заместването – в контекста на речта прякото значение на думите се замества с преносно.
II. Фигури на съвместване
I. Фигури на заместването
1. Метафорични тропи – метафора, антономасия, олицетворение, алегория, ирония, сравнение, епитети, символ
2. Метонимични тропи – метонимия, синекдоха, перифраза, евфемизъм
3. Тропи от групата на количеството – хипербола, мейозис, литота

II. Фигури на съвместването
1. Фигури на съвместване (тъждество)
2. Фигури на неравенството: възходяща градация (климакс), антиклимакс
3. Фигури на противоположността (на контраста) – оксиморон, антитеза • реторичен въпрос, инверсия, паралелизъм (синтактичен, образен, анафора, епифора, спирално повторение), анжамбман, елипса

II. Фигури на заместването

1. Метафорични тропи:

а) метафора – названията/чертите/ на един обект (предмет, признак, действие) се пренасят върху друг обект въз основа на някакво сходство между тях.
Пример: Златните лъчи на слънцето. Той има златни ръце. Елена е нашето слънце. Тя полетя от радост.

б) антономасия (преименуване) – физически и нравствени качества на предмета на речта се назовават със собственото име на носител на такива качества.
* на литературен герой (Хамлет – нерешителност, Плюшкин – скъперничество, Тарюф – лицемерие, Отело – ревност, Квазимодо – външна уродливост и грозота, но душевна красота) Пример: Ти си същински донжуан.
* на митологичен образ (Зевс – власт, Херкулес – сила)
* на историческа личност (Цезар – користолюбие, Рокфелер – пари)

в) олицетворение – одушевяване на неживата природа. Признаци на човека се пренасят върху неодушевени предмети. Пример: Природата страда, звездите се смеят.

г) алегория – нравствено качество на човек се (заменя) изразява чрез предмет или животно.
Пример: лъв – силен, патка – глупост, лебед – грациозност, заек – страхливост, лисица – хитрост, змия – коварство.

д) ирония – към първоначалното значение на думата или словосъчетанието в изречението се влага противоположен смисъл, за да се даде отрицателна оценка.
Пример: Ти си голям умник! – каза той възмутен.

е) сравнение – съпоставят се два предмета по общ за тях признак. Пр.: Очи като звезди.
Отрицателно сравнение – сходството между двата образа се изтъква чрез отрицание на тъждеството им:
Пример: То не било ясно слънце,
най ми била сама Неда….

Разширено сравнение – подробно съпоставяне на образи, картини, действия с други, които са вече познати. Нарича се още омировско, защото е типично за „Илиада” и „Одисея” на Омир.

ж) епитет – означава се признак на предмет или действие. Пример: гробно мълчание,
уморен залез, мъртва тишина

2. Метонимични тропи – метонимия, синекдоха. Перифраза. евфемизъм

а) метонимия – названието на един обект се пренася върху друг обект въз основа на някаква постоянна пространствена, вътрешна, количествена връзка между тях, по произход или други подобни
Пример: Прочетох целия Ботев. Изпих една чаша. Залата изръкопляска.
Талазите идат; всички нащрек са!
Последният напън вече е настал. („Опълченците на Шипка”, Иван Вазов)

б) синекдоха – названието на част от цялото служи за означаване на цялото и обратно.
Пример: Родна стряха.

в) перифраза – название на предмет, лице, явление или действие се заменя с описателен израз. Пример: Черноморска столица (Варна).

г) евфемизъм – вид перифраза, при която един израз се заменя с друг, с цел да се смекчи неприятното въздействие. Пример: Той ни напусна, отиде си (умря). Уволниха го (напусна).

3. Тропи от групата на количеството.

а) хипербола – предмет или признаци на предмета преднамерено се пресилват, преувеличават. Пример: 100 пъти ти казах.

б) мейозис – обратно на хипербола. Предмет или признаци на предмета преднамерено се пренамаляват.
Пример: Искам да кажа с една-две думи. Изчакай ме една минута.

в) литота – чрез отрицание преднамерено се намалява признак на предмета с цел да се отслаби положителната оценка. Пример: Хубав ли е филма? – Не е лош.

II. Фигури на съвместването
(реторически фигури) – значенията се съчетават или комбинират.

1. Фигури на съвместване (тъждество) – обектът на речта се характеризира образно чрез съвместване на тъждествени значения. Пример: Народът се радва, ликува, тържествува. Всеки един от тези синоними изразява изблика на народните чувства, но нито един не разкрива достатъчно същността на обекта на речта. Затова тази фигура се определя като синонимна фигура за уточняване.

Целият материал: