"Бай Ганьо" - резюме по части

[Mozo]

Бай Ганьо
Алеко Константинов
Резюме

ПЪРВА ЧАСТ: БАЙ ГАНЬО ТРЪГНА ПО ЕВРОПА

I. Бай Ганьо пътува
Помагат на Бай Ганьо да смъкне от плещите си агарянския ямурлук, намята си той една белгийска мантия и всички казват, че Бай Ганьо е вече същински европеец...
Влакът, в който пътуват Бай Ганьо и разказвачът, навлиза в гарата на Будапеща. На перона разказвачът се наслаждава на пъстрата гледка, а Бай Ганьо изведнъж изчезва. По всяка вероятност се е върнал в купето да провери дали някой не е откраднал килимчето му.
След малко колоритният българин идва и обяснява на спътника си, че точно от това се е уплашил. Видял, че влакът тръгва непредвидено, и хукнал подир него. Скочил вътре в движение и се облещил на машиниста. Оказва се, че влакът е маневрирал, за да влезе в друга линия, а Бай Ганьо тичал цели три километра, за да го догони – нали килимчето му е вътре...
Разказвачът напомня на Бай Ганьо, че не си е платил бирата и се е наложило той да му я плаща. Отговорът е типично байганьовски – имал е пари, платил е. Пък и чужденците малко ли ни скубели! После изважда хляб и пита кашкавал и с гръб към разказвача започва лакомо да яде, като се оригва звучно. Хвали се на спътника си, че е пътувал много, видял е свят – от Цариград до Влашко. Това Гюргево, Турну Магурели, Плоещ, Питещ, Браила, Букурещ... Галац (колебае се)... всичките ги е изредил! Разказвачът му предлага да четат до Виена, но Бай Ганьо му отказва с аргумента, че доста е чел навремето. Пък и на ли си плаща за пътуването – защо напразно да стои буден!
Пристигат и се настаняват във виенския хотел ,,Лондон“. Бай Ганьо отказва да си даде на носача дисагите с розовото масло, наричано старинно ,,гюл“, от страх да не избяга с тях. Подозрителен към чужденците, които се правят на ,,мазни“, той им няма доверие. Все гут моргин, все пари искат. Не ще да остави скъпата си стока и на касата, но й намира сигурно място – натъпква всичките мускали в пояса си. Отказва на спътника си и да отиде на ресторант. Носи си суха храна, защо ще си харчи парите за топло ядене. После сяда да пришие допълнителен джоб от вътрешната страна на антерията си. Като опитен човек Бай Ганьо е облякъл антерия под френските дрехи, спазвайки народното правило ,,Зиме хляб носи, лете дрехи носи“.
На въпроса дали е съгласен да се разходят из Виена, Бай Ганьо има твърд отговор. Какво ще й гледа на Виената – хора, къщи, салтанати (дворци). И защо да си дават парите на немците?...

II. Бай Ганьо в операта
Разказвачът студент и Бай Ганьо тръгват да си купят билети за Виенската опера. Представят балета Puppenfee и още нещо. Минават край гръцкото и българското кафене и се упътват към църквата ,,Св. Стефан“. Разказвачът, който учи във Виена, не подозира, че е възможно характерът на Дон Жуан да влезе в кожата на Бай Ганьо. Отбиват се в една сладкарница, където касиерката, хубава и весела мома, но с порядъчен нрав, е добра позната на студента. Той я поздравява и отива да си избере нещо сладко. В този момент един негодуващ писък оглушава цялото заведение...
Студентът пита Бай Ганьо дали не е направил нещо на момата. Кой, Бай Ганьо ли? Нищо не й е направил той. Само я е подхванал с ръка през кръста и е стиснал зъби. Момата иска да вика полиция и се очертава страхотен скандал. Затова разказвачът дърпа спътника си да излизат. А Бай Ганьо се перчи куражлийски. Какво му се фука тази, да не би да е честна! Знае ги той тукашните жени. Само им покажи кесията и изведнъж гут моргин. Но не е прост бай ти Ганьо.
Същия ден двамата преживяват още едно приключение. Отиват на балет и заемат местата си в партера. Бозавите дрешки на Бай Ганьо доста контрастират на общия тъмен фон на костюмите. След като завесата се вдига, разказвачът се вторачва в сцената, декорирана фантастично. Излизат балерините и започва пъстрата игра на формите. Но в този момент разказвачът усеща, че от дясната му страна Бай Ганьо пъшка и шава мъчително. После истеричен смях отзад разцепва въздуха.
Оказва се, че Бай Ганьо се е опитал да се освободи от стягащите го мускали, но един от служителите на театъра със знак му е посочил да излезе навън. Нашият бабаитски му се изблещва насреща и това предизвиква неудържимия смях на едно момиченце. Цялата зала вперва поглед към двамата българи, в това число и едно познато на разказвача немско семейство, в чиито очи се чете съжаление за неловкото му положение. Докато излизат, Бай Ганьо енергично дърпа спътника си за ръкава. Да оставят тези немски чифути засега. Рано или късно те ще му паднат!

III. Бай Ганьо в банята
Разказва Стойчо.
Итази случка е от Виена. Докато си седи в кафенето, разказвачът е стреснат от едно шумно и натрапчиво ,,Ооо! Добър ден!“. Пред него се изправя в целия си ръст един широкоплещест, черноок, чернокож, чернокос господин, облечен в редингот, с бяла риза без вратовръзка, с червен пояс на кръста, с мустаци, с калпак и един врачански бастун под мишница. Млад човек на не повече от трийсет години.
С аргумента, че и двамата са българи, Бай Ганьо повежда спътника си на разходка. По негоно предложение решават да отидат на баня. От пръв поглед личи, че той има нужда от това, защото отдалече мирише на вкиснато. Докато вървят по улиците, разказвачът му обяснява забережителностите на града, но Бай Ганьо малко се интересува. От равнодушните му забележки личи желанието да се покаже, че не е прост. Заглежда се цинично в жените и коментира по нашенски сексуални теми.
Влизат в една лятна къпалня с широк басейн. На входа Бай Ганьо се задява с касиерката, като не пропуска малко просташки с шаване на пръстите да си поиска рестото. Касиерката прихва да се смее.
Събличат се в две съседни кабини. Бай Ганьо излиза от своята гол, с мръсно тяло, в ръце с една нечиста кърпица и, естествено – със скъпоценните мускали. Търси гвоздей на стената да ги закачи и се сърди на немците, че не са поставили. След това започва ,,представлението“.
Бай Ганьо прави акробатични скокове в басейна, в който кротко почиват няколко немци. Със самодоволен смях той дяволито намигва на спътника си, докато демонстрира стиловете ,,вампор“ и ,,по гемиджийски“. Следва безразборно шляпане по водата, от което огромни струи вода хвърчат във всички посоки. В очите на немците се чете съжаление, а разказвачът е притеснен до крайност. Но разтълкувал погрешно тяхната реакция, Бай Ганьо самодоволно застава на стълбата разкрачен, удря се в гърдите и победоносно вика ,,Булгар! Булгааар!“.
Горделивият му тон напълно дескридитира представата в очита на чужденците за българина. Това не е балканският гений или сливнишкият герой. Ето го сега другия му образ в натура, от глава до пети. Ех, немски чифути, прости били българите, а!
После Бай Ганьо търси сапун да се изкъпе. По кожата му, нечиста и обрасла, са се отпечатали шарки от чорапите му. Но с нечистотия не можеш да втрещиш българите. Дори и най-разпалената фантазия бледнее пред действителността.

IV. Бай Ганьо в Дрезден
Разказва Кольо, български студент в Дрезден.
Преди няколко години дрезденското общество е било потресено от печално събитие. Една българска ученичка там се сприятелява с американско момиче и нейното семейство и се влюбва в двайсетгодишния брат на приятелката си. По време на семеен излет в швейцарските Алпи двамата млади се увличат в катерене по една стръмна скала, подхлъзват се и падат в пропастта. Семейството на американеца връща двата трупа в Дрезден, разполага ги в дома си в очакване на погребението. Междувременно американците изпращат телеграма до брата на покойната, който по това време се намира във Виена. Оказва се, че въпросният брат е Бай Ганьо.
В дома на аристократичното американско семейство салонът е изпълнен с посетители, печално тържествени. В този момент като подкован кон влиза нашенецът. По лицето му се е отпечатало не толкова скръбно настроение, колкото негодувание – сякаш събраните тук са виновни за смъртта на сестра му. Дърпа покрова и изглежда свирепо трупа на американския младеж с недвусмисления подтекс ,,Този какво търси тук?“. Когато един от присъстващите български студенти деликатно му показва трупа на сестра му, Бай Ганьо така силно цъка и върти главата си, сякаш не скърби, а се заканва на околните. Говори високо и се държи бабаитски, направо кощунствено. Външният му вид е отчайващ. Облечен е в бозави шаячни дрехи, ботушите му са прашни. На врата му е вързана голяма траурна кърпа, под която се вижда доста кирлива, разкопчана по средата риза.
Един от домашните пита дали това е братът на mademoiselle Marie. Студентът българин потвърждава, като съчинява покъртителна история – как Бай Ганьо е бил извикан внезапно, докато е бил на чифлика си; как е нямало време да се преоблече; какви финансови щети търпи поради случилото се и т.н. Целта е била да оправдае нелепото поведение на българина. Американецът от своя страна разказва това на останалите и поне за кратко положението е уталожено.
Но шило в торба не стои. Нашият така звучно цъка с език и святка с очи към трупа на младежа, когото смята виновен за смъртта на сестра си, че скалъпената дипломатичност на неговия сънародник е на път изцяло да се провали. По едно време Ганьо слага показалеца на едната си ръка върху лявата си ноздра и звучно изважда съдържанието от другата. После повтаря операцията с дясната ноздра. Може някой да си помисли, че Бай Ганьо е забравил да си вземе кърпичка? Но веднага след това изважда пакет с цяла дузина кърпи и започва да ги раздава за ,,Бог да прости“ умрялата.
Кольо прекъсва разказа, отвратен от собствената си история и продължава. След погребението Бай Ганьо е поканен от учтивите американци да пренощува в дома им. Студентът не иска и да си помисля какво е било поведението на Ганя през това време. Но когато го изпраща на гарата българинът споделя, че заради многото ядене вечерта, през нощта е направил една поразия в стаята. Па и друга щял да направи. На сутринта влиза в стаята му жена, носеща поднос с кафе и закуски. Започва да души миризмата и Бай Ганьо пъха под носа й мускалите, като си мисли, че е слугиня. Нещо повече – поглежда я сладострастно и най-нахално я прихваща през кръста. Жената се обръща и му зашлевя шамар – оказва се, че е леля на починалото момче. Бай Ганьо е доволен, че се е разминал само с шамара.

V. Бай Ганьо на изложението в Прага
Разказва Цвятко.
Една група от около 160 души тръгва с влак на световното изложение в Прага. Гордостта на българите произтича от новите вагони, с които ще блеснат пред европейците. Докато минават през сливнишките и драгоманските позиции, полетата на славните наши победи, ентусиазмът расте паралелно с изпразването на шишетата и кошниците с провизии. Разбира се, че ще си вземат закуски, защо ще си дават парите на сърбите, подхвърля въодушевеният от патриотизъм и плевенско вино Бай Ганьо. Оказва се обаче, че са забравили да приготвят лампите, и когато се стъмва, децата започват да се плашат и да реват. Бай Ганьо прошепва на ухото на разказвача: ,,Разбира ли ти свиня от кладенчева вода!”. Но в крайна сметка си излива гнева върху чужденците, защото все те били виновни, искали да ни злепоставят.
Когато влакът спира на станцията в Цариброд, нашият герой забелязва един сръбски чиновник на перона, който се смее. Това допълнително възбужда патриотизма му и той гневно му подвиква. Сънародниците му в купето се опитват да го укротят, като му напомнят, че все пак вече се намират на сръбска територия. Но какво от това? Ще го уплашат ли сърбите него?! Ами скорошната наша победа при Сливница? И от устата на Бай Ганьо изхвръква една псувня като бомба.
Раздават им по свещ на купе. За да ги закрепят, накапват гореща лой по прозорците. Това е първото побългаряване на новите вагони. Второто побългаряване се извършва същата нощ. Всички тоалетни са превърнати в клоаки. Минават през Унгария. Бай Ганьо като опитен пътешественик обяснява на спътниците си маршрута, който им предстои. Богатата Моравия прави впечатление на всички. Прекрасно обработеният ландшафт и безчислените фабрики карат дори и главния герой
на книгата да допусне преимуществото на тази страна пред нашето отечество. Но като се усеща, че се е поувлякъл в похвалата на чуждото, се поправя. Всичко, което правят моравците, е напразно, защото немецът го яде.
През целия път Бай Ганьо се храни за сметка на сънародниците си от купето. Забравил е да си вземе закуски, пък и нали са българи, ще се попригледат, ще помине човек. И той добре си поминава. Другарите му го угощават с ядене и пиене, той ги угощава с горещ патриотизъм, смесен с апетит и жажда. Когато свършват провизиите на спътниците му от неговото купе, той се премества в съседното, където пътуват група интелигенти. Освен че нахално ги подяжда, той постъпателно ги измества от седалките и се изляга удобно. Яде легнал от чуждото грозде и чуждите круши, като злослови спрямо предишните си другари, които били прости хорица. Възмутен от авантаджийството му, разказвачът решава да му направи номер. Обявява намерението си да свари кафе и го изпраща да потърси вода. През това време си възвръщат загубената територия върху седалките, като не оставят място за Бай Ганьо. Той осъзнава измамата, но късно. Иска за компенсация една цигара и се връща в предишното си купе. Оттам на висок глас се заканва на учените, при които е бил до преди малко. Страшни диванета са те! И как при това положение ги търпят на служба. Но почакайте, ще се върне Бай Ганьо в България и ще се види тогава кой кум, кой сват!
Пристигат на чешката граница. На станцията е задръстено от хора. Посрещат тържествено братята славяни, изпълнявайки българския химн по това време – ,,Шуми Марица”. Сред множеството се открояват момичета с букети цветя, които чакат братята да слязат от влака, за да ги поздравят. А вместо това същите тези братя се натрупват по прозорците да гледат зрелище. Но в този момент от вагона слиза Бай Ганьо. Той минава важно покрай стотина очи и ръце, които му подават цветя. Пред една от госпожиците се поспира и засуква мустака си, сякаш иска да каже: ,,Посрещаш ли, моме, посрещаш ли? Хубаво правиш, посрещай, аз обичам”. И без да я удостои с внимание, той отива към тоалетната, а на връщане малко неграциозно си закопчава дюкяна.
Влакът отново тръгва. Вагоните се превръщат в перачници и сушилници на прането. Вместо българския трикольор от бяло, зелено и червено започват да блестят на слънцето двукольори от бяло и жълто. Отново тържествени посрещания по гарите, отново речи в прослава на чешките и българските герои. Но на Бай Ганьо не му се нрави да се споменават само Кирил и Методий. Неговата ценностна система е друга – Филип Тотю, Крум Страшни. Затова се разпалва: ,,Кажи и ти нещо бе, даскале, малко ли ги имаме и ний, за Аспаруха кажи или земи, че надуй кавала – сега му е времето!...”
В Прага ги настаняват по квартири. Българите разсеяно пропускат да платят на файтонджиите с аргумента, че сме славяни. Най-разпаленият агитатор на тази славянщина е Бай Ганьо. На другия ден ги развеждат по изложението. Местните вестници постоянно пишат за скъпите гости. На едно място главният герой забелязва, че посетителите записват имената си в някаква книга. За да го изпързаля, спътникът му обяснява, че става дума за такива посетители, които не искат да обикалят старините на Прага, а ще останат да обядват у един богат чех. Бай Ганьо моментално хуква да се запише, като междувременно се сбутва с друг човек и с разтреперана ръка грабва перото...
Цвятко спира разказа си, но останалите го подканват да продължи. Един ден той отива с Бай Ганьо в бръснарница. Понеже има намерение да плени чешките дами, той си купува вратовръзка, почиства си дрехите. Но косата и брадата му са доста обраснали. Седнал на стола, той гледа критично работата на бръснаря и му дава доста подробни указания какво да направи. За целта използва спътника си като преводач. Капризите му нямат край. Иска да заприлича едновременно хем на Наполеон III, хем на Хумберт. Но когато идва време за плащане, изважда скъпернически една монета от двайсет кройцера, пък с шаване на пръсти иска и ресто. Бръснарят се обижда и му хвърля обратно две по десет, като сърдито напуска ателието. Какво пък, сърдит Петко, празна му торбичка, казва Бай Ганьо и си прибира обратно парите.

VI. Бай Ганьо у Иречека
Разказва Илчо.
Пристига Бай Ганьо от Виена в Прага. На гарата файтонджиите му предлагат услугите си, но той отказва. Иска да разбере къде живее Иречек, нашият историограф. Нали е живял в България, може да го покани в къщата си, защо да си дава паричките за хотели.
Пред Бай Ганьо се изправя един носач с червена шапка с предложение да му носи багажа. Нашият не се съгласява, първо, от страх носачът да не запраши нанякъде, и, второ, кой знае колко ще го оскубе. Но за сметка на това го наема да търсят заедно дома на професора. След кратко лутане по улиците го намират.
Още с влизането Бай Ганьо му заговаря като на стар познат, като непрекъснато смесва учтивата с неучтивата форма.
Нали Иречек е бил министър в София? E, и Бай Ганьо е оттам – ето претекста да му дойде на гости. Спомня ли си Иречек статията във вестник ,,Славянин”? Как само са го нацапали тогава! Но Бай Ганьо колко го е хвалил! Те викат Иречек такъв, Иречек онакъв... ,,Не е така, да прощавате”, отговаря им той.
Иречек познава фамилиарността на българите и никак не се учудва на поведението на Бай Ганьо. А нашенецът хвали квартирата на стопанина и му загатва, че може да се намери място за още един човек. На справедливата забележка, че е тясно, той си прави оглушки и развива темата за българското гостоприемство. Казва му още, че носи за продан розово масло. Съгласен е утре Иречек да го води по всички фабрики. Ама имал си работа, пък и не познавал фабрикантите! Добре, Бай Ганьо ще даде и на госпожата един мускал. Иречек не може да се начуди за коя госпожа става дума.
Домакинът поканва госта да остане за обяд. Бай Ганьо се съгласява на драго сърце. Нали и Иречек, ако не от неговата, поне от българската трапеза е ял.
Понеже е зает със спешна работа, Иречек извиква майка си да прави компания на Бай Ганьо, като със знаци є обяснява да го задържи колкото се може повече в другата стая. Но случайно забелязал това, Бай Ганьо тълкува погрешно жеста. Мисли си, че стопаните са хвърлили око на гюла му. Затова на излизане прави опит да си вземе дисагите, но след любезно-настойчивите възражения на Иречек се отказва, като си взема едно наум. Вярно, човекът е бил министър в България, ама и министрите не са стока.
Отиват в приемната стая. Госпожата изважда пред Бай Ганьо албуми, картини, илюстрации, но неговият ум е другаде. Не му се гледат тия неща. Колко ги е гледал той навремето!
Вместо това деликатно поставя темата за обяда. Любопитен е да узнае какъв е обичаят в Чехия, в колко часа обядват. Стопанката отговаря, че обядват в пет часа, но днес заради него може и по-рано, и отива в другата стая.

Целият материал: