Миналото и паметта

[Mozo]

Миналото и паметта
Есе

Миналото е обект на интерес за поколенията векове напред. На миналото се основават ред традиции, спазвани от народите и до днес. Миналото на един народ дава и редица поводи за гордост от случки в историята. Затова е изключително важно миналото да бъде помнено и предавано на поколенията.
В одата “Паисий” Иван Вазов показва, че Паисий е осъзнал, че без паметта за своето минало българският народ ще загине. С други думи Паисий е първия българин, разбрал, че паметта е живот. Само народ, който е имал своя държава, може да претендира за нейното възстановяване. Затова и думи на Паисий са: “От днеска нататък българский род история има и става народ!”. Паметта за миналото се превръща в контрапункт на настоящето и залог за изпълнено със смисъл и светлина бъдеще.
Никола Вапцаров в стихотворението си “История” припомня на хората, че не само великите личности са субекти на значимите събития. Събитията “се случват”, защото масата ги движи напред. Обикновените хора “от фабрики и канцеларии” са истинския двигател на историческото развитие. Историята е длъжна да съхрани чрез словото техния автентичен свят и да го предаде на “бъдещите хора”. Човекът е неделима част от Историята, но Историята е немислима без човека.
Също като Вапцаров и Йордан Радичков смята, че всичко, което се случва в живота на всеки човек, не трябва да се забрави. Това е общото между стихотворението на Вапцаров “История” и романа на Радичков “Ноев ковчег”. В романът “Ноев ковчег” се разглежда идеята за това как миналото и паметта са взаимносвързани. В този смисъл, за да се помнят всички дела и събития, всички надежди и тревоги, те трябва да бъдат запазени. С тази мисъл авторът създава Ноевия ковчег – за да не могат всички спомени и преживявания да изчезнат.

Целият материал: