Родното и чуждото в "Железния светилник"

[Mozo]

Родното и чуждото в „Железния светилник“
Родното и чуждото съществуват още в митологията и във фолклора. Родното е идеализирано, то ни свързва в една общност на базата на вече преживяното, именно то е това, което поражда у нас чувство за принадлежност. Ние оформяме представата си за родното според рутината, тя се свързва най-вече със сигурност. За разлика от него чуждото застрашава сигурността на общността. То се възприема като изкушение. В Железният светилник родното се свързва с представата за дом, семейство, народ. Чужди, обаче, са народните врагове, които са представители на друг етнос. Чуждият човек е неразбран от останалите, и неговото поведение се различава от нормите на родовия Свят. Такъв е Рафе, резбарят, Клинче. Султана, свързва доброто със своето, а причина за злото е всичко чуждо. Всичко, което е в разрез с установения ред може да навреди на семейството и. Всеки външен човек представлява опасност. В патриархалния свят родът честта и семейството са много важни. Не по –малко значими са моралът, уважението и жертвоготовността. В Талевия роман са налице родови конфликти, причина за тях става застрашената родова чест. В романа няма противопоставяне между поколенията. Това, което става причина Султана да се изправи срещу Катерина е прекрачването на нормите и нравствените ценности. Катерина се влюбва в Рафе и носи неговото дете, а в патриархалния Свят, това е непростим грях. Султана е пазител на рода и не може да позволи срама на дъщеря и да излезе на яве и семейството и да влезе в устите на хората. Затова в името на рода и неговата чест майката е способна да нарани, дори собствената си кръв. За нея Рафе е враг, който ще опетни името на семейството и. Борбата за отстояване на родното е разкрита чрез образите на Климент Бенков и Лазар Глаушев. Климент се явява в ролята си на духовен баща и наставник на Лазар. Бенков е борбен, жертвоготовен и не на последно място родолюбив.

Целият материал: