Здравейте! Вероятно използвате блокиращ рекламите софтуер. В това няма нищо нередно, много хора го правят.

     Но за да помогнете този сайт да съществува и за да имате достъп до цялото съдържание, моля, изключете блокирането на рекламите.

  Ако не знаете как, кликнете тук

Цената на успеха в „Дядо Горио”

Безплатни есета, реферати, доклади, анализи и всякакви теми свързани с литературата.
Константин Преславски, Черноризец Храбър, Паисий Хилендарски, Любен Каравелов, Добри Чинтулов, Добри Войников, Петко Р. Славейков, Христо Ботев, Иван Вазов, Алеко Константинов, Пенчо Славейков, П.К. Яворов, Димчо Дебелянов, Елин Пелин, Гео Милев, Никола Вапцаров, Христо Смирненски, Атанас Далчев, Йордан Йовков, Никола Фурнаджиев, Елисавета Багряна, Димитър Димов, Димитър Талев, Веселин Ханчев, Йордан Радичков, Николай Хайтов, Блага Димитрова, Христо Фотев, Борис Христов и Виктор Пасков
Нова тема Отговори
Потребителски аватар
Mozo
Skynet Cyber Unit
Skynet Cyber Unit
Мнения: 284008
Регистриран: пет юни 01, 2007 14:18
Репутация: 334817
Местоположение: Somewhere In Time

Цената на успеха в „Дядо Горио”

Мнение от Mozo »

ената на успеха в „Дядо Горио”
(ЛИС)

Романът на Балзак „Дядо Горио”,написан през 1834г. е своеобразна картина на типовете нрави и морал на всички възможни социални нива и обществената диференциация на човешки възможности,цели и реални обстоятелства за тяхната реализация.Тематично е обхванат широк кръг от социалната действителност,художествено филтрирана през индивдуалното съзнание на всеки герой от романа,който от своя страна въплъщава определен тип обществено поведение и човешка нравственост.
Основна художествена среда за изображение на типичните модели за социално взаимодействие между хората и обществото е пансионът на госпожа Воке.Това е пространството,което скрива страшната истина за трагичните човешки съдби на всички обитатели на пансиона,но и място,откъдето тръгват хората по дългия мъчителен път към миражната слава и личностното падение.Както човешкият живот е заключен между раждането и смъртта,така и пансионът на госпожа Воке е дом за пронизаните от надежда,и погнусени от покварата на времето човешки души.Между изгрева на надеждата и залеза на погазената и покрусена мечта застават дните на пропиления живот,понякога твърде лекомислено продаден от самия човек.Естествена среда за преоценка на миналото на героите е художественият интериор на дома Воке,който е отразен,материализиран образ на опустошената човешка душа,изпълнена с грозота и социална ненавист.Тъжни и самотни са душите на тези хора ,както нерадостно и усойно е мястото,където доживяват остатъка от дните си.Преобладават тъмните тонове при описание на пространствената среда-черното и сивото,които са в унисон с тъжния „пейзаж”в душите на героите.Внушенията за духовна бедност и неуютност са конкретни,сетивни послания на автора:
„Никой квартал на Париж не е така отвратителен,и да си признаем –така непознат...Навсякъде се носи миризма на нещо спарено,мухлясало,гранясало...”
Балзак отлично познава Париж-от социалните низини до бляскавите аристократични върхове.Величие и падение на човешките нрави контрастно изпълват повествователното съдържание на неговия роман.Познава грозната низост на потомствения аристократ и красивото великодушие на интелектуално разкрепостения,на аристократа по дух,а не по родов герб и потекло.Балзак извайва грозно-красивите образи на своята действителност.Той критикува чрез покварената красота и чрез мнимо-почтената грозота.Авторът е верен на своята художествена страст към истинското,макар и деформирано лице на реалността.
В пансиона на госпожа Воке живеят бедни студенти,дребни чиновници,изоставени мъже и жени,хора с тъмно минало,пропаднали търговци.Тези хора с разнолики човешки съдби,с неизвестно бъдеще са обединени от своята тъжна социална съдба.Бедността е обща участ за всички.Хората са еднакво безсилни пред неумолимата социална реалност,която ги държи изолирани от света,затворени зад отблъскващите стени на пансиона.Някои са все още в началото на нерадостния си път,извървян вече от други и донесъл им само разочарование и тъга.Главно действащо лице-носител на конфликта и повествователното действие в романа е дядо Горио.
Тъжна е съдбата на героя,стигнал до апогея на личностния си успех,победил със силата на духа и волята,несретата в своя живот,но заплатил твърде висока цена с ограбената емоция на душата си.Личното щастие на някога богатия и всесилен господин Горио е получено в замяна с безкрайното нещастие на другите.Той е отчужден,дистанциран и безразличен към чуждата болка и страдание.Емоционалната студенина в миналото го обрича на самота и дълбоко страдание в настоящето.Забравен от двете си дъщери, дядо Горио гасне сред нищета и бедност,прозрял с душата на отхвърления и на лишения от човешката обич на най-близките си,голямата драма на своето време:преобърнатите нравствени ценности подменят човека с вещ,превръщат го в материална проекция на натрупаното благосъстояние,достойнството се измерва със звъна на златото,а любовта струва пари.Най-истинското чувство-обичта е разменна монета в голямата,но страшна сделка на човек с нравите и морала на времето,в която отделният индивид губи душата си, но става „висока” личностна мяра за успех,обществена власт и социален престиж.Превръща се в тип, „достоен”за подражание.Това особено „достойнство” заплаща скъпо в настоящия си нерадостен живот героят на Балзак-дядо Горио.Загубил личното си достойнство,обрекъл сам себе си с низостта на постъпките си на унижение и презрение,той се докосва до грозната истина за своя недостойно преживян живот.Героят се отчуждава от самия себе си.Той търси обич,но не я получава.Няма пари да я купи.Самият дядо Горио някога е определял цената й,но сега тя е непостижима за него.Героят сам наказва себе си,сам изрича присъдата над времето и обществото „Парите дават всичко,дори и дъщери!... Светът е лош!Убедих се в това!”

Целият материал:
Прикачени файлове
Цената на успеха в „Дядо Горио”.rar
(7.67 KиБ) Свален 31 пъти
Прочетено: 3237 пъти
Изображение
Нова тема Отговори

  • Подобни теми
    Отговори
    Преглеждания
    Последно мнение

Върни се в “Литература”