Здравейте! Вероятно използвате блокиращ рекламите софтуер. В това няма нищо нередно, много хора го правят.

     Но за да помогнете този сайт да съществува и за да имате достъп до цялото съдържание, моля, изключете блокирането на рекламите.

  Ако не знаете как, кликнете тук

"Метаморфозата" на Франц Кафка

Безплатни есета, реферати, доклади, анализи и всякакви теми свързани с литературата.
Константин Преславски, Черноризец Храбър, Паисий Хилендарски, Любен Каравелов, Добри Чинтулов, Добри Войников, Петко Р. Славейков, Христо Ботев, Иван Вазов, Алеко Константинов, Пенчо Славейков, П.К. Яворов, Димчо Дебелянов, Елин Пелин, Гео Милев, Никола Вапцаров, Христо Смирненски, Атанас Далчев, Йордан Йовков, Никола Фурнаджиев, Елисавета Багряна, Димитър Димов, Димитър Талев, Веселин Ханчев, Йордан Радичков, Николай Хайтов, Блага Димитрова, Христо Фотев, Борис Христов и Виктор Пасков
Нова тема Отговори
Потребителски аватар
Mozo
Skynet Cyber Unit
Skynet Cyber Unit
Мнения: 284008
Регистриран: пет юни 01, 2007 14:18
Репутация: 334817
Местоположение: Somewhere In Time

"Метаморфозата" на Франц Кафка

Мнение от Mozo »

„Метаморфозата” на Франц Кафка


Произведенията на Франц Кафка са изключително характерни за епохата, в която е творил, изпълнена с лутания и екзистенциални страхове. В тях той описва един свят, който се характеризира с душевна изоставеност, безчовечност, бюрокрация и абсурдност и ни дава необозримо количество тълкувания. В историите на Кафка се преплитат непосредствено ежедневието и фантазията. Това са истории, разказващи за животни и метаморфози, за края на света, за упадъка и изчезването на човешкото. Тази многозначност свързва творчеството на Кафка с кризата на разказа, с Експресионизма. Почти всичките му произведения се отличават с напрежението между разбираемост и неразбираемост. Едно подобно разнообразие от интерпретации ни предлага и разказът „Метаморфозата”.
Това произведение на Кафка ни показва опита на Грегор Замза, превръщайки се сам в насекомо, да се освободи от света на бащиния закон и да спаси своята духовна екзистенция от работата и обществото. Още в началото на разказа главният герой, Грегор Замза, се събужда „след неспокойни сънища” превърнат в ужасно насекомо, като в същото време авторът констатира тази страшна метаморфоза съвсем прозаично. Както всички произведения на Кафка, така и „Метаморфозата” е изпълнена с абстракции, които усилват нереалността на поетическия му свят. Мотивът за преобразяването/ метаморфозата е централен и често използван в легенди и приказки. Затова историята изглежда нереалистична, но същевременно разбулва същинския смисъл и дълбоко сркитото. С необратимата метаморфоза започва новата действителност за Грегор, с която той достига до нови прозрения, до нови критерии за оценка и която му позволява да потърси значението и смисъла на досегашния си живот.
Грегор Замза е търговски пътник, който не мисли за нищо друго освен за работа, но който след своето преобразяване внезапно съзира ограничеността на малкия си свят, своята „прекалено малка стая”. Той протестира срещу този начин на живот, а протестът му намира проява в превръщането му в бръмбар, което прави невъзможно търговската му работа. Неговото бунтуващо се подсъзнание намира нов образ. Той протестира срещу униженията на своя шеф, които трябва да търпи на работа, защото е зависим от него заради дълговете на родителите си. Дори и семейството подтиска Грегор, карайки го раболепно да работи за тях. Отблъскващият образ на насекомото е израз на неговото нещастно и поробено съществуване и на подтиснатия му бунт. Но чрез метаморфозата се случва размяна на ролите, при която Грегор се превръща в „паразита” на досегашните използвачи (семейството му).
В противовес на неговата вяра в човешката привързаност у другите и на решението му да се разкрие пред ближните си, изпълнен с очакване, всички останали изпадат в паника при вида му и противно на надеждите му ги обзема агресивен ужас. При вида на сина си майката, крещейки, се скрива в обятията на бащата, който от своя страна също разбира погрешно отчаяните молби на Грегор и го избутва като диво животно заплашително с бастуна си през вратата обратно в стаята му. Ранен и притиснат в рамката на вратата Грегор получава от баща си „един наистина силен удар и той излетя, силно кръвящ, навътре в стаята”. Дълбоко ранен и захвърлен в самота Грегор разбира, че няма да намери за духовния си свят никакво разбиране, помощ или съдействие от страна на семейството си. Той осъзна, че е чужд за близките си и трябва сам да се справя с новия си облик и усамотението си. Това, което би могло да преобрази Грегор обратно в човешки образ, е безрезервното и грижливо съчувствие на близките му хора. Вместо това те бягат от него и показват явно истинското си лице. Така Грегор завинаги замлъква пред роднините си. Последната му надежда остава у сестра му, тъй като особената му връзка с нея го кара да се надява, че може да продължава да живее с помощта на нейната обич. Въпреки разочерованието от другите той вярва, че сестра му е „останала близка”. Двамата имат много тясна връзка помежду си – обичат се и се грижат един за друг. Тъй като сестра му, Грета, се отличава с привързаността си към музиката, на което Грегор винаги се е възхищавал, той имал намерението „да я прати в Консерваторията” като знак на любовта му към нея. Веднага след преобразяването му тя започва с обич да се грижи за него. „Внимателната му сестра” е единствената, която се осмелява да влиза в стаята му и да му носи ядене. За родителите си, които до сега са я считали „за безполезно момиче”, тя изведнъж става важна, защото осъществява връзката с променения им син. Но с времето Грегор забелязва и в нейното поведение нарастващо отчуждение. Той осъзнава, че „вероятно е поела тази тежка задача от наивно лекомислие” и че новата му душевна действителност отчуждава любимата му сестра.
Оказва се, че екзистенциалната зависимост на семейството от Грегор не е била толкова голяма, колкото той е предполагал. Постепенно се разкрива и лицемерието на бащата към сина си. Голямото желание на Грегор да направи кариера, за да спечели възможно най-много пари, бе задоволило и удовлетворило истински само него, докато другите бяха свикнали бързо с това. Докато той усърдно работи заради дълговете на родителите си и няма време за себе си, семейството му води паразитен живот за негова сметка и успява дори да натрупа пари. Това прозрение го изпълва със „срам и тъга”.
След промяната на отношението на сестра му към него на Грегор му остава да се надява единствено на майка си, защото „тя разбира всичко много по-добре от сестрата”. Но се оказва, че дори и майчината любов не може да бъде подкрепа за него. След като Грегор открива новата си способност да лази по стените и тавана, което за него изразява свободата на духа му, сестра му, искайки да му помогне в този нов навик, решава да махне всички мебели от стаята му. Но майка му счита, че „топлата му, уютно обзаведена стая” може да направи метаморфозата на сина ú обратима и да го върне в предишния му удобен обичаен свят. Но виждайки преобразения си син, тя „сякаш се отказа от всичко”, рухна в безсъзнание и се предаде окончателно. „Грегор бе низвергнат от майка си” и се превърна в окончателно изгубения син.

Целият материал:
Прикачени файлове
"Метаморфозата" на Франц Кафка.rar
(10.52 KиБ) Свален 15 пъти
Прочетено: 284 пъти
Изображение
Нова тема Отговори

Върни се в “Литература”