Славянски литератури

[Mozo]

СЛАВЯНСКИ ЛИТЕРАТУРИ
2010 – 2011 година
СТАРИТЕ СЛАВЯНСКИ ЛИТЕРАТУРИ
Средновековие – обхваща периода от IX до XIV –XV век. Разделя се на два основни етапа:
1. Първи етап обхваща периода IX –XIII век.
2. Втори етап обхваща Лайцизацията от XIV до началото на XV век. Тогава се наблюдава навлизането на светските елементи в литературата.
Влияния върху славянските литератури:
1. Политически фактор – създаването на славянските държави.
2. Културен фактор – мисията на Кирил и Методи.
3. Религиозен фактор – разпространяване на Християнството по византийски и римски модел. Възникват религиозните общности slavia orthodoxa и slavia romana.
Характерно за средновековната литература е че тя няма собствени функции, а обслужва църковни и държавни интереси.
За Средновековието е характерен теоцентризъм, религиозна литература, малцина изповядват различна от християнството религия. Через религиозни произведения славянските автори обучават народите си на християнски начин на живот – обучителна и утвърждаваща феодалната държава функция.Преводи на богослужебни книги, книги на църковните отци (патеристика). Славяните биват източни и западни (респективно Pax Slavia Orthodoxa и Pax Slavia Romana), пише се на старобългарски и латински.
Сръбска литература: за начало може да се посочи ХIIв. — първи писмени паметници, свързани с утвърждаването на първият сръбски княз — Стефан Неманя (1187г.). В тази връзка съществуват различни текстове, основен жанр е житието.Синовете му (Растко и Стефан-младши) пишат първите сръбски жития (посветени на баща им). Растко се замонашва и приема името Сава, а Стефан-младши получава званието "Първовенчани", след като стъпва на трона, защото е първи официално признат сръбски крал. Владетелите биват хвалени за строежите на църкви и териториални придобивки. Литературата е силно политизирана. Други автори на жития са Теодосие (автор на житие от 300 стр. – нещо като средновековен роман за светец) и Доментиан (верен на каноничните догми, в произведенията му светецът не се променя психически). Към края на Средновековието, в сръбсктата литература протичат идентични на нашенските литературни процеси по това време – текстовете стават по-кратки и емоционални, с трагични нотки.
Хърватска литература – различава се от сръбската. Държавата възниква през IХ век, още от началото владетелите ѝ се ориентират към Рим. Глаголицата се е употребявала по тези места още преди формирането на държавата, като прониква първоначално неофициално. Бива реформирана в "ъглеста" глаголица, срещала се е и кирилица. Към ХV век латиницата става основна писменост. Най-старите литературни паметници са с юридически характер – Дуклянска хроника (разказва за миналото на славяните край град Дукля и е представено по два начина – народни предания и легенди. Също и "Разказ за св. Йоан Владимир" (княз на областта Зета), съчетаващ множество житийни особености.
Хърватската литература се различава от тази на останалите славянски народи по ранното включване на драмата (Х – ХI век) — църквени приказания.
Чешка литература – развива се в пет века, два периода (старославянски и латински). Първият период е свързан с мисията на Кирил и Методий във Великоморавия. "Панонски легенди", "Проглас към Евангелието", "Господи, помилуй нас", жития на първите чешки светци (св. Вацлав, св. Людмила) – по-скоро легенди, отколкото жития.
Х век – Великоморавия спира да съществува – Прага става столица, на власт идва династията на Пршемисловичи.
Интересен жанр представляват хрониките. Първи чешки летописец е Козма Пражки – пише на латински.Пример за хроника – Далимилова. Тя е написана на чешки, показва засилването на едноименен елемент и е първото изразяване на немската експанзия на изток. Към края на ХIV век има богата наситеност с хумор и сатира, присмех над другия и грешника.
Полска литература – три основни етапа:
* от девети до дванайсти век – "ученичество" да бъдат християни;
* дванайсти-четиринайсти век – поява на паметници на народен език, макар главно латински; религиозна ориентация;
* петнайсти век – предренесансов.
Първата полска творба е Dagome index (Х век), разказващ за живота на първия полски княз – Мешко.
През първите два века поляците усвояват християнските основи. Междинен етап – ХII – ХIII век – литературата започва да се създава от поляци на латински език. Все още е водеща религиозната тема. Трети етап на старата полска литература – ХV век – разцвет на книжнината. Признаци на ренесансово мислене. Жанрове: житие (напомня на сръбското средновековно житие – също изразява политически стремежи и тенденции). Пример: житие на св. Станислав (първа полска биография, писана от поляци) – ХI век –осъден на смърт заради политически заговор, разкъсан от коне. В този момент св. Станислав още е бунтовник, противник на властта. Култът към него се развива с различно отношение: новият момент е с различен политически характер – слаба кралска власт; новият преписвач разказва с голяма симпатия за св. Станислав и как разчекнатото му тяло се събрало отново – символ на представата, че сега разпокъсаните полски земи някога ще се съединят отново. През ХVI век съществуващите жития биват преработени, а новите се връщат към най-стар модел – житието на мъченик. Такива са и последните средновековни жития (пример: това на Георги Нови Софийски). Важен жанр, развил се в полската средновековна литература – хрониките, днес са познати около 50 паметника. Първа хроника е от началото на ХII век – Гал Аноним – обхващаща събитията от библейската древност до неговата съвременност. Застъпва идеята за централизирана държава. Критикува св. Станислав. Хрониката му е в римувана ритмизирана проза. Други съчинения от същия жанр – на Винценти Кадлубек – в началото на ХIII век (стотина години след Гал Аноним). Кадлубек е ерудиран краковски епископ, който си позволява да изопачава някои събития; опитва да морализира историческите факти. Възхищава се от св. Станислав и търси символиката в срастването на тялото му.Кадлубековата хроника е под формата на диалог – въпроси и отговори. Съчетание на поезия и проза, дълго е била ползвана за учебник.
ХV век –разцвет и залез на средновековната литература, засилена роля на литературана на народния език.Светска литература, рицарски хроники, рицарска поезия (пример за последната –Злота: поема на държанието на масата – наръчник по добро поведение). Връх на средновековната полска историография е дванайсеттомната история на Ян Длугош – "История на Полша".
Основатели на славянските държави:
Чехия – династия на Пжъмисловците.
Полша – Пясците, християнизация на Полша – 966 година.
Сърбия –XII век династия на Неманичите.
Хърватия – династията на Търпимирович, приемат католицизма през IX век. През X век се обединяват Панония и Далмация.
Словения – през XI –XII век съществуват много малки княжества.
Босна и Херцеговина – през XII век съществува босненско княжество. През XIV при Бан (княз) Кврътко Босна е провъзгласена за кралство, в чиито състав влиза и Херцеговина. През XV век една част от Херцеговина е откъсната и обявена за херцогство.
Основния тип писател на средновековна литература е писателя духовник. Затова текстовете са анонимни, защото писателя се е считал за посредник на бога.
ПЕРИОДИ В СЛАВЯНСКИТЕ ЛИТЕРАТУРИ
V – VII век – Велико преселение на народите.
VIII – X век – Създаване на отделните славянски държави.
IX – XIII век – Средновековна литература.
XIV век – Реформация.
От края на XV – началото на XVII век – Ренесанс породен от реформацията и даващ начало на хуманизма.
Средата на XVII – средата на XVIII – Барок.
От 70, 80те години на XVIII век до XIX век – първа фаза на Славянското Възраждане, известна и като Класицизъм и Просвещение.
От 20те години на XIX век до 50те години на XIX век – втора фаза – Романтизъм.
От 50те години на XIX век се развива Реализма.
Около 90те години на XIX век се формира Модернизма.
След 20те години на XX век се появява Авангардизма.
Жанрове в средновековната литература:
Агиография – жития характерни за източните славяни, легенда характерна за западните славяни.
Химнография– духовна песен.
Историография – хроника характерна за западните славяни, летопис характерен за южните славяни.
Реформацията се развива в чешка среда.
Хуманитаризма представлява преминаването на ренесансовите идеи в изкуството.
КУЛТУРНИ ЕПОХИ И НАПРАВЛЕНИЯ
СЛАВЯНСКИ ЛИТЕРАТУРИ
ЗАПАДНОЕВРОПЕЙСКИ ЛИТЕРАТУРИ
Средновековие
IX – XIV
Ренесанс
XV– ср.XVII
Барок
ср. XVII– ср.XVIII
Възраждане
I етап Просвещение и Класицизъм


II етап Романтизъм

70те год. XVIII – 20те год. XIX


20 – 50те год. XIX

Класицизъм –II пол.XVII
Просвещение – XVIII

Кр.XVIII – 30те год.XIX
Реализъм
• Начален
• Критически
• Социалистически


50 – 80те XIX
80те XIX – ср. XX
20те XX – 80те XX

30те год. XIX ->
Модернизъм
I етап Модерна
• Символизъм
• Импресионизъм
II етап Авангардизъм
• Кубизъм
• Футуризъм
• Експресионизъм
• Дадаизъм
• Сюрреализъм

90те год. XIX – 20те XX

20 – 40те XX
• Поетизъм
• Зенитизъм
• Краковска авангардна
• Формизъм

50те год.XIX – Кр.XIX

Нач. XX– 60теXX
Екзистенциализъм
60 – 90те год. XX
Ок. I св. В. – 60те XX
Постмодернизъм
90те год. XX ->
60те год. XX ->
ПЪРВИ ПАМЕТНИЦИ
Първите текстове са с религиозен и богослужебен характер – молитви, преводи на части от Библията и богослужебни книги, четива с религиозен характер – сборници с разкази за монаси и пустинници, Преглас към евангелието, юридически текстове свързани с изграждането на държавната институция – съдебни закони.
Мисията на Кирил и Методи е предназначена за Великоморавия. Старобългарската литература е пряк наследник на кирило-методиевото дело. Първите писмени паметници са писани на глаголица.
Чехия
• пражки глаголически листи писани на глаголица X или XI век, писани най-вероятно в Сазавския манастир.
• Киевски листи – глаголически откъси от масали.
Полша
• до XIV век литературата е писана на латински.
Сърбия – глаголически текстове:
• Мирославово евангелие – около 1179
• Вуканово еванелие – 1202 / 1203
Хърватия
• Надписи на глаголица на остров Кърк около 1100 година.
• На кирилица – лист от остров Брач около 1185.
В Полша римокатолическата църква не допуска писането на полски език. В Хърватия глаголицата съществува до XIV век.
Словения
• Фризенгийски листи
ХИМНОГРАФИЯ И ДУХОВНА ПОЕЗИЯ
Slavia Romana
Чехия
• Господи, помилуй ни – X век – първи литературен текст в чешката литература.
• Свети Вацлаве – XII век.
Полша
• Пише се на латински, едва през XIV век започва писането на полски.
Slavia Orthodoxa
Сърбия
• Единородни сине Дева.
• Поучително стихотворение Диоптра (Огледало) от края на XI век.
Вацлав I – възпитан е от своята баба Людмила, но брат му е противник на християнството и го убива.
АГИОГРАФИЯ – ЛЕГЕНДИ И ЖИТИЯ
SlaviaRomana
Чехия
• Легенди за свети Вацлав X – XI век писани на глаголица на чешки и латински
Полша
• Легенди в стихотворна форма за свети Алекси.
Slavia Orthodoxa
Сърбия
• Жития близки до биографията
Легенда – разказ за светец.
Житието има три дяла:
1. Представя се семейството на светеца.
2. Представят се изпитанията и пътя за достигане до християнските ценности (духовно извисяване).
3. Разказва се за чудесата извършени от него или за мощите му.
В легендата е застъпен третия дял от житието т.е. говори се за чудесата извършени от светеца.
Житието има биографически характер.
Значимите агиографски текстове се появяват в Полша през XIV век.
Свети Сава – сърбин умира в Търново (гроба му е в църквата ”Свети Четиресет Мъченици”). Той е най-значимата личност от сръбското средновековие, произхожда от династията на Неманичите. Създава Хилендарския манастир. Създава самостоятелна сръбска архиепископия и става първи архиепископ на Сърбия. Връщайки се от посещение на Светите места посещава близкия си приятел цар Иван Асен II, но се разболява и умира в Търново. Създава най-ранните агиографски текстове.
ИСТОРИОГРАФИЯ
Slavia Romana
Чехия
• Козмова хроника на латински.
Полша
• Основен жанр хроника
• Гал Аноним от XII век
• Винценти Кадлубек от началото на XIII век на латински
Смесват се библейски разкази и действителни разкази.
SlaviaOrthodoxa
Летопис на поп Дюклянин характерен за всички южни славяни.
Следва се календарния принцип и се описва всичко по години.
ЛАИЦИЗАЦИЯ НА СТАРИТЕ СЛАВЯНСКИ ЛИТЕРАТУРИ
Още от средата на XIII век се започва постепенно освобождаване на литературата от нейната основна богослужебна функция. Текстовете придобиват нови строфи. Анонимния писател е заместен от писателя гражданин. През XIV век в Прага за първи път и после в Полша се появява нов писателски тип – студента. Наблюдава се смяна на династиите Премисловците са заменени от Люксембургите, императора на Свещената Римска Империя превръща Прага в столица на Империята. Започва разцвет на чешката държава при управлението на Карл IV. Развива се културната дейност – в Прага са построени първите ренесансови сгради. Ренесансовите идеи идват от Италия. Чехия е първата страна с ренесансови прояви и съзнание. През XIV век в Полша идва на власт династията на Ягеловците.
Поетическите жанрове се диференцират, появяват се нови жанрове. Появява се Схоластика, светска лирика, куртоазна и некуртоазна сатира. С новите жанрове се ликвидира синкретизма. В западния славянски свят много силно влияние има немската култура. По това време културния разцвет се свързва с разцвета на шляхтата. Засилва се писането на роден език. Литературата се създава за обслужване на елита – аристокрация, студенти, професори.
Химнография – в нея най-слабо се проявява процеса на лайцизация.
В Полша се появява Богородица състояща се от три части – първите две са молитви към Христос.
В Чежия се появява Веселата Магдалена. Създават се и множество великденски и коледни песни, появяват се и Мариянски песни посветени на Мария Магдалена.
Южни славяни–създават се духовни песни писани предимно на глаголица – главно химни за светци.
Цвят от всякаква мъдрост – Хърватия.
На латиница от средновековието е позната Пшибинитска молитва.
Сърбия – няма някакво специфично развитие.
Агиография – развива се много активно – появява се патриотичния мотив.
Св. Прокуп – XIV век се създава тази легенда – патриотична за Чехия.
Полша
Св. Станислав – разсечено е тялото му на части и то се съединява.
Проявява се единно патриотично чувство, което довежда до национално.
Чехия
Св. Катаржина – олицетворява силата на вярата – успява да обеди 40 езически мъдреци да приемат Християнството.
Южни славяни – продължава да се развива житието. В житието се създава един нов жанр – Апокриф.
Историография
Много силно е развита в Полша, където през XIV век се появява историята на Ян Длугош.
В Чехия – XIV век – най-значителния текст е Далимилова хроника. Тази хроника притежава първите белези на белетризацията.

Целият материал: