Здравейте! Вероятно използвате блокиращ рекламите софтуер. В това няма нищо нередно, много хора го правят.

     Но за да помогнете този сайт да съществува и за да имате достъп до цялото съдържание, моля, изключете блокирането на рекламите.

  Ако не знаете как, кликнете тук

Опълченците на Шипка-анализ

Безплатни есета, реферати, доклади, анализи и всякакви теми свързани с литературата.
Константин Преславски, Черноризец Храбър, Паисий Хилендарски, Любен Каравелов, Добри Чинтулов, Добри Войников, Петко Р. Славейков, Христо Ботев, Иван Вазов, Алеко Константинов, Пенчо Славейков, П.К. Яворов, Димчо Дебелянов, Елин Пелин, Гео Милев, Никола Вапцаров, Христо Смирненски, Атанас Далчев, Йордан Йовков, Никола Фурнаджиев, Елисавета Багряна, Димитър Димов, Димитър Талев, Веселин Ханчев, Йордан Радичков, Николай Хайтов, Блага Димитрова, Христо Фотев, Борис Христов и Виктор Пасков
Нова тема Отговори
Потребителски аватар
MIlenAB
Регистриран
Мнения: 1
Регистриран: съб мар 16, 2019 19:08
Репутация: 20
пол: Жена
Местоположение: София

Опълченците на Шипка-анализ

Мнение от MIlenAB » съб мар 16, 2019 19:15

,,Опълченците на Шипка“
11.08.1877
,,Опълченците на Шипка“ е последното стихотворение от поетическия цикъл ,,Епопея на забравените“(група поетически произведения,свързани от обща тема,герои или сродни чувства).Авторът е Иван Вазов,а годините на създаване на поетическия цикъл са 1881-1884г.
Мотивът на поета когато пише ,,Епопея на забравените“ е да напомни на българския народ дългия и мъчителен път, който сме изминали.Идеята му идва от това,как хората, като,че ли са забравили трудностите,жертвите и героизма на борилите се за свободата на България.Българите,а и не само те,прехвърлят интересите си върху материалното,чувството за собствено величие.Това прави огромно впечатление на Иван Вазов,за това пише „Опълченците на Шипка“.
Самото име ,,Епопея на забравените“ говори за смисълът на сътворението на поетическия цикъл.Епопеята е жанр,с който се представят исторически събития.Може да се приеме като литературен паметник на личностите и събитията,за които е писано.Втората част от името-„на забравените“ показва ясно на кого са посветени стихотворенията.А именно на всички дали живота си за свободата на родината ни и след това безславно забравени.
Историята зад творбата „Опълченците на Шипка“ в действителност разказва за битката при Шипченския проход.Турската войска от близо 30 000 души се насочва към Шипченския проход, с цел да изтласка руската армия.Българските четници установяват,че бъдейки общо 5500 човека,ще им трябва подкрепление.Те търсят помощ от генерал Радецки,но той отказва ,мислейки си,че турците няма да нападнат прохода,ами град Омуртаг.
Борбата се води 3 дни като третия ден положението става най-тежко.Патроните и снарядите на опълченците са на привършване.Точно когато настъпва най-критичния момент Радецки и четата му пристигат и с тяхна помощ османците са отблъснати,и проходът е спасен.
Жанрът на „Опълченците на Шипка“ е ода(стихотворение с възторженост,в което се възпяват подвизи или героични събития).Изразено е преклонение към този върховен момент от българската история.
Композицията(строежът на текста) е триделна(първата част е експозиция,втората представя основното съдържание,третата има ролята на финална възхвала).Този тип композиция е много често срещан при жанра ода.Различното при тази е,че всяка от трите части също се разделя на още две такива.
Във встъплението лирическия говорител представя срамните поражения,използвайки идеята за мрак,а след това прави контраст,разказвайки за героизма и паметния подвиг на Шипка,като ги свързва с противоположната идея за срама-светлина(„в нашта история кат легенда грей“).
При основната част има същия контраст.Тя започва с описанието на мъчителното,с усещането за изнемога и готовността за саможертва.След това се появява новият прилив на сили,причинени от влиятелните думи на генерал Столетов, което води и до кулминацията на боя.Мъртвите участват редом с живите,заради недостиг на оръжия.
Последното четиристишие се разполовява между картината на ожесточената битка и предполагаемото бъдеще, в което героизмът на опълченците си заслужава победата.
В произведението „Опълченците на Шипка“ героят е колективен-защитниците на прохода и съпротивата.Обръща се внимание на неопитността на българските юнаци срещу закалената многобройна османска войска.Опълченците независимо голямата вероятност да загубят войната са готови да поемат риска и да се жертват.За това са изобразени като извисени,за разлика от турците,които са описани като безлични,бездушни талази от хора.Така се въвежда метонимията за ниско и високо като пример за това е „Върхът отговаря с други вик:ура!“.Върхът олицетворява опълченците.
Това води до третия образ -Балкана.В тази творба обаче той не просто символ на родното,ами планинският връх има връзка със защитниците на прохода.Те сякаш физически са се слели с планината и тя им дава кураж и сила да продължат напред.
Това отприщва основната тема на стихотворението-макар и опълченците да нямат физическата мощ да се борят,любовта им към родината,жаждата за свобода,омразата към поробителя и дългът към отечеството пробуждат духовна мощ и те са несломими
Прочетено: 80 пъти

Нова тема Отговори

Върни се в “Литература”