Здравейте! Вероятно използвате блокиращ рекламите софтуер. В това няма нищо нередно, много хора го правят.

     Но за да помогнете този сайт да съществува и за да имате достъп до цялото съдържание, моля, изключете блокирането на рекламите.

  Ако не знаете как, кликнете тук

Величието на националния дух във вазовата ода "Кочо"

Безплатни есета, реферати, доклади, анализи и всякакви теми свързани с литературата.
Константин Преславски, Черноризец Храбър, Паисий Хилендарски, Любен Каравелов, Добри Чинтулов, Добри Войников, Петко Р. Славейков, Христо Ботев, Иван Вазов, Алеко Константинов, Пенчо Славейков, П.К. Яворов, Димчо Дебелянов, Елин Пелин, Гео Милев, Никола Вапцаров, Христо Смирненски, Атанас Далчев, Йордан Йовков, Никола Фурнаджиев, Елисавета Багряна, Димитър Димов, Димитър Талев, Веселин Ханчев, Йордан Радичков, Николай Хайтов, Блага Димитрова, Христо Фотев, Борис Христов и Виктор Пасков
Нова тема Отговори
Потребителски аватар
Mozo
Skynet Cyber Unit
Skynet Cyber Unit
Мнения: 283199
Регистриран: пет юни 01, 2007 14:18
Репутация: 332742
Местоположение: Somewhere In Time

Величието на националния дух във вазовата ода "Кочо"

Мнение от Mozo »

ВЕЛИЧИЕТО НА НАЦИОНАЛНИЯ ДУХ
ВЪВ ВАЗОВАТА ОДА „КОЧО”
/план – конспект за интерпретативно съчинение /

І – УВОД:
1. Социалната задача на цикъла.
2. Как Вазов осъществява епопейната дистанция?
= времевата отдалеченост и различията в ценностите на двете епохи – Възраждането и следосвобожденското време
3. Какво е мястото на одата в цикъла?

ІІ – ТЕЗА:
Възраждането ражда своите титани на мисълта и делото, но осъществяването на неговите големи задачи и цели става възможно, защото народът израства идейно да своите водачи и духовно съзрява за общия идеал – свободата. Така триадата „личност – народ – история” се превръща в основна философска концепция на целия цикъл, а народът – в главен герой и творец на историята. И ако в одите „Паисий” и „Раковски” той не присъства – масата е цел, идеал и кумир, в името на когото личността променя историята, ако в „Левски” множеството е готово да следва своя водач, ако в „Каблешков” народът, вече преодолял духовните последствия от робството, е прогледнал и реабилитиран, то в „Кочо” отделният човек вече е постигнал духовната си свобода и е готов на саможертва в името на народната. Одата носи идеята за несломимия български дух и изключителния, граничещ с безумие, народен героизъм, въплътен в образа на Кочо.

ІІІ – АРГУМЕНТАЦИЯ:
1. Сливането между личност и народ /индивидуален – колективен подвиг. Ролята на заглавието и подзаглавието.
2. Героизъм – трагизъм в лирическото встъпление – ролята на антитезите:
позор – слава
безчестие – чест
срам – геройство.
3. Абсурдността и изключителността на историческия миг / гняв – възторг/.
4. Изборът на перущенци пред лицето на смъртта – сакралното пространство на храма е противопоставено на робската земя около храма; топосният контраст изгражда и идейно – нравствения център; границата между тези две пространства /символно представена чрез зида, оградата/ е и граница между живота и смъртта, достойнството и унижението, „борба горда” и „падение”.
5. Обобщеният образ на защитниците на храма – заличени са всички различия, няма отделни хора, има НАРОД:
= динамиката на боя – представена чрез зрителни и слухови картини въз възходяща градация
= мотивът за лудостта – синоним за изключителност, себеотрицание, алюзия със светостта
= саможертвата – противопоставяне не само на поробителя, но и на „разума” на страхливците, еснафите, конформистите
= съзнанието за обреченост – превръща слабостта в сила
6. „Изведнъж” – завръзка; най – решителният и трагичен момент на погрома:
= диалогът между робската психика и свободния дух разкрива мотива за националната чест.
7. Отхвърляне на срама и предателството.
8. Кулминацията – в лирическото отстъпление – възторжена прослава на националния дух. Делото на перущенци – извисено до универсалните ценности; съизмеримо с безсмъртието; народът - висок духовен ръст; българинът – личност, достойна за свобода и възхищение.
9. Трагичният и величав образ на Кочо – най – висша проява на „пиянството” на един духовно свободен народ; Кочо – еманация на героична България; носи чертите на множеството, но не се слива с него, а се откроява от останалите:
= изборът на Кочо – не само сюжетен център на одата, но и връх на патриотично – нравствения патос на творбата, метафора за безграничната духовна сила на българите

Целият материал:
Прикачени файлове
Величието на националния дух във вазовата ода "Кочо".rar
(7.93 KиБ) Свален 7 пъти
Прочетено: 644 пъти
Изображение
Нова тема Отговори

  • Подобни теми
    Отговори
    Преглеждания
    Последно мнение

Върни се в “Литература”