Пищови по литературознание

[Mozo]

Ритъм - от гр. – съръзмерност, стройност. Това е правилното редуване, повтаряемост на еднакви елементи във времето. Цикличността на ритмичните процеси и трудовата дейност на хората, като се подчертава тяхното тъждество с тези в изкуството и литературата.. в човешката реч под ритъм се разбира периодичната повтаряемост на дадени звукови елементи във вермето. В ритмично и метрическо отношение стихът се дели на две части, наричани полустишия или колони. Ритмичната пауза, която разделя стиха на две части, се нарича постоянна или голяма цезура, медиана. Цезурата завършва с приключването на стъпката, което приключване трябва да съвпада със завършване на думата пред цезурата. Завършекът на стиха се нарича клаузула. Клаузулите биват: мъжка – когато ударението пада върху последната сричка на последната дума в стиха
Женска – ударението пада върху предпоследната сричка от края на стиха
Дактилна – ударението пада върху третата сричка от края на стиха.
Хипердактилна – пада върху четвъртата, петата или шестата сричка от каря на стиха.
Стихосложение е начинът на организация на звуковия материал в стихотворна реч. Основна единица на съизмеримостта на стиховете е сричката. Нейни основни фонетични признаци са височина, дължина и сила. Сричките в стиха могат да се подреждат както по общото количество на сричките и тогава се наблюдава т.нар. силабичесйко стихосложение, така и количеството на сричките с определена височина – мелодическо стихосложение; дължина – метрическо стихослож; и сила – тоническо стихослож. Признаците са взаимосвързани помежду си и затова са възможни системи стихосложения, съчетаващи два или повече от тези признаци, например силабомелодическо, силабометрическо. Стихосложенията могат да бъдат обособени в две големи групи: количествено и качествено. Първото се основава на еднаквия брой срички в съгласуваните стихове. Само последните ударения в съгласуваните стихове имат еднаква позиция. Качественото стихосложение се изгражда въз основа на ударените и неударените срички в стиха.
Идеалната схема на редуване на ударени и неударени срички се нарича метър, а повтарящите се групи от ударени и неударени срички – стъпка.
Метрическото – древногръцко стихосложение. Размерът на стиха се е получавал от съотношението между дълги и кратки гласни. Кратката сричка се е означавала със знака _, а дългата с -. В зависимост от броя на сричките в стиха са се различавали двусрични, трисрични, четирисрични и петсрични.
Силабическото стихосложение – ритъмът се изгражда от еднаквия брой срички в стиховете.
Тоническото стихосложение се основава върху съизмеримостта на стиховете по броя на ударенията, т.е. в стиховете има еднакъв или приблизително еднакъв брой ударения.
Силаботоническото стихосложение е най-често срещаното в световната и българскаат лирика. Неговата особеност е еднаквият брой срички и еднаквия брой ударения в съгласуваните стихове. Българската силаботоническа система вкл. 5 осн. Стъпки: *две двусрични 1.ямб _\ 2. хорей \_*три трисрични 1. дактил \_ _2.амфибрахий _\_ 3. анапест _ _ \
Свободен стих – стих, при който не се следват общоприетите и утвърдени принципи за творене на поезия. Стиховете имат само едно единствено постоянно ударение в края на думата и ритмическа пауза, която отделя стих от стих.
Рима – съзвучие в края(рядко-в средата или началото)на два или повече поредни стиха, което отбелязва техните граници и ги свързва помежду им. Същестуват мъжка, женска, дактилна и хипердактилна рима.
Строфа – съчетаване на два или повече стиха в тематично-смислово и ритмично единство.

Целият материал: