Димчо Дебелянов

[Mozo]

Димчо Дебелянов – живот и творчество
1. Поетическият му свят – свят на съкровеното, силен по въздействие със своята вглъбеност, с драматичността и с мъдростта, с копнежността и вечната неудовлетвореност.
2. Влияние върху творчеството и личността на Дебелянов на: социално несправедливата действителност; на модерната поезия; на кръга „Звено” (Николай Лилиев, Димитър Подвързачов, Йордан Йовков, Георги Райчев, Константин Константинов, Николай Райнов); на Пенчо Славейков и Яворов; на българските и френските символисти (Бодлер, Верлен, Метерлинг).
3. Творчески път, основни мотиви в поезията му:
!906г. – първи стихове;
влияние на социалистическите идеи – „Кръстопът на бъдещето”, „Светла вяра”;
самотност, раздвоеност, душевен драматизъм – „Черна песен” и другите елегии;
поет символист – „Легенда за разблудната царкиня”, „Гора”, „Миг”
стихове от фронта – предметно-психологическа образност; изпълнени с човечност, с тиха примиреност, с мъдро просветление.

Особености на Дебеляновата лирика
1. Димчо Дебелянов в поезията си отразява тайните, съкровеността, интимността на преживяванията.
„Поезията на Димчо Дебелянов е чиста песен, чийто лиризъм никога не се нарушава от патос или риторика.” – Владимир Василев
2. Лириката на Дебелянов е изповедна, психологическа лирика. Отличава се с общ елегичен тон.
3. Д. Дебелянов в поезията си отразява силата на рицар и слабостта на жертва. Поетът осъзнава силата, но и метежността на своята душа.
4. Много от стиховете му са сякаш израз на мисълта: „Плачем през сълзи за всички, които са велико самотни, безбрежно самотни.” В тъжния тих тон на песните му се долавя и много сила, воля.
5. У Дебелянов настоящето като че ли изчезва, остават миналото и бъдещето, споменът и мечтата, които се превръщат в своеобразно настояще. Духът лети към спомена блян и живее чрез него в настоящия миг.
6. Вечното търсене на хармония, светлина, успокоение и на жизнена пълнота съпътства поета и неговия лирически герой.

Дълбокият психологизъм на Дебеляновите елегии
(„Спи градът”, „Черна песен”, „Пловдив”, „Да се завърнеш...”, „Помниш ли, помниш ли...”, „Аз искам да те помня всие така”)
1. Мотивът за самотата – разкрит с нежно, тъжно, приглушено елегично чувство, като дълбоко изстрадано лично преживяване.
2. Самотата – изпълнена с мечти и спомени; реалистично–предметна зримост на спомените – образите на майката, на белоцветните вишни, на бащината къща, на детските дни.
3. Носталгията по детството, по идеализираното минало. Мечтите са предизвикани от несретническата съдба на лирическия герой, от разрива му с действителността.
4. Желанието за забрава, за успокоение и постигане на хармонията в смъртта, спомена, мечтата, за избава от метежността и на живота, и на собствената душа.
Раздвоението и самотата в „Черна песен”
(План-конспект)
1. Дебеляновата поезия – израз на съзнанието на модерния творец, на търсещия, непримиримия с реалността човек.
2. „Черна песен” – символен образ на скръбния глас на Дебеляновата душа; поглед към богатия вътрешен свят на индивида.
3. Драмата на лирическия Аз, невъзможността в неговия свят да бъдат постигнати покой и хармония.
4. Контрастните състояния в света на човека и на природата – израз на вечна неудовлетвореност, на несбъднати желания и несподелени страсти, на невъзможното успокоение и в живота, и в смъртта.
5. Идеята за трагичната обреченост и за безсмислието на човешките усилия във втора строфа.
6. Тъгата на човека, болката от невъзможността да намериш себе си в света на другите – непрестанен стремеж към възвишен свят, към хармония и успокоение, непрестанно възраждане и разочарование.
7. Съзнанието за пълна безперспективност и безнадеждност в последната строфа.

Копнежът по родното в „Да се завърнеш в бащината къща...”
(План-конспект)
1. Копнежът по родното – изразен чрез душевни преживявания, образни представи и болезнен размисъл.
2. Поетичната атмосфера в стихотворението – изпълнена с притаеност, приглушеност, смиреност, със здрач и тишина.
3. Драмата, породена от отдалечаването от бащиното огнище, съхраняващо родовите ценности.
4. Прошката – изразена и внушена чрез символния образ на всеопрощаващата майчина прегръдка.
5. Светлият блян по бащината къща храм.
А) Образът на прага – гранично място между студенината на чуждото и топлината на родното пространство; мястото на срещата на майка и син.
Б) Символният смисъл на образа на старата икона, утвърждаващ сакралността на родното пространство.
В) Миражният романтичен копнеж по родното – израз на елегична носталгия по бащиния дом и по святата майчина закрила и подкрепа.
6. Духовното пречистване пред смъртта.
7. Нежеланата пробуда, изразена чрез елегичната поанта в последните два стиха.
Драматизмът във финалните два стиха, породен от сблъсъка между мечта и реалност и от усещането за тъжна и тежка загуба – на родната майка и на родината майка.

Идейно-естетически анализ на елегията „Помниш ли, помниш ли...”
(План-конспект)
1. Спомените, представени нежно и лирично.
2. Драмата, породена от неприветливото настояще, от грубия и неосмислен живот, от липсата на перспектива, от носталгия по миналото и дома.
3. Лирическият герой в диалог със себе си – белег за самотност, но и за вглъбеност в мъката и спомените. Смисълът на „ти – формата”.
4. Домът – представен като сакрално пространство.
Миналото – източник на хармония и светлина, на жизнерадост, вяра, щастие, красота, но и на чувство за вина.
5. Ангелите – символен образ на вечния покой, на душевна извисеност, на чистота и красота.
6. Настоящето – свързано с представата за затвор, с тежка самоприсъда, неосъществени мечти, с липса на вдъхновение, перспектива, с несвобода и мрак.
7. Трикратно повтореното обръщение „жалби далечни и спомени лишни” – израз на осъзната невъзможност да се повтори времето на безгрижното щастие.
8. Самоприсъдата – израз на силна нравствена и психологическа чувствителност. Застрашената духовна свобода.
9. Разкаянието – белег на дълбоко вътрешно пречистване и на преодоляване на егоцентризма.
10. Творбата – израз на нежната чувствителност на поета Димчо Дебелянов, търсещ в спомена прекрасното и нравствените добродетели – нежността, обичта, закрилата между хората.

Мотивът за самотата в елегията „Спи градът”
(План-конспект)
1. Творбата – израз на неосъществим порив към прекрасното и идеализирано минало.
2. Бездомност и самота в настоящето – внушени чрез образа на дъжда, на скръбта, на черните стени и на кънтящите стъпки.
Смисълът на оксиморона: „На нощта неверна верен син”.
3. Миналото – изпълнено с любов, успокоение, светлина;
мечтано и непостижимо;
носталгията, спомените – драматично изживени, свързани и с болка.
4. Болезненото чувство за грях – спомените за „милото дете”, за чистата любов и жаждата за вечна красота.
5. Внушенията, постигнати чрез повторението на стиховете от първата и последната строфа.

Скръбните спомени в сонета „Пловдив”
(План-конспект)
1. Единството на биографичното и обобщението в стихотворението.
2. Отказът от спомена – мъчителен, непоносим, тревожен; предизвикващ тих, болезнен вопъл.
3. Драматично представеният мотив за проклятието и за изкуплението на греха във втора строфа; Божията забрана на любовта, вярата и надеждата.
4. Лирическият Аз – самотен и отчужден от всичко и от всички.
Смисълът на оксиморона „едничък дом на мойта скръб бездомна”. (Лирическият герой е бездомен, скръбен, безутешен, но следва своя единствено възможен избор.)
5. Поантата на стихотворението – силна и неочаквана.
Отказът от спомена. (Мъчително тревожно и непоносимо тежат многото „черни мисли”.)

Целият материал: