Негош и поемата "Горски венец"

[Mozo]

През 1847г. във Виена, Петър Петрович Негош, за пръв път публикува своето най-популярно произведение „Горски венец”.С течение на годините популярността на поемата прекрачва границите на Черна гора и Югославия.До1949г. е преведена на руски,словенски,чешки,полски,френски,немски,
италиански,английски,шведски,унгарски и македонски език.”Горски венец”е възвишена поема за непрекъсващата сила на народния черногорски дух.
Негош построява сюжета на базата на народните песни и предания.В „Горски венец” Негош говори с езика на своя народ.Езикът на героите е прост и колоритен,изпълнен е с много житейска мъдрост и здрави разсъждения,които се намират в монолозите на владиката Данило и игумена Стефан.Поемата е написана в така наречения народен десетарац.Това е стихът на черногорска-та,сръбската и хърватската песен.В българския превод десетараца е заменен с петостъпен хо-рей,който най-много се доближава до Негошовия стих. Състои се от 2819 стиха.Поемата се превръща в почти съкрален текст в сръбската литература.Тя е локална национална хроника,светско историческа и философска поема с широк светски диапазон.
Потурчването на черногорските християни,още през 16 век,слага началото на жаждата за кървава разплата с вероотстъпниците.По-късно тези действия се превръщат в народен бунт,който окриля свободолюбивия черногорски народ за още по-твърд отпор срещу османските завоеватели.В първите години на 18 век броят на потурчените черногорци се увеличава драстично.Първенците и войводите се събират на връх Ловчен,над Цетина,за да обмислят пречистването на Черна гора от тираните.След като събранието завършва без оконателно решение,тогавашният вожд,владиката Данило събира повторно първенците и представителите на потурчените черногорци.Чрез тези си действия Данило прави опит да върне вероотстъпниците към тяхната християнска вяра,преди да пристъпи към пълното им унищожение.Предложенията за мир са отхвърлени от потурчените черногорци.Първенците с помощта на игумена Стефан се заклеват да унищожат вероотстъпниците, който не искат да се върнат към христоянската вяра.След много премеждия и спорове на връх Божич се осъществява черногорската „Вартоломеева нощ” и всички потурчени черногорци са избити.
Това историческо събитие вълнува както Негош,така и предшественика му-владиката Данило.Негош сам се бори срещу османския натиск на ислямизация.
В поемата присъства живия черногорски дух.Негош изобразява простотата на черногорския човек,неговата психика.Образите на героите се отъждествяват с образи на борци-великани.Преживяванията им ни показват техните будни копнежи за свобода и независим политически живот.В поемата са ясно изразени и песните на народа,обичаите и вярванията.Негош насища „Горски венец”с много знания и лична и народна мъдрост.В произведението липсва описанието на природата,но затова нейната величественост,нейният скрит живот са отразени в живата реч на героите така вярно и картинно,че пред очите на читателя се появява непристъпната черногорска земя.
Героите в творбата ,които са взети от народните песни,са слети със строгата черногорска действителност.Всеки образ сякаш е чат от черногорската земя,но със своята фисическа и неповторима душевна индивидуалност.Негош не рисува външните образи на своите герои.Той ги представя чрез техните дела,мисли,преживявания и стил,като реални личности,които носят типичните белези на народната маса.
Персонажите в поемата нямат лично битие.Те познават само преданата служба към народа и страната си.Техният култ е народната свобода,чест и достойството.Ненавиждат насилието и обичат своята лична и народна свобода.Те страдат заедно със своя народ и тръпнат от страх пред неговата гибел.Техната цел е да запазят свободата и независимостта на родната земя.Въпреки своето безстрашие и те имат чувства-обичат своето оръжие като свой собствен брат и плачат като деца, когато вражески куршум пречупи вярната им пушка.Техният копнеж е да живеят честно и да умрат достойно,а тяхната саможертва да служи за пример на идните поколения.Ако случайно героят се влюби в някоя девойка,неговият копнеж по нея се изразява в неговите сънища,превръща се в едно епическо желание-той да бъде оплакван от любимата,която не може да му принадлежи.
Успоредно с изобразяването на всички тези характерни особености,авторът изобразява и кръстосания свят на три изключително различни цивилизации-черногорската патриархална култура,ислямският ориент и културата на Запада.Първоначално Негош изобразява конфликта между светът на турските експлоататори и тирани,които грабят земи и поробват народи и светът на черногорските борци,който се борят срешу завоевателите,експлоататорите и тираните,чиято главна цел е да смажат всичко,което заплашва техните традиции,обичай,вярванияи т.н.Представителите на двата свята принадлежат към две различни националности,на две вери,които съпоставят Бог и Аллах.Сблъсъкът,който се получава между тях е чисто словесен в началото.

Целият материал: