Николай Бердяев – "Мирогледът на Достоевски"

[Mozo]

РУСЕНСКИ УНИВЕРСИТЕТ „АНГЕЛ КЪНЧЕВ”

Факултет „Природни науки и Образование”
Катедра „Български език,литература и история”

РЕФЕРАТ

по Руска литература

Николай Бердяев – „Мирогледът на Достоевски”

Изготвил: Проверил: .........................
Факултетен № (…………………….)
Курс: 3

В статията си „Мирогледът на Достоевски” Николай Бердяев описва темата за любовта в творчеството на Достовески. Подтеми са женското начало в трагедията на мъжа, любовта не като цялост – а като раздвоетност, християнскта любов и смисъла на живота.
Николай Бердяев вижда творчеството на Достоевски наситено с „гореща и страстна любов”. Откриващ в „руската стихия страстното и сладострастното начало”, „любовта не признаваща закона и не познаваща формата”. Тук авторът с думата стихия иска да ни опише лубовта, като неконтролируема природна сила, която не се подчинява на човешката воля, а със сладострастното начало - нагласа за последвали чувствени наслади, сластолюбие, чувственост, похотливост.
Доскоро смятах, че никой не е дорасъл да дава определение за любовта - че ние - хората, с всичките си пороци, недостатъци и лоши качества, сме недостойни за това. Всички опити на големите писатели и философи да опишат любовта с думи, ми се струваха бледи, незначителни, не достатъчно силни. Струваше ми се, че е абсурдно да обрисуваш едно такова възвишено чувство с думи, те някак не достигат на човека.Но всъщност не е точно така. Замислих се един ден и открих най-близкото за мен определение за любовта - тя е човешка природа. Както и в случая Николай Бердяев се е изразил, че любовта „изявява дълбочината на човешката природа”
Авторът вижда неудържимо увлечение, желание, чувство, което трудно се контролира,разпаленост във всичко у Достоевски, като използва израза „страстна динамичност”. Любовта като всепоглъщащ огън, който се превръща леден студ. Тук той може би иска да покаже колко краен може да бъде Достоевски. Първо говори за сладострастна любов, което ни кара да мислим за топлина и след тази поплина се появява студа – „ледения студ” – тъмина, мрак, страдание. В стартията се посочва, че любовта на мъжа и жената, любовният култ към жената е като прекрасно цвете на християнската култура на Европа.
Според автора на статията ние не сме имали истински романтизъм в любовта, може би защото романтизмът е явление на Западна Европа. Любовта заема доста обширно и пространно място в творчеството на Достоевски, като не е самоцелна – не цел, която е сама за себе си, тя няма свой образ, тя е само разкриване на трягичния път на човека, като изпитание на човешката непринуденост. Сравнява любовта при Пушкин и Тостой, с любовта в творчеството на Достоевски. Според Бердяев, Достоевски се интересува от жената като момент в съдбата на мъжа, а не както при други автори от руската литература, жената да заема самостоятелно място. Той не открива никъде в творчеството на Достоевски прекрастният образ на любовта, нито женски образ, който би бил независим, самостоен, с автономно значение. „Жената е само вътрешната трагедия на мъжа”. Той смята, че за Достоевски жената е само вътрешната трягедия на мъжа, че Достоевски разкрива безизходния трагизъм на любовта, неосъществимостта на любовта, нейната нереализуемост в пътя на жизнеустройството.

Целият материал: