Песен за човека

[akon]

„Песен за човека” на Никола Вапцаров е изградена като диспут между двама опоненти.Диалогичната форма внушава у читателя усещане за истиност на разказваното,предава непосредствено звучене на текста.В разговора между дамата и лир.герой разпалено се коментират онези „случки”,които преобръщат живота на човека и представата му за света.Позициите на спорещите са отдавна изградени-ясни,непримирими,крайни.Затова и диалогът е остър.Дамата мрази човека.Тя е отвратена от диващината и липсата на морал.Убедена е,че престъпното в човешкото мислене доминира:-Ах,моля,запрете!Аз мразя човека.
Лир.говорител защитава напълно противоположната теза-всеки носи светлина в душата си и е нужно да я открие,за да дари с любов хората около себе си.Той се ръководи от вярата си във възможността за нравствено прераждане на човека тук,на земята,и в рамките на един кратък човешки живот.За да убеди своя опонент лир.говорител започва разказа си със зловеща история.Извършено е убийство но близък човек.Споделена простичко,”човешки”,случката в село Могила сама по себе си е страшна.Представен е един от най-жестоките семейни конфликти-убийството но бащата,заради пари.Синът е жертва на животинското в себе си,той е „подушил” парите,сякаш е животно,той е като „скот в скотобойна”.Но може да се промени.Именно в способността да преодолееш инстинкта,низкото у себе си се крие най-човешкото в човека.Лир.герой защитава възможността отцеубиецът да стане истински човек,достатъчно е само да прогледне,да осъзнае своето собствено положение и положението но всички останали в несправедливия и жесток свят.Пробуждането за нов живот идва именно със знанието-човекът разбира причината за своя грях,тя е в бедността,в недостига на „хлеба”,в лошото устройство но света.Престъплението е резултат на залитане от мъка,на погрешна стъпка.
Поетът точно определя начина на проглеждане:”но в затвора…и станал човек”.Братята по съдба,хората,които вече са изминали този път,помагат на убиеца да стане човек.Това е едно повторно раждане,връщане към истинската същност на човека.То е белязано и с езикови средства.Вапцаров назовава персонажа си „злодей злосторен” и „субект”,до момента на промяната той не е достоен за думата „човек”.Оттук нататък той ще бъде наричан многократно „човек”,защото вече е надмогнал животинското в себе си и се е очовечил.Единствено когато разбира,че „живота е свършен за него”,той отново се връща за миг към скота,към „дивия поглед на бик” и затова е определен като „онзи в леглото”.
Чудото на преображението се случва благодарение на помощта на хората.То е символизирано от песента.Песента е другият фактор на промяната,тя помага на затворника да разбере участта си.Героят изпитва неосъзнат страх от смъртта.Постепенно младежът надраства своя страх и запява песен-молитва за утрешния ден.Образът на песента е алегоричен.Тя е знак за душевна хармония и извисеност,знак,че човекът е осмислил духовно съществуването си и чрез песента достига божественото.Всеки път,когато страхът от настоящето надвие,затворникът запява своята песен за утрешния ден и заспива с усмивка.Страхът и смелостта се борят в сърцето му.Мракът в душата му отстъпва място на светлината и на песента.Смело и страшно е поведението на мъжа пред бесилото.Само за миг той изпитва неописуем ужас пред лицето на смъртта,погледът му става див.В кулминационният момент,изправен пред бесилото,човешкото му достойнство надвива страха и осъденият запява своята песен.Осъзнавайки греха си,младежът хладнокръвно приема смъртта,като заслужен финал на досегашния си живот: „Тя-моята свърши…по-хубав от пролетен ден…”