Любовта - изпитание за свободните хора

[akon]

Любовта – тема, която може постоянно да се обсъжда и никога да не се изчерпят коментарите по нея. Точно конкретно обяснение на понятието „любов” не може да се даде, защото тя не е термин, който трябва да научиш, а чувство, което е необходимо да изпиташ. Тогава сам ще разбереш какво означава тя и защо всички искат да са влюбени и да усещат тази сладка болка в сърцето си.
„Любовта е сляпа, а лудостта я води за ръка.”
Това е изразът, който успява да отговори на тази дума, защото такава е тя в представите на повечето хора. Обяснението му е свързано с идеята да бъдеш луд при здрав разум, тъй като не можеш да мислиш мъдро и да обичаш. Съзнанието ти е обсебено само от едното нещо, невъзможно е да притежаваш и двете едновременно. Лудостта е един от първите признаци, предвещаващи любовта. Влюбеният човек започва своята промяна, която става все по осезаема през изминалото се време. Той усеща трепетите в себе си, предизвикани от любовта и стартира своята духовна еволюция. Понякога подлъгани от това чувство, ние не забелязваме пороците и недостатъците на човека, който ни е накарал да се влюбим, и сме готови на абсолютно всичко,за да бъдем с него. Тази наша заслепеност ни кара след време дори и да съжаляваме за постъпките си, които сме извършили и затова, когато започваме да се влюбваме това се явява и наслада и изпитание за нас. За всички хора любовта, променя сетивата и доставя щастие, радост и незабравими мигове, изпълнени с положителни емоции. Но също така тя ни подлага на тест, с който проверява нашата воля, разум и вътрешен свят.
Тази любов за свободния човек е истинско изпитание, на което той е длъжен да издържи. Личността, свикнала на свобода и развлечения, които да радват душата, изведнъж се оказва „пленена” от любовта. Неговите чувства, емоции стават зависими от някой друг. Това променя много душевността и начинът му на живот. Нещата, предизвикващи преди у него удоволствие, сега не са достатъчни. Нужно му е рамото на още някой, който да му помогне да достигне необходимото щастие. Някой, с който да сподели животът, проблемите и радостите си.
Сърцето на свободният човек проговаря в съзнанието му и казва, че трябва да се докосне до друго сърце, което да го накара да почувства отново желание за живот. Смисълът на съществуването му се променя, защото всичко останало, което до преди това го е стимулирало да бие лудо, сега няма тази сила дори да го накара да трепне. Дори свободата не може да го накара да оживее отново, защото няма тази власт. Само чистата и истинска любов на другият до теб има способността да вдъхва свежест във вече сивото ежедневие.
Любовта тества волята на хората и ги кара да правят неща, които досега не са вършили. За хората, които са в „окови” на дните си, разбират че имат криле и свобода на действието и духа. Но за тези, които свободата е ежедневие, това чувство ги подтиква сами да попаднат във веригите й, обграждащи ги и не позволяващи да се движат.
Точно такъв е случаят с Евгений Онегин от книгата на Пушкин. Онегин е типична петербургска особа, която вече е уморена от светският живот и непрестанните балове и пиршества. И когато любовта към Татяна се появява в съзнанието му, тя преобръща целият му живот. Чувства нуждата да бъде с нея и да сподели с Татяна всичко свое. Макар закъснял, защото тя е вече омъжена жена, той не се отказва. Започва борба за любовта й, която не се очертава победоносна. Но въпреки това не се отказва, защото това е причината, заради която би жертвал имот и здраве, за да достигне щастието с любимия човек. Дори и без надежда за победа, Евгений продължава да се мъчи да си върне това, което е изгубил преди много време, защото нищо друго няма смисъл сега за него. Стимулът за живот сега за Онегин е любимата Татяна. Заради нейната любов, той се бори с голяма настойчивост и непреклонност, макар и обнадежден.
Любовта е чувството, което e причинява такива душевни терзания и удоволствия. Тя донася както щастие, така и разочарование. Води до познание и самопознание на собствената си същност и света около теб. Затова е толкова желана от хората и необходима, за да бъде животът им пълноценен. Но понякога тя нанася и жесток удар на душата.
Странно усещане е любовта. Сладко и болезнено, но жизнено необходимо, като въздуха, водата и всичко, което ни поддържа живи. Държи ни на крака, дори и в най-тежки и трудни моменти и ни дава желание да живеем.