Човекът център на света

[akon]

Животът е сложна игра.В нея човекът представлява пионката,която е най-важната част.
Именно около нея се върти цялото действие в играта.Тя е свобода, тя прави човека
възвишен и същевремено разкрива неговата двойствена природа. Играта е въплъщение
и изражение на човешката природа такава, каквато е: материална и идеална, физическа
и духовна, телесна и интелектуална. Играта е средство за възпитание на общителност,
колективност и социалност. Човекът играе само там, където е човек в пълното
значение на думата, и е изцяло човек само там, където играе.Същността на човека
сама по себе си ни е съвършено непостижима, защото нашите 5 органа на чувствата
и цялата ни фантазия не ни позволяват да осъзнаем и да почувстваме повече от
действията на същността, но не и нея самата.С течение на хилядолетията сме се научили
да наблюдаваме с интерес и удоволствие живота във всеки образ и да стигнем с чувствата
си до там, че да си кажем, че какъвто и да е, живота е добър.Човекът се явява
най-егоистичното създание в нашия свят и няма по-вредно и опасно същество както
за него самия, така и за всички около него.С течение на хилядолетията сме се научили
да наблюдаваме с интерес и удоволствие живота във всеки образ и да стигнем с
чувствата си до там, че да си кажем, че какъвто и да е, живота е добър. Това
учение да се радваме на битието и да гледаме на човешкия живот като къс природа,
като обект на закономерно развитие е пуснало дълбоки корени в нас. Съзнанието
за определяне на способността за желание винаги е основанието за задоволство от
постъпката, основанието на чувството на удоволствие.Човекът се нуждае от покоряването
на целия свят.Целият ни живот е усещането за недостиг на нещо и борба за получаването му,
а усещането за недостатъчност е и самото страдание. Стремежът да достигнем желаното ни
тласка към постоянно движение против собствената ни природа, която пък се стреми към
състояние на покой, защото това е състоянието на нашия Отец.Човек играе навсякъде.
От детството до старостта си. Играе на игри от детските кубчета до трагичните театрални
герои, от играта на орехи до играта на борсата. Животът може да бъде една голяма игра.
Например човек играе докато разговаря с приятели, познати, когато работи. Тези ментални
игри не са като детските игри или като спорта, където целта не е утилитарна, при тях
човек може да извлече изгода. Но това вече не е игра в чистия и вид. Когато играта става
функция на културата, тогава понятията задължение, задача и дълг се свързват с нея.
В този случай, според Хьойзинха към нея се прибавят мотиви и действия, които съвсем
не са безкористни. Както е казано от мъдреците, Творецът е създал света, за да му се
наслади.