„Ветрената мелница” – възхвала на труда, творческото начало

[akon]

Димитър Иванов Стоянов е роден на 18 юли 1877 г. в с. Байлово. Като малък чете Ботев, но страстта му е рисуването.
За пръв път „Ветрената мелница” е публикуван в сп. „Летописи” (септ. 1902 г.) под заглавие „Ветърната мелница.Разказ.” , с подпис Елин Пелин и посвещение „ Брату си Хр. Иванову”. Племенникът на Елин Пелин д-р Ив. Велков разказва, че като праобраз за Лазар Дъбака е послужил бащата на писателя. Пейзажът и обстановката в разказа представляват доста точно описание на родното село на писателя- Байлово.
Това е един от малкото разкази, непомрачени изцяло от злочестината и нещастията на човешкия живот. Заглавието е точно, конкретно, насочващо. Авторът отбелязва пространството, в което ще се разкрие жизнеността на българина, способността му да оцелява, желанието му за красота и хармония в живота. Заглавието е символ на труда на двамата герои чудаци, мечтатели, пожелали да избавят своите съселяни от сушата. Те са герои добротворци, съхранили в себе си творческото начало на българина.
Сушата предопределя трагедията на селото, повода за строителните начинания на героите решили да надмогнат природното бедствие. Основният конфликт в разказа е сблъсъка между доброто и злото. Чрез разгърнатото образно сравнение, Елин Пелин образно пресъздава сушата. Чрез поредицата от пейзажни детайли авторът внушава силата на природното бедствие носещо глад и немотия.
Като добър психолог Елин Пелин използва психологически паралелизъм ( рисувайки пейзажа в пълна хармония с човешките преживявания) .
Общото между двамата герои е, че са ветрени мечтатели- образ символ на човешкото въображение (вятъра), и двамата са трудолюбиви, добротворци, весели, жизнерадостни.
Свързва ги трудът, сърдечните разговори, майсторските ръце. Елин Пелин прави паралеен портрет на двамата герои, поставя акцент на това което ги свързва, наред с това ги идеализира и разграничава. Те искат да надмогнат злото, да победят природата, свързани са с творческото начало. В основата на тяхната дружба стои мечтателството, трудолюбието. Авторът поставя акцент върху отделни детайли, с които прави героите незабравими, те са неповторими оптимисти, цяло село се присмива на чудатостите им. Това село се разграничава от типичното селско общество, те са артистични натури.
Чрез двойката герои, Елин Пелин извежда изконните национални добродетели: трудът за героите носи радост и удовлетворение, и двамата са неизтощими, самоуверени в благородното им творческо начинание, устойчиви на бедите и нещастията, те жадуват за спокоен и щастлив, пълноценен и красив.
Появата на облака ражда надежда в селските сърца, настава празник за угрижените селяци. Чрез обредните песни за дъжд омилостивяват природата, затова цяло село се стича край ветрената мелница, за да отпразнува радостното събитие. Елин Пелин разкрива, че въпреки страданията българският селянин е съхранил способността си да се весели и усета се към красотата ( описанието на народните обичаи не е самоцелно, то разкрива жизнеността на народа, буйния темперамент и виталността).
Елин Пелин разкрива детайли от патриархалния бит и култура на българина , за да утвърди художествено силата на българският дух, жаждата му за пълноценен живот .
Танцът е кулминацията на разказа, а в символичния си пласт означава победния екстаз на любовта в живота. Танцът надиграване обединява любов, страст, изкуство в една живителна, жизнеутвърждаваща стихия, която отбелязва тържество на доброто. Пред очите на читателя се ражда една истинска любов. Облогът е равностоен. Убедени в собствените си сили и двамата отстояват правото си на щастие, дават равностойна цена. Читателят е свидетел на любовта и кулминацията е облогът. Двамата се държат самоуверено. Елин Пелин разкрива красотата на танца. Христина излиза от рамките на патриархалната смиреност и успява да завладее със своята искреност сърцето на ергена. Ветрената мелница е тази, която събира двама млади.
Елин Пелин разкрива жаждата на българина за пълноценен живот, несломимия му дух, вярата му в любовта и дружбата, вечните национални ценности съхранени и до днес. Писателят възхвалява артистичния гений на народа, който дори и пред страданието и злото намира сили да противостои.