Хуманизъм и жестокост в “Илиада“ (XXII, XXIV песен)

[Mozo]

Хуманизъм и жестокост в “Илиада“ (XXII, XXIV песен”)
Омир възпява воинската чест и доблест на Ахил и Хектор в XXII песен на Илиада. Двамата герои влизат в единоборство. Изправени един срещу друг, за да премерят сили и героизъм, те ще решат изхода на десетгодишната война за Троя. В XXIIV песен е описана срещата между Ахил и Приам след смъртта на Хектор. Но кой е хуманист? Ами кой е жесток и безмилостен? Е, сега ще разберем...
Когато Ахил разбира кой е убил неговият скъп братовчед – Патрокъл, Ахил е бесен и неудържим. Минава ден след смъртта на Патрокъл. Ахил решава да се бие в името на братовчед си. Когато Ахил пристига пред портите на Троя, той започва да вика името на Хектор. Хектор е подозирал, че Ахил ще дойде яростно и готов за бой, но въпреки това е бил изплашен и първоначално не е искал да излезе през портите и да се бие. Семейството му също е много изплашено. Убиеца на Патрокъл излиза от портите и битката между двамата най-силни войни сред троянците и ахейците вече е факт, но преди това Хектор моли Ахил да не оскверняват телата си. Идва краят на битката. Ахил е все така непоклатим и яростен, дори не се плаши от заплахи за собствената си смърт. Хектор е безсилен срещу каквото и да е било. Моменти след това, Хектор вече е мъртъв. Семейстово му е гледало цялата битка, но когато виждат че Хектор издъхва, дори не са способни да приемат факта, че са загубили един от най-важните хора за тях. Когато Ахил вече е задоволен, чрез смъртта на Хектор, той завързва краката му за колесницата си, прави три кръга пред портите на Троя и се отправя към лагера на народа си. В XXIV песен, Приам – бащата на Хектор, отива в лагера на ахейците при Ахил. Той отива с мир там, заради една единствена причина – за тялото на сина си. Приам моли Ахил за неговата смиреност и човечност. Въпреки все така припламващите искри на гняв и недоверие героят посреща подобаващо троянският цар като молител, нещо повече, той зачита ранга му, приема го като гост, предлага му храна и постеля, погрижва се за тялото на Хектор и го предавам както повеляват обичаят и боговете. Необходимостта от храна, от подслон, от грижа за мъртвите най-видимо изразява човешката същност, различна от природата на безсмъртните. Мъдрият старец дава урок на Ахил по човечност. Той не започва молбата си към него със своите мъки, нито с волята на боговете, нито с богатия откуп. За да пробуди разбиране и съчувствие, Приам извиква спомена за собствения му баща, който също е пратил сина си на смъртна опасност. Думите му дълбоко трогват суровия и страшен герой и той мълчаливо потъва в сълзи. В тези думи се долавя тъжна ирония – Приам мисли Пелей за щастливец, тъй като синът му е още жив и има надежда, но Ахил знае, че тя няма да трае задълго. Всеки от двамата плаче за своите близки – Приам за сина си, когото е загубил безвъзвратно, Ахил за бащата, когото е изоставил в търсене на слава и когото никога вече няма да види. Само чрез връзката си със своите, Ахил може да изпита неочаквана близост с чуждите и да се огледа в лицето на врага.

Целият материал: