Балзак - Растиняк - новият герой (ЛИС)

[gadabout]

Оноре дъо Балзак принадлежи към направлението на реализма и на натуралистичната школа.Амбицията на неизтощимия творчески дух на Балзак е да създаде грандиозен цикъл от романи със заглавието “ЧОВЕШКА КОМЕДИЯ” и в него да побере “всички обществени типове ,всички обществени прослойки, всички социални промени” така ,че да не останат забравени.Чрез трагичната история на дядо Горио, Балзак извежда представата си за един свят, в който по думите на Вотрен хората наподобяват “паяци в буркан”,самоизяждат се, разрушават зародишите на почтеност и доброта.В романа на Балзак дядо Горио е основен образ.Бащината му любов води до крайно обедняване,саморазруха и себепрезрение.Наред с неговия образ се очертават и други сюжетни линии; такава е историята на Йожен Растиняк ,който търси път към салоните на аристокрацията.Като образ Растиняк има освен възлова,символична,и важна композиционна роля,понеже водеща в романа е темата за постигането на успех,а в този персонаж се пречупват различни стратегии,които водят до победа или до провал. Растиняк е лишен от определен характер,а е типичен във външен план-в този роман той е все още в началото на своя живот, а в разбирането на Балзак характерът не е вроден –той се гради от връзките на индивида с окръжаващата го социална среда.По тази причина Йожен е средище на различни житейски възгледи- с дядо Горио го свързва схващането за семейство, с виконтеса дъо Босеан –схващането за съсловна определеност,с Анастази и Делфин –жаждата за наслаждения,с Вотрен –жаждата за могъщество и власт .и ролята му в романа е да ги проверява, приема ,отхвърля,като по този начин се приспособява към околния свят.
Младият студент по право е противоречива личност. Той е обладан от отвращение към възможността да живее мизерно във “Воке”. Историята на фабриканта недвусмислено му показва ,че с честност и труд не може да осъществи амбициите си и да навлезе в обществото.Финала на романа подчертава ,че решението “аз трябва непременно ,на всяка цена да забогатея”влиза в действие.Чувствителния младеж ,когото цинизма на Вотрен дълбоко докача и уязвява,а драмата на бащата разтърсва ,навлиза в етапа на действено разграничаване от благородните жестове и душевна безкруполност.
Растиняк възприема урока на виконтеса дъо Босеан ,която в личната си раздразнителност и обида очертава принципите ,написва входния билет за висшето общество,предназначен за млади,неукрепнали още в покварата си умни и целеустремени младежи”Колкото сте по-хладнокръвно пресметлив,толкова по-далеч ще стигнете .Удряйте безмилостно-ще се боят от вас”.
Извън композиционните особености образът на Растиняк е силно историчен;в неговата съдба се отразява разпадането на феодално-патриархалните норми на живот и победата на ценностите на буржоазната цивилизация.Самият той усеща разликата между провинциалните си възгледи и парижките нрави.
Във финала на романа Балзак връща читателя към квартала и дома на мадам Воке.Тук се носи ‘миризмата на нещо спарено,мухлясало,гранясало”Такава нищета без”никаква поезия” царува не само в това място,не единствено в низшия еталон на човешкия свят ,а и в салоните на дъоРЕсто,дъо нюсенжан и виконтеса Босеан.В такав свят не само родителската обич е обречена,не само дългът на младото поколение към родителите е деформиран ,а всички етични механизми на човешкото общуване са заразени от проказата на покварата.